32 години

Нечовешките режими раждат чудовищни престъпления. Който забравя това, е осъден да повтаря едни и същи грешки с чудовищни резултати.

2017 – 31 години

2016 – 30 години

2015 – 29 години

2014 – 28 години

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

Advertisements
Posted in разни | Tagged , , , | Вашият коментар

2017

2016 2015 2014 2013 2012 2011 2010 2009

През 2017 осъзнах, че личното пространство е много важно, а присъствието в интернет и всичко, което правим може да бъде използвано срещу нас. За съжаление социалните мрежи се превърнаха в нещо доста неприятно и допълнително допринасят за обществен разпад, изкривяване на разбирането за добро и зло, фалшива представа за света и безпокойство. В този смисъл предпочитам да не научавам твърде много за света от фейсбук и светът да не научава твърде много за мен.

Писах повече за храна и малко за политика, а любимите ми текстове са „Евтината храна е скъпа“ и „Отвъд видимата стойност на храната“.

Дума на годината: балканизация. Тази чудесна дума, чиято етимология ни връща към родната ни, балканска история добре описва както разпада на обществото на по-малки анклави, така и гео-политически процеси като събитията в Каталония.

Epic FAIL: нормализацията на нацистки, фашистки и комунистически идеологии и режими. Още по-страшното е, че на техния фон меките диктатури изглеждат дори привлекателни, един вид „стабилни“, защото дават фалшиво усещане за сигурност. За съжаление, в държава, която не функционира по честни правила, мнозинството от гражданите са обречени на несправедливост. Доколко това усещане за липса на справедливост може да бъде вечно насочвано към други етноси, бежанците, европейците, ЛГБТ хората и прочие врагове на народа предстои да видим. Би било твърде спекулативно да се предположи дали това ще избие на някъде, или е част от новото нормално.

Epic WIN: трудно е да се каже. В цялостното усещане за посредственост, блато и надвиснала заплаха ежедневните, малки добри дела са нещо, което може да променя.

Книгите: „Сапиенс. Кратка история на човечеството“ на Йовал Харири; The Great Convergence: Information Technology and the New Globalization на Ричард Болдуин и Jerusalem: A Cookbook на Йотам Отоленги и Сами Тамими, която е колкото готварска книга, толкова и обяснение в любов към този древен и пъстър град. За съжаление твърде малко художествена литература, отново.

Музика, кино, сериали: n/a. Част от личното пространство, заедно с доста други неща (вече).

Пътуването: Виетнам в храна, Виетнам в снимки и още нещо от това пътуване.

Аз: в рамките на нормалното.

Posted in коментар, литература, политика, разни | има 1 коментар

Не сме будни заедно

Поредното тролене на Русия по темата за спасяването на българските евреи постигна своя ефект – шум в публичното пространство, раздразнение, обида и разделение.

И ако първите три са нормална реакция към насилник, то последното не би се случвало без обществения разлом, грижливо дълбан през последните години от външни и вътрешни сили, които нямат нужда от здраво общество с общи виждания, разбирания и ценности.

А точно този акт, по своята същност, би трябвало да е една от темите, по които да няма разделение, а хората да имат морален фундамент, на който да стъпват и да градят очакванията си към своите лидери и себе си. Нито образованието обаче, нито лидерите на мнение работят по изграждането на обща идентичност, стъпила върху светли примери, а не върху омраза срещу нещо различно и чуждо. Ние се позиционираме спрямо „тях“, а не според това откъде идваме и къде искаме да отидем.

За Деня на будителите децата рецитират имена на будители отпреди Освобождението, но никой не им обяснява защо точно Левски е истински будител в хуманизма си, да не говорим за изцяло липсващия разговор за будители от 20 и 21 век, като Димитър Пешев например. И мнозина други – държавници, учени, просветители и реформатори. И както всяка година празникът премина във водосвети, тържествени възпоминания и кухи речи (а тази година дори обидни, все едно България никога не е била част от Европа поне географски), вместо в размисъл за това защо сме били събудени и защо не трябва да заспиваме. Разговор за това какво е коствала смелостта на будителите ни и защо трябва да искаме повече от себе си – няма как еждневни неща да са геройства, освен ако летвата не е малко над дъното. И как буденето всъщност е просвещение и реформация, а не юруш и гола агресия. И ако се чудим дали може по-добре – прочетете речта на Стоян Омарчевски ат 1922г., тогава министър на образованието, по повод обявяването на празника. Можели сме по-добре, много по-добре.

Затова няма да имаме хубави неща скоро – дори не можем да се обединим около едно добро дело, камо ли за важните неща, които искат консенсус и жертви. Затова дори елементарните атаки успяват да доведат до конфликти, разделение и отклоняване на обществената енергия.

А на паметника на Пешев почти винаги има цветя, аз също често минавам от там – за мен това е единствения истински и нелишен от съдържание паметник, сложен наскоро в София.

Posted in коментар, политика | Tagged | има 1 коментар

За „традиционните“ ценности на евангелските шествия

Може би е редно да се направи уточнение за двата контра гей-прайда в София и Бургас от събота, представени като такива за „семейни ценности“, които според непълнолетната говорителка на пилоните на НДК са и „национална ценност“.

И двете събития са организирани от евангелски църкви, като за събитието в Бургас може да се намери официална информация в регионалните медии – лидер на събитието е пастор Живко Тончев, а повечето снимки са от „Християнска църква Благовестие“.

Участниците не са повече от 400, а заглавия „бургазлии подкрепиха анти-гей прайда“ са крайно некоректни, като дори батките не участваха, тъй като в града традиционно и с усилията на ВМРО и НФСБ сектите са силно нехаресвани (припомням кървавия погром в храма на „Свидетели на Йехова“, организиран от ВМРО).

Същите организации под шапката на евагелската асоциация „Общество и ценности“ организират кампании за „семейство“, които са всъщност финансирани от външни на България религиозни организации кампании против еднополовите бракове. Припомням, че същата асоциация, която има непропорционално голямо влияние спрямо членската си маса в България успя да премахне от новия Семеен Кодекс през 2008 година члена за фактическо съжителство за хетеросексуални двойки, тъй като това потенциално би довело до фактическо съжителство за еднополови двойки. И понеже обществото не обича да се информира, кампании на тези чужди и очевидно неправославни и нетрадиционни организации получават подкрепата на обществено значими личности като Йорданка Фандъкова и медии като Дарик.

В момента в Румъния има проблем, тъй като подобни протестантски църкви се опитват да променят конституцията на страната, отново в частта за брака, но това среща отпора на много нормални политици и гражданското общество. Информация има в чуждите медии.

В този смисъл:

1. Няма как финансирани отвън „ценности“ и кампании на евангелски църкви да бъдат представяни като национални и традиционни за България, т.е. патриотично настроените граждани би трябвало да са наясно, че се радват на проводник на американско влияние. Друг е въпроса доколко изобщо религията има място в секуларна държава.

2. Като си говорим за традиционни ценности, бракът е буржоазна ценност, така че всъщност гей двойките работят в посока да станат част от мейнстрийма и да изпълняват повече традиционни обществени роли и задължения, което пък би трябвало да радва консервативната част от обществото.

Текстът излезе първо като статус в социалните мрежи.

Posted in коментар, политика | Tagged , , , , , , , | Вашият коментар

31 години

Този пост е само напомняне, че 31 години няма яснота за пораженията и дългосрочния ефект върху здравето на хората от Чернобилската авария. Гражданите все така нямат доверие в институциите, защото никой не показа, че тогавашната грешка е била разбрана, така, че да не бъде повторена.

Постовете от предните 9 години:

2016 – 30 години

2015 – 29 години

2014 – 28 години

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

Posted in коментар, политика | Tagged , | Вашият коментар

Носете си новите дрехи

Преди две години написах този текст за Light като послание за тези, които завършват училище. Днес стават 23 години от смъртта на Кърт Кобейн, а точно преди 23 години аз завършвах училище и си мислех, че смъртта на идолите е най-лошото нещо, което ще ни се случи. Оказа се, че има по-лоши. Освен слънцезащита, си носете новите дрехи и здравия разум.

=========================================================

В редките моменти, в които правя равносметка на годините, изминали от края на гимназията, успявам да преброя нещата, които съм научила за живота, на пръстите на едната си ръка (и малко отгоре). И не съм сигурна, че искам някой да ми ги беше казал тогава.

Моралът. През 90-те ни се налагаше да се сблъскваме с обтекаемостта на морала и фалшиви оправдания за никога неслучващия се преход, хиперинфлацията, мутрите, бедността и страха, който цареше навсякъде. Оправданията преминаха в твърдения, а през 2015 г. сме на същото място, от което започнахме. Няма различни видове морал. Няма контраморал, свръхморал, постморал, а всяко жонглиране с категориите „добро“ и „зло“ е просто опит да се фалшифицира истината.

Истината. Както разбрахме, освен много видове морал може да има и много видове истина. За нещастие на генераторите на истина по поръчка на клиента светът днес е много по-отворен, свързан и видим.

Идолите. Кърт Кобейн, Виктор Цой и Митко Воев бяха идолите на моето поколение. И тримата си отидоха твърде рано. До този момент за всяко поколение се раждаше човек като Морисън, Ленън, Стръмър или Кобейн, но с края на историята (по Фукуяма) явно дойде и изчерпването на плодородната почва за бунт. Трябваше сами да се превърнем в корективи за себе си и не всеки успя.

Приятелите. Почти всичките ми приятели от гимназията заминаха на няколко вълни в чужбина, а новите, които се появиха, също започнаха да изчезват на вълни. След това се появиха нови. Поука няма, навсякъде и във всяко време се намират хора, с които да започнеш отначало.

Работата. Понякога работим не това, което наистина обичаме, което може би е един от проблемите на моето поколение. Учихме неща, за които вярвахме, че ще ни измъкнат от кризата, започнахме работа на места, за които вярвахме, че са трамплин за по-добър живот, а другото оставаше на заден план. Понякога завоят от този път е задължителен.

Животът. Когато поставиш нещата в перспектива, разбираш, че моментните кризи нямат никакво значение.

Posted in музика, разни | Tagged | има 1 коментар

2016

2015 2014 2013 2012 2011 2010 2009

Все по-рядко пиша в този блог, което поставя под съмнение и необходимостта от годишен обзор, но нека засега запазя тази традиция заедно с чернобилската, която беше и най-четената през годината (от общо 4 поста). Извън това пространство, най-четеният ми текст се оказа Оставам, ама ми се заминава в Капитал, а любимият ми е (Р)еволюция на храненето, писан за Бакхус.

Каквото и да кажа за годината, която мина, ще е недостатъчно, а може би и рано. Глобалните процеси лавинообразно увличат все повече хора и групи хора в непридвидимо поведение с непридвидими резултати, които могат да ескалират до реални военни конфликти навсякъде, не само в съсипания Близък Изток. В България усещането е за пълна безизходица и безсилие, след като поредните надежди за промяна бяха проиграни, твърде евтино, заради лични интереси и нежелание за промяна на статуквото. А за капак към обичайните престъпници от спортно-милиционерски произход ни очаква и възхода на още такива, но с ясно изразен фашистки и нацистки профил.

Дума на годината: хибриден. Хибридната война е вече неоспорван от никого факт, който трови обществата в целия свят от няколко години. Т.нар. пост-истина и популизмът са само резултат от новата световна война, която се води с всякакви средства и тепърва ще берем отровните и плодове.

Epic FAIL: Алепо и факта, че 2016 година отново се случват такива неща.

Epic WIN: всеки, който успява да запази здравия си разсъдък в безумието, което живеем.

Книгите: „Американски психар“, Брет Ийстън Елис, едва тази година я прочетох; „Поправките“, Джонатан Франзен; също части от „Тъмната кула“ на Стивън Кинг и цялата „Землемория“ на Урсула Ле Гуин. Кулинарните книги, които ми харесаха са тук, а от чуждите – The Fermented Man на Дерек Дилинджър.

От нехудожествената литература най-сериозен повод за размисъл беше The Nordic Theory of Everything: In Search of a Better Life на Ану Партанен, която сравнява живота в САЩ и Финландия в различни аспекти – семейство и семейни отношения, образование, здравеопазване, социална мобилност, сигурност и икономика. Авторката разбива митовете за данъците и „социализма“ в Скандинавските държави, като същевременно опитва да обясни защо гражданите им като цяло са по-щастливи и по-спокойни. Частта за образованието е особено интересна, с допълнителни източници за желаещите да се информират, тъй като извършените реформи във Финландия неминуемо навяват паралели с неизвършените в България.

Сериалите: Stranger things, без колебание. Освен него, Sense8 на сестри Уашковски, Westworld, The Man in the High Castle, Preacher, Master of None, The Night Manager, Mind of a Chef, Chef’s Table.

Филми: дотук The Nice Guys, Hail, Caesar!, останалите ще се гледат тепърва.

Музиката: изненадващо повечe нова музика тази година, но и задълбаване в Fleetwood Mac, Elliott Smith, Kate Bush и 70те години.

music-2016

Пътуването: преход в Стара Планина, от Беклемето до хижа Ехо и обратно.

Аз: започнах да тичам. Run, Forrest, run.

Posted in коментар, литература, музика, политика, разни | Tagged , , , , , | 4 Коментари