32 години

Нечовешките режими раждат чудовищни престъпления. Който забравя това, е осъден да повтаря едни и същи грешки с чудовищни резултати.

2017 – 31 години

2016 – 30 години

2015 – 29 години

2014 – 28 години

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

Публикувано в разни | С етикет , , , | Вашият коментар

2017

2016 2015 2014 2013 2012 2011 2010 2009

През 2017 осъзнах, че личното пространство е много важно, а присъствието в интернет и всичко, което правим може да бъде използвано срещу нас. За съжаление социалните мрежи се превърнаха в нещо доста неприятно и допълнително допринасят за обществен разпад, изкривяване на разбирането за добро и зло, фалшива представа за света и безпокойство. В този смисъл предпочитам да не научавам твърде много за света от фейсбук и светът да не научава твърде много за мен.

Писах повече за храна и малко за политика, а любимите ми текстове са „Евтината храна е скъпа“ и „Отвъд видимата стойност на храната“.

Дума на годината: балканизация. Тази чудесна дума, чиято етимология ни връща към родната ни, балканска история добре описва както разпада на обществото на по-малки анклави, така и гео-политически процеси като събитията в Каталония.

Epic FAIL: нормализацията на нацистки, фашистки и комунистически идеологии и режими. Още по-страшното е, че на техния фон меките диктатури изглеждат дори привлекателни, един вид „стабилни“, защото дават фалшиво усещане за сигурност. За съжаление, в държава, която не функционира по честни правила, мнозинството от гражданите са обречени на несправедливост. Доколко това усещане за липса на справедливост може да бъде вечно насочвано към други етноси, бежанците, европейците, ЛГБТ хората и прочие врагове на народа предстои да видим. Би било твърде спекулативно да се предположи дали това ще избие на някъде, или е част от новото нормално.

Epic WIN: трудно е да се каже. В цялостното усещане за посредственост, блато и надвиснала заплаха ежедневните, малки добри дела са нещо, което може да променя.

Книгите: „Сапиенс. Кратка история на човечеството“ на Йовал Харири; The Great Convergence: Information Technology and the New Globalization на Ричард Болдуин и Jerusalem: A Cookbook на Йотам Отоленги и Сами Тамими, която е колкото готварска книга, толкова и обяснение в любов към този древен и пъстър град. За съжаление твърде малко художествена литература, отново.

Музика, кино, сериали: n/a. Част от личното пространство, заедно с доста други неща (вече).

Пътуването: Виетнам в храна, Виетнам в снимки и още нещо от това пътуване.

Аз: в рамките на нормалното.

Публикувано в коментар, литература, политика, разни | 1 коментар

Не сме будни заедно

Поредното тролене на Русия по темата за спасяването на българските евреи постигна своя ефект – шум в публичното пространство, раздразнение, обида и разделение.

И ако първите три са нормална реакция към насилник, то последното не би се случвало без обществения разлом, грижливо дълбан през последните години от външни и вътрешни сили, които нямат нужда от здраво общество с общи виждания, разбирания и ценности.

А точно този акт, по своята същност, би трябвало да е една от темите, по които да няма разделение, а хората да имат морален фундамент, на който да стъпват и да градят очакванията си към своите лидери и себе си. Нито образованието обаче, нито лидерите на мнение работят по изграждането на обща идентичност, стъпила върху светли примери, а не върху омраза срещу нещо различно и чуждо. Ние се позиционираме спрямо „тях“, а не според това откъде идваме и къде искаме да отидем.

За Деня на будителите децата рецитират имена на будители отпреди Освобождението, но никой не им обяснява защо точно Левски е истински будител в хуманизма си, да не говорим за изцяло липсващия разговор за будители от 20 и 21 век, като Димитър Пешев например. И мнозина други – държавници, учени, просветители и реформатори. И както всяка година празникът премина във водосвети, тържествени възпоминания и кухи речи (а тази година дори обидни, все едно България никога не е била част от Европа поне географски), вместо в размисъл за това защо сме били събудени и защо не трябва да заспиваме. Разговор за това какво е коствала смелостта на будителите ни и защо трябва да искаме повече от себе си – няма как еждневни неща да са геройства, освен ако летвата не е малко над дъното. И как буденето всъщност е просвещение и реформация, а не юруш и гола агресия. И ако се чудим дали може по-добре – прочетете речта на Стоян Омарчевски ат 1922г., тогава министър на образованието, по повод обявяването на празника. Можели сме по-добре, много по-добре.

Затова няма да имаме хубави неща скоро – дори не можем да се обединим около едно добро дело, камо ли за важните неща, които искат консенсус и жертви. Затова дори елементарните атаки успяват да доведат до конфликти, разделение и отклоняване на обществената енергия.

А на паметника на Пешев почти винаги има цветя, аз също често минавам от там – за мен това е единствения истински и нелишен от съдържание паметник, сложен наскоро в София.

Публикувано в коментар, политика | С етикет | 1 коментар

За „традиционните“ ценности на евангелските шествия

Може би е редно да се направи уточнение за двата контра гей-прайда в София и Бургас от събота, представени като такива за „семейни ценности“, които според непълнолетната говорителка на пилоните на НДК са и „национална ценност“.

И двете събития са организирани от евангелски църкви, като за събитието в Бургас може да се намери официална информация в регионалните медии – лидер на събитието е пастор Живко Тончев, а повечето снимки са от „Християнска църква Благовестие“.

Участниците не са повече от 400, а заглавия „бургазлии подкрепиха анти-гей прайда“ са крайно некоректни, като дори батките не участваха, тъй като в града традиционно и с усилията на ВМРО и НФСБ сектите са силно нехаресвани (припомням кървавия погром в храма на „Свидетели на Йехова“, организиран от ВМРО).

Същите организации под шапката на евагелската асоциация „Общество и ценности“ организират кампании за „семейство“, които са всъщност финансирани от външни на България религиозни организации кампании против еднополовите бракове. Припомням, че същата асоциация, която има непропорционално голямо влияние спрямо членската си маса в България успя да премахне от новия Семеен Кодекс през 2008 година члена за фактическо съжителство за хетеросексуални двойки, тъй като това потенциално би довело до фактическо съжителство за еднополови двойки. И понеже обществото не обича да се информира, кампании на тези чужди и очевидно неправославни и нетрадиционни организации получават подкрепата на обществено значими личности като Йорданка Фандъкова и медии като Дарик.

В момента в Румъния има проблем, тъй като подобни протестантски църкви се опитват да променят конституцията на страната, отново в частта за брака, но това среща отпора на много нормални политици и гражданското общество. Информация има в чуждите медии.

В този смисъл:

1. Няма как финансирани отвън „ценности“ и кампании на евангелски църкви да бъдат представяни като национални и традиционни за България, т.е. патриотично настроените граждани би трябвало да са наясно, че се радват на проводник на американско влияние. Друг е въпроса доколко изобщо религията има място в секуларна държава.

2. Като си говорим за традиционни ценности, бракът е буржоазна ценност, така че всъщност гей двойките работят в посока да станат част от мейнстрийма и да изпълняват повече традиционни обществени роли и задължения, което пък би трябвало да радва консервативната част от обществото.

Текстът излезе първо като статус в социалните мрежи.

Публикувано в коментар, политика | С етикет , , , , , , , | 1 коментар

31 години

Този пост е само напомняне, че 31 години няма яснота за пораженията и дългосрочния ефект върху здравето на хората от Чернобилската авария. Гражданите все така нямат доверие в институциите, защото никой не показа, че тогавашната грешка е била разбрана, така, че да не бъде повторена.

Постовете от предните 9 години:

2016 – 30 години

2015 – 29 години

2014 – 28 години

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

Публикувано в коментар, политика | С етикет , | Вашият коментар