В петък пред джамията

В петък смятам да бъда пред джамията. За всеки случай.

В публичното пространство, непотвърдени, циркулират слухове, че тогава отново ще се съберат там лумпените от парламентарно представената партия „Атака“. Както стана ясно, Софийска община дава без проблем разрешение на всякакви противоконституционни мероприятия и сбирки като Луков марш и протести против молещи се, а полицията не си мърда пръста, за да предпази Свидетелите на Йехова, молещите се пред джамията и всякакви други групи граждани, които са нападнати, малтретирани и бити.

Правителството в лицето на министър председателя и вице-премиера не даде никакъв сигнал към обществото, че случилото се е абсолютно недопустимо, а арестуваните нападатели бяха пуснати с обвинение в хулиганство, а не по чл. 162 и 163, както между впрочем се случва всеки път – и нападението в Бургас, и нападенията над прайд парадите не бяха санкционирани по начин, който да осъди престъпленията от омраза и да покаже воля от управляващите, медиите и обществените лидери за борба с тях.

Явно трябва да се пазим сами и сами да покажем, че подобни действия няма да бъдат допускани повече, така че ще ида пред Баня Баши.

И се надявам това, което се случи да е шамар за събуждане на всички, които проспаха последните 10 години, в които Атака влезе два пъти в парламента, в СОС влезе скинар, а управлението на държавата е в ръцете на ГЕРБ с гласовете на същата тази Атака.

П.С. Много мои приятели, познати и непознати застанаха до мен, когато същите уроди мятаха камъни и молотовки по мен. Мисля, че това е единствения правилен начин да се даде отпор на лумпенщината и ненаказаната престъпност.

Уродливите изчадия на българската политика

„Атака“ е най-уродливото отроче от десетките такива изчадия, пръкнали се от също толкова уродливата ни политическа система. РЗС, ДПС, ВМРО, потъналите в небитието ОКЗНИ, Български Бизнес Блок, Лидер и прочие са креатури на система, която е мимкриралото продължение на една предишна такава, в която властта се крепеше върху страх, шантажи и сложна структура от постове.

Преди 21 години отдела на ДС, който отговаряше за малцинствата роди триглавата ламя ДПС, ОКЗНИ и ВМРО, като целта беше българските етнически малцинства да не гласуват за възникналата демократична опозиция. В течение на годините първата партия, управлявана от Ахмед Доган успя да се намести в политическия живот като „балансьор“, разбирай търговец на власт и влияние, продаде интересите на собствения си електорат, като ги остави да тънат в нищета, неграмотност и да нижат тютюн през 21ви век, създаде си обръчи от фирми и управляваща прослойка от ояли се клептократи.

Поради изброеното всеки нормален електорат би се отдръпнал от представляващите го, освен ако не се чувства изплашен, заплашен и не намира опора единствено в тези, които го насъскват против онези другите, различните, с които няма да можем да делим едно село, един град, една държава.

ОКЗНИ изигра своята роля преди първите демократични избори, когато другаря Първанов вееше българското знаме без срам, скандирайки против връщането на имената на турците и ромите. След това се появи Атака, по образ и подобие на ОКЗНИ и ВМРО и като скачен съд на ДПС – едните плашеха отрудените хорица с крадливите главатари от ДПС, които прокарват политиките на Истанбул, другите плашеха отрудените хорица с бандюгите от Атака, които ще нахлуят в селата им и ще ги напъдят пак към Турция, ще им сменят имената и ще им вземат работата.

В края на пролетта на 2011 година почти за всички стана ясно, че правителството на ГЕРБ е неуспешно, водените политики не успяват да извадят страната от кризата, да променят структурата на икономиката, здравеопазването и осигурителната система загиват и търговците на власт и влияние наостриха уши.

Започнаха се сметките и комбинациите, в които винаги трябва да имаме 2-3-4 малки парламентарни групи, които да подменят вота и да участват в безпринципни коалиции, едни други партийки и сдружения, които да разсейват гласовете и едни трети, които да обират вота на лумпенизираното и неграмотно население.

Атака и ДПС започнаха да си подават топката, само че този път нещата загрубяха.

Да се напада молитвен дом на Свидетели на Йехова? Да се атакуват хора по време на молитва и да се палят религиозни символи? Да се бият ромски семейства с малки деца? Да се убиват гей хора в парка?

Мисля, че достатъчно търпяхме политическата търговия, комбинациите, покупко-продажбата на политици, овчедушието на медиите, бездействието на полицията, дискриминацията, речта на омразата и насилието в парламента и от министър председателя, кьопавия Наказателен Кодекс, инертността на съда, недосегаемите политически лидери като Волен Сидеров, мълчащите лидери на големите политически партии, вилнеещите банди нацисти по улиците и СТРАХА.

Бяхме готови да гълатаме корупцията, бирите, златевците и енергията заедно с жабетата, но не сме готови да се пали, бие и убива, само защото някой е от друг етнос, религия, сексуалност или е с увреждане.

В 21 век аз бих ги попитала същите тези „политически играчи“, уродите на политическата ни система – заслужава ли си насилието, момчета и момичета? Вкусна ли е властта след това? А на какво има вкус?

Първични избори за кмет на София в ДСБ

На 15ти май за първи път ДСБ ще проведе първични избори.

Кандидатите за кмет на София са Прошко Прошков и Петър Москов – две достойни кандидатури. За съжаление на тази дата няма да съм тук, но би било чудесно повече членове и симпатизанти на партията да дадат своя глас за предпочитания кандидат – кмет.

При мен везните съвсем леко се накланят в полза на Прошко, защото ми хареса свършеното от него като кмет на Лозенец, но разбира се, който и от двамата да спечели, ще бъде един много добър и честен кмет на родния ни град.

Гласуването ще се проведе в централата на ДСБ, бул. “Витоша” №18, вход откъм ул. “Кърниградска”, на 15 май 2011 г., неделя, в часовете между 9:00 и 19:00.

Право на глас имат всички членове и регистрираните 6 месеца преди избора симпатизанти.

Веселин Методиев, шеф на предизобрния щаб за изборите на ДСБ.

Радан Кънев за първите първични избори.

Смъртта на един терорист

Аслан Масхадов, президент на Чеченска Република Ичкерия е убит от руски военни части на 8ми март 2005 година. След като анти-терористичните части на Руската Федерация откриват местонахождението му в Толстой – Юрт в покрайнините на Грозни, е проведена операция (подробности) и след престрелка Масхадов е убит.

По първоначална официална информация от страна на руските власти, Масхадов е загинал от „изстреляни по погрешка куршуми от собствената му охрана“, но други източници отричат това твърдение, като според тях той е загинал от граната, хвърлена от руските спец-части в мазето, където са се укривали Масхадов и други чеченски бойци. Това се потвърждава и от жители на Толстой – Юрт.

След края на операцията е направено официално изявление по повод „смъртта на враг № 1 на Русия“ от директора на Федералната Служба за Безопасност Николай Пушкарев. За действията е бил уведомен и тогавашния президент Владимир Путин, който е дал звелена светлина, а след края е поискал допълнителна идентификация на тялото на Аслан Масхадов.

Аслан Масхадов е лидер на чеченските сепаратисти, трети президент на Чеченска Република Ичкерия, герой от Първата чеченска война и ръководител на партизанското движение по време на Втората чеченска война. Няма преки доказателства, че той е организирал терористични актове.

Руските власти отказват да върнат останките на роднините му, които са пожелали да ги получат, като е нарушен и ислямския закон за погребенията. Гробът му е неизвестен.

Владимир Путин и Русия не бяха осъдени за този акт от прогресивната общественост, както и за убийството без съд и присъда на Аслан Масхадов. Той не получи почестите, които има Ернесто Гевара. Дали е бил терорист или не, не е било потвърдено от съответните органи по съдебен ред.

Това е само една история от много такива, случили ли се в различни краища на света и особено в Чечня. Руските власти нямаха достойнството да признаят убийството и го приписаха на приятелски огън.

С какво е по-различен Путин от Обама и Буш, така че получава априори индулгенция всеки път? Това е въпрос, който от много време не ми дава мира, а демонизирането на САЩ не допринася за разпространението на демокрацията по света. Би-полярното отношение, което оправдава Иран и Русия само защото Америка и Великобритания са „лоши“ води до толериране на престъпления и практики, които са опасни не само за армията, но и за цивилното население.

Притеснително за мен е и шизофренното отношение на много български медии и коментатори, които плачеха за Георги Лозев и Ивайло Кепов, а сега страдат по Бен Ладен.

Не оправдавам убийството като мярка, но честно казано, не мога да се трогна от смъртта на човек, който е живял с дълбокото убеждение, че някаква кауза си заслужава смъртта дори на 1 човек, мирен гражданин, дете (а жертвите са стотици хиляди, ако броим ежедневните атентати в Ирак, Пакистан и Афганистан). Нито страдам от мисълта, че не е бил съден от международен съд, защото знам, че не съд е издавал заповедите за атентатите в Мадрид и Лондон.

Би било обаче хубаво тези, които не са на моето мнение и чиято позиция уважавам да проявят същия плам при осъждането на стотиците други убити без съд и присъда терористи, бунтовници или просто защитници на човешки права в Кавказ, Азия, Африка и къде ли още не.