31 години

Този пост е само напомняне, че 31 години няма яснота за пораженията и дългосрочния ефект върху здравето на хората от Чернобилската авария. Гражданите все така нямат доверие в институциите, защото никой не показа, че тогавашната грешка е била разбрана, така, че да не бъде повторена.

Постовете от предните 9 години:

2016 – 30 години

2015 – 29 години

2014 – 28 години

2013 – 27 години

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

Носете си новите дрехи

Преди две години написах този текст за Light като послание за тези, които завършват училище. Днес стават 23 години от смъртта на Кърт Кобейн, а точно преди 23 години аз завършвах училище и си мислех, че смъртта на идолите е най-лошото нещо, което ще ни се случи. Оказа се, че има по-лоши. Освен слънцезащита, си носете новите дрехи и здравия разум.

=========================================================

В редките моменти, в които правя равносметка на годините, изминали от края на гимназията, успявам да преброя нещата, които съм научила за живота, на пръстите на едната си ръка (и малко отгоре). И не съм сигурна, че искам някой да ми ги беше казал тогава.

Моралът. През 90-те ни се налагаше да се сблъскваме с обтекаемостта на морала и фалшиви оправдания за никога неслучващия се преход, хиперинфлацията, мутрите, бедността и страха, който цареше навсякъде. Оправданията преминаха в твърдения, а през 2015 г. сме на същото място, от което започнахме. Няма различни видове морал. Няма контраморал, свръхморал, постморал, а всяко жонглиране с категориите „добро“ и „зло“ е просто опит да се фалшифицира истината.

Истината. Както разбрахме, освен много видове морал може да има и много видове истина. За нещастие на генераторите на истина по поръчка на клиента светът днес е много по-отворен, свързан и видим.

Идолите. Кърт Кобейн, Виктор Цой и Митко Воев бяха идолите на моето поколение. И тримата си отидоха твърде рано. До този момент за всяко поколение се раждаше човек като Морисън, Ленън, Стръмър или Кобейн, но с края на историята (по Фукуяма) явно дойде и изчерпването на плодородната почва за бунт. Трябваше сами да се превърнем в корективи за себе си и не всеки успя.

Приятелите. Почти всичките ми приятели от гимназията заминаха на няколко вълни в чужбина, а новите, които се появиха, също започнаха да изчезват на вълни. След това се появиха нови. Поука няма, навсякъде и във всяко време се намират хора, с които да започнеш отначало.

Работата. Понякога работим не това, което наистина обичаме, което може би е един от проблемите на моето поколение. Учихме неща, за които вярвахме, че ще ни измъкнат от кризата, започнахме работа на места, за които вярвахме, че са трамплин за по-добър живот, а другото оставаше на заден план. Понякога завоят от този път е задължителен.

Животът. Когато поставиш нещата в перспектива, разбираш, че моментните кризи нямат никакво значение.