Тази година рекапитулацията ще е малко по-различна. Изпускам част от темите, защото за съжаление не мога да напиша нищо по-различно от казаното за 2011та. Това не е знак за положителна тенденция, напротив, сигнализира за сериозно зацикляне и затъване във всички сфери на държавата. Вероятно дълбоката обществена депресия, гарнирана с ежедневни протуберанси на простотия, арогнатност и ненаказано противообществено поведение е и причината да не пиша вече толкова често. Веднъж изречени, дълбокият гняв, негодувание, съпротива и често нецензурни думи просто трябва да бъдат повтаряни всеки ден. И то по няколко пъти.
Обнадеждаващото е, че след такъв един застой, Брежневия, се срутиха като плочки домино диктаторските режими в цяла Източна Европа. Необнадеждаващото е, че същата Източна Европа тръгна смело към диктатура – Унгария, Украйна, Беларус, Русия, Македония.
Годината: президентски избори в Русия, САЩ и Франция и разликите между тях, рецесия в Европа, ислямизация на току-що освободилия се Близък Изток и ужасът в Сирия, който може да продължи безкрайно, защото държавата се оказа сцена на Голямата игра;
У нас: няколко човека се опитват да концентрират в рецете си всички властови лостове – съдебна власт, полиция, частен бизнес, медии и тъмен бизнес.
Блогове и медии: вече не виждам никакъв смисъл да деля медиите на традиционни и блогове, на електронни, печатни, он-лайн и други такива, тъй като бъдещето вече е тук и работещите модели са смесените. Независимо какъв микс от комуникационни средства използва, няма да се уморя да повтарям, че истинската медия трябва предлага бързи новини, качествено и аналитично съдържание, и най-вече прозрачно финасиране. В допълнение към това са нужни постоянство и консистентност в качеството и отстояваните морални ценности. И понеже тази година се изсипа дъжд от журналистически награди, включително от МВР, въпреки че журналистика у нас почти няма, аз връчвам моята на euinside.eu.
Разочарование на годината: Диана Ковачева, която от директор на „Прозрачност без граници“ без капка свян се гмурна в схеми и игри и Николай Младенов, комуто трябваха точно 3 години в компанията на простаци, за да му се напука варака.
Epic FAIL: комплектен – отвличането и убийството на Мирослава, съмнителното самоубийство на заподозрян, отказът от истинско разследване, очебийните машнации на най-високо равнище и изказването на премиера, че близките на мъртвото момиче трябва да се извинят на полицията, а Цветанов да прати пържолки на кучето. Ако трябва да се синтезира управлението на ГЕРБ за тези почти 4 години, случаят „Мирослава“ е достатъчен.
Музиката: без колебание Sun на Cat Power. Може би има по-интересни и по-добри албуми, но този ми говори. На език, който разбирам, за нещата, през които минавам и за странната тежест на втората половина на 30те, което може да направи само една жена от моето поколение – Chan Marshall, дами и господа.
Концертите: изненадващо този на Steve Vai в НДК и мюзикълът Tanz der Vampire на Theater des Westens в Берлин.
Книгите: може би „Елегантната вселена“ на Брайън Грийн, „Селцето“ на Кир Буличов и „Старата камера“ на Гюнтер Грас.
Сериалите: идва краят на Fringe, като край на една епоха.
Пътуването: повече по работа, но не се оплаквам. Добре съм, благодаря. Просто номерът е да се капсулираш през по-голямата част от времето. И това не означава непременно отказ от съпротива и работа за поправяне на счупените неща.
Блогът на нервната акула 
За медиите и блоговете: Много е скъпо хем актуални новини хем анализи и коментари. За това ще виждаме как разни като Dow Jones и Reuters се окопават в единия край на спектъра – бълване на новини/чисти факт и в другия край на спекътра ще са The Economist и Financial Times с техните коментари и анализи (premium paid content). Златната среда няма да е никак доходоностна.
„В допълнение към това са нужни постоянство и консистентност в качеството и отстояваните морални ценности.“ – бих включил, особено в Бг контекст, зарязване на лицемерния етикет „независими медии“. Ясно е, че медиите с ясно изразена политическа/социална позиция са много по-успешни от тези, които се опитват да обслужват всички (think John Stewart vs Bill O’Reily). Прост маркетинг и сегментиране е това…
Мислех за това, което си написал. За първата част – не знам доколко същите процеси са валидни за странния ни и неголям медиен пазар…
По втората тема – говорили сме по темата с мои приятели – журналисти и сме коментирали странната уж погнуса на българския журналист като цяло (без да обобщаваме все пак) към пристрастие, към позиция или политическа принадлежност. И това е колкото идиотско, толкова и лицемерно. Въпросът е защо?
Лошото е, че това пристрастие зацапва и виртуалната мрежа, в която търсехме спасение. Не можахме да избягаме и там от това омърсяване?
Спасение в какво? В безстрастна тъпота и сивота?
Не без страсти, това е човешка необходимост. Но тъпотата от рецитирането на вождовете, това е нахлуващото от дежурни клакьори, които все повече се мотаят в Мрежата.
Не говоря за доста блогъри, чиято страст е като на/за свободни граждани.
За какво ти е бепристрастност? И без това хората „косумират“ информационни източници, които представят техните политически и социални възгледи.
И точно ясно изразената позиция ме привлича да чета редица български блогъри.
Ами виж какво се случва при „голяма новина“ – всички информацонни източници бълват едно и също, копирано мота мо – Дневник, dir.bg, дарик, off-news…Един сипва новината, другите просто я разпространяват. И никой не очаква от дир.бг анализ. Анализи, доколкото ги има – Икономедия (Дневник и Капитал) и Сега, блогове, чат пат някой коментатор в в Труд/24 часа или карето пичаги Каролев,Карбовски и сие в off-news. А да и разни малко по-апокрифни като SofiaLive и WebCafe…
Точно тези процеси изядоха главата и на Denver Post, който се мъчеше да е местен вестник и да предлага всичко за всички.