Напомняне: Цветан Василев и КТБ

По темата за КТБ, Цветан Василев, Делян Пеевски и обръча от фирми и медии:

Миналата седмица изпратихме писмо до служебния премиер Марин Райков, с копие до различни български и международни институции организации. За щастие малко, но все пак читави он-лайн медии отразиха писмото и проблемите, посочени в него.

Това пък е петицията в подкрепа на въпросите и исканията в писмото.

Междувременно от служебното правителство анонсираха създаването на две работни групи, които ще работят по въпроса с прозрачното управление на държавните средства.

Естествено, това добро намерение за пореден път беше предшествано с неприятна излагация, чрез която въпросният бизнесмен си позволи да руши авторитета на държавния глава, във вестник, излизащ в чужда държава.

Тези събития се развиват и на фона на сериозната криза в Кипър, като ще си позволя да цитирам госпожа Виолета Станчич, която в статус в личния си профил във Фейсбук казва следното:

„Обаче г-н Василев сигурно има и много ядове около ситуацията в Кипър. В крайна сметка, по-голямата част от банката му не е ли собственост на различни фирми, поне 10-тина от които „кипърска собственост“?

Пък ако се вярва на руската преса, любимият му инвестиционен партньор ВТБ май най-много е изгорял в кипърското горене на синорите, има-няма с няколко милиарда. А те се явяваха купувач на „Бултартабак“, БТК и пр. Г-н Василев пък не се ли явява директен или индиректен собственик на НУРТС, сума ти пристанища, чак и оръжейни заводи и пр.?

Тя тази работа може да стане опасна за националната сигурност. Защото социалната несигурност в момента е истински въпрос на националната сигурност.

Много и важни български фирми могат да се окажат заложници на „кипърския проблем“ на КТБ и ВТБ, независимо че г-н Василев с това интервю май се идентифицира като един вид едноличен собственик на КТБ. 

Ами ако малката кипърска инфлуенца на КТБ повлече държавните пари, енергийните монополисти и предизвика лавина от закъсация във всичките тези бизнеси, с които е преял и които са му поверили? 

Да оставим нервните му медийни реакции. Ако аз разполагам с изпълнителната власт, макар временно и служебно, или пък съм начело на централната й банка, невременно и отговорно, много сериозни анализи бих направила и още по-сеиозни мерки бих взела, изцяло в името на националния интерес и социалната сигурност.“

В крайна сметка имаме ситуация, в която е заплашена националната сигурност, социалния мир, подронен е авторитета на държавния глава, нарушена е свободата на словото, установено е монополно положение в разрез с българското законодателство, вероятно има и корупционни практики на най-високо равнище, както и обслужване на интересите на чужда държава.

Тези факти би трябвало да предизвикат незабавна и спешна реакция на съответните институции органи в държавата. Или поне сериозни и целенасочени действия за предоловяне на всички рискове за националната сигурност.

А това, което трябва да се направи ще си го припомняме редовно, с останалите ни средства за комуникация.

Модни тенденции в предизборните кампании

grob

Поради факта, че правителството падна по-рано от очакваното се наложи и предизборните кампании на всички политически партии да стартират по-бързо, но като че ли допълнителна подготовка не е била и нужна, тъй като всички те упорито и с години са работили, за да да могат да формират най-адекватното послание към обичайния си и потенциален електорат.

Ето и основните положения:

1. БСП въведе плоския данък по времето на управлението на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев, за да могат след това да се борят с тази неолиберална абоминация. Мощно послание, напълно достатъчно, за да няма нужда да се прекалява с чучелото на цената на тока, мощите на Белене и други елементи от обичайния им комуникационен микс.

2. ГЕРБ строиха цял мандат магистрали и се бориха с организираната престъпност, или поне говориха за това, като междувременно нито престъпността изчезна, нито благосъстоянието на гражданите нарастна. Напротив, увеличиха се бедността и безработицата в резултат на неадекватна икономическа политика и задушаване на бизнеса от близки до властта монополи. Чудесен повод партията да се бори за повишаване на икономическото благосъстояние. На борба като на борба, какво по-добро от многократен шампион по борба за лице на кампанията.

3. Атака, ВМРО и ПП СКАТ създадоха всякакви предпоставки за нарушаване на гражданския мир и увеличаване на междуетническото напрежение, което е чудесен повод да предложат мерки за тяхното окончателно решение. Всякакви паралели с действителни лица и събития от близкото минало са напълно случайни.

4. Гражданката Кунева и прилежащата и дружинка от различни по своята същност младежи – консерватори, неолиберали, фашизоиди и други граждани обявиха крайнолява програма. Как точно са се готвили за този комуникационен обрат през последните четири години не е ясно, но пък кампанията е напълно в унисон с модерния лайтмотив през тази година „Нашите слогани са равни по абсолютна стойност и противоположни по направление на нашите действия“.

5. СДС – понеже не е ясно тези хора в СДС дали са същите от предните четири години, пък и не че нещо свързано с тази партия има особено значение, просто ще спомена мимоходом втория принцип на термодинамиката: при самопроизволни процеси в системи, имащи постоянна енергия, ентропията винаги нараства.

6. РЗС, Марешки, Ярешки, Магарешки и други ad hoc субекти – най-често се борят с корупцията и престъпността, за което е и създадена чудесна предпоставка от ДДС аферите на някои от тях и зависимостите на други. Ако някой може да пребори най-добре корупцията в общинския съвет на Варна, то това е човекът, който я е отхранил.

7. ДПС – отново според модните тенденции за момента провеждат кампания, основана върху борбата за честни избори, изборните манипулации и купуването на гласове.

8. Зелени субекти, няколко на брой – за да остане природа в България трябва да изчезнат бизнеса, ваксините, самолетите с кемтрейлите, скиорите, почиващите по хотели нещастници, левите, десните, американците, шистите, колите, нефта, вятърните централи, ВЕИтата, животновъдството, кравите, произвеждащи метан и разни други неща. Когато една добра идея е обагрена със солидна доза езотеричен фундаментализъм без търсене на баланс, шансът да получи подкрепа е клонящ към нула.

9. Йоло, Янаки, Че, Ленин, Сталин и пушачите – отменя се партийната система и парламента, национализира се всичко, най-вече стадионите и спортните зали, разстрелват се буржоата, избира се Велик прабългарски събор, чийто членове пишат конституция, в която всички сме смъртни и равни пред Бога, Тангра и Перун. На когото не му харесва, отива в държава, където по конституция гражданите са безсмъртни.

10. Синята Коалиция – след години опити да отблъсне обичайния си електорат, т.е. един доста широк кръг от разумни хора с малък и среден бизнес или добре печеливши професии, които биха искали балансирана и дясна алтернатива на левеещия популизъм, НС Единство и ДСБ отново отправят послания към тях.

И доколкото аз съм някаква, марак и дребна частица от последните, шамарчето е и за мен.

Наглост до безкрай

banditi

Дори за обръгналите ни на всичко възприятия, загрубели в резултат на доминиращите през последните години арогантост, простащина, несанкционирани престъпни действия, липса на всякакъв морал в политиката, управлението, съдебната власт и медиите е възможно новина да предизвика взрив от гняв, недоумение и чувство на всепоглъщащо безсилие:

Делян Пеевски поиска пак да бъде следовател

Пеевски, който е един от отговорните за трагичното състояние на медиите, за всепоглъщащия и мачкащ монопол, корупцията в съдебната система, за клиентелизъм, за злоупотреба с публични средства и монополно положение и какво ли не по целия Наказателен Кодекс отпред назад и отзад напред, Пеевски, който се криеше под депутатски имунитет, но не ходеше на работа (защо пък аз не пробвам да не ходя на работа?), Пеевски, който обича да нарушава обаче чуждите трудови права, Пеевски, чието място е минимум в затвора,

Пеевски, който прави живота ви мизерен, грозен и вонящ, но за сметка на това го прави с вашите пари.

Не мога да не си мисля, отново, че болно общество ражда изчадия като това и неговите демиурзи.

„Моята човешка съвест и разбирането ми за тежките последици не ми позволяваха да остана в бездействие“

Dimitar_Peshev_inauguration

В деня, в който отбелязваме 70-годишнината от спасяването на българските евреи ми се иска да си спомним за Димитър Пешев, по онова време подпредседател на Народното събрание, който въоръжен единствено с авторитета на институцията, която представлява (формулировката е на Филип Димитров) предприема бързи действия, за да спре депортацията.

Искам да си спомним и за българските митрополити, които тогава също са въоръжени единствено с авторитета на институцията, която представляват – Българската Православна Църква.

Този ден и седмиците, в които живеем – седмици на институционален разпад, недоверие, омраза и копнеж за промяна, търсещ обаче нови институции и нова законова рамка, са повод да се замислим къде е грешката – дали в Народното събрание, или в тези, които допуснахме, при това сами и доброволно вътре, за да подменят смисъла изобщо на закона, Конституцията и обществените отношения.

Ден, в който да се замислим дали търговците в храма на демокрацията и в църковните храмове биха последвали своята човешка съвест и биха се въоръжили с авторитета на институциите, за да направят това:

„Моята човешка съвест и разбирането ми за тежките последици както за засегнатите лица, така и за политиката на страната сега и в бъдеще, не ми позволяваха да остана в бездействие. И аз за себе си реших да направя всичко, което е по силите ми, за да не се извърши това, което се възнамерява и което ще злепостави България пред света и ще лепне върху нея петно, което тя не заслужава.“, Димитър Пешев, 17.03.1943г..

Поклон пред паметта на мъжете и жените, които разбираха ценността на човешкия живот, запазването на държавността и поставянето на общия пред личния интерес, както и пред паметта на тези, които не бяха спасени.

Въпроси без отговор в държава без държавност

Въпросите без отговор последните седмици се трупат лавинообразно и даже вече не търся отговор, но все пак:

– Не трябва ли главният прокурор да се самосезира незабавно, когато има информация за изнудване на държавния глава и когато има заплахи за държавната сигурност от страна например на Волен Сидеров?

– Заложник ли е държавата на исканията на водача на една националистическа партия?

– Кой ще санкционира, пък и само морално разиграването на народни представители с жребий?

– Какво се случи с гражданите, които запалиха Конституцията?

– Къде бяха протестиращите, искащи „повече власт за гражданите“, когато постепенно им бяха отнети демократични инструменти като избор на кметове в малките общини и в малките населени места и избор на районни общински съвети, преференциално гласуване и така нататък?

– След като Галина Тонева не е достойна за зам-главен прокурор заради връзки с мафия, енергийна или друга, защо е достойна за Върховната Касационна Прокуратура?

– Къде беше президента 4 години, докато Цветан Василев и Пеевски концентрираха все по-голяма власт в ръцете си? Защо не получих отговор на тези въпроси?

– Коя точно медия ще обърне внимание на факта, че всички сигнали по член 162 до прокуратурата се прекратяват с нелепи доводи, а подалите ги са викани в полицията за обяснения? И вярно ли е, че има държавна политика у нас престъпления от омраза да не съществуват?

– Как точно новият председател на Конституционния Съд ще защитава Конституцията и правата на гражданите, след като е легитимирал Народния съд?

– След замитането под килима на използването на платени ултраси от Борисов и Станишев на 14.01.2009г., довело до полицейско насилие и делегитимация на гражданските протести, след събитията около Катуница и използването на същите лица отново тази година, ще забравим ли пак, че престъпници с противодържавни възгледи се използват от властта за погроми, терор над неудобни и провокации?

– Кой следи последните законови промени, които обслужват по груб и вече откровен начин различни частни интереси?

– Ще позволим ли поредните опортюнисти, водени от собственото си его и от интереси на чужда държава, организирана престъпност и неработещото статукво да подменят искрената фрустрация на протестиращите?

– Ще участваме ли в лицемерния траур на властта и ли ще поскърбим по своему не само за самозапалилите се хора, а за всички останали, които не са достатъчно силни да оцелеят в държавата, в която не само демокрацията е поменена, а и общочовешките ни разбирания за добро и зло?

– Как ще градим държава върху общество, което смята, че децата трябва да носят вина за прегрешенията на родителите си, че има по-ценни и по-малко ценни животи и че правилата, законите и моралът са различни за различните хора?