Едно авансче за рушвет…

Вчерашните снимки съвсем не изчерпват рекламната кампания на аванс.бг. Снощи попаднах на това по-долу: офисен чичо има нужда от кинти, за да плати рушвет на изнудващи го куки  с ръце като свински бутове.

Рекламистите, сериозно ли? Защото на мен все повече тази кампания ми заприличва на сатира и гавра, отколкото на нещо сериозно. Ако пък е сериозно, хмммм…

Авангардна реклама

Външна реклама в София на бърза кредитна услуга. Дотук добре (колко да е добре), но честно казано първият плакат леко ме притесни.

Имаме затлъстял пияница с мърляв потник*, космати мишници и цирей между веждите, който упражнява насилие върху дете. Понеже най-нормалното нещо на света е чичо с шкембе и мустаки (който вместо да ходи на работа, пие бира пред входа) да дърпа ушите на комшийските деца, подобна мила, родна битова сцена намира място в авангардната рекламна кампания.

Предполагам, че сенчестата фигура в дясно е или ужасения баща, който трябва спешно да плати откуп на съседа (с аванс), за да пуснат сина му, или е боса на мустакатия пиргиш и е дошъл да прибере процент от заработката.

Тази е ясна, слава Богу. Три пиарки са видели едни сандалки в мола и понеже ако не си ги купят, децата им ще гладуват, гледат ужасено като братчетата на Гаврош, а тез витрини са обсипани с безброй жадувани неща…

* на тези потници на английски им се вика wife-beater.

Хумор, сатира и други тъпотии

Вчерашният пост породи някои много интересни размисли относно процеси и тенденции в българското общество, които ще нахвърлям, без да имам каквито и да е претенции за научност:

1. Хората масово не разбират сатирата. Не само не я разбират, но и не могат да я разпознаят нито като литературен жанр, нито като провокация към положителни обществени промени. В този смисъл Радко Константинов ще ме прощава, но нито Трикорни, нито Генади, нито 8-битова еротика са „медии, които засищат глада от подигравки“ (за разлика от ьТВ). При дори бегъл поглед става ясно, че постовете в тези блогове осмиват доминиращи социални и културни явления, като определени личности или групи хора са единствено в ролята на архетипи, чрез които се имплицира посредством ирония, хиперболизация и пародиране чиста проба социална критика.

В този ред на мисли у нас като хумор (без да се разпознава социалния елемент) се разбират единствено грубоватите, вулгарни скечове от телевизиите в стил Гацо Бацов и неопределимите като жанр статии на Иво Сиромахов (за Туитър и Фейсбук например).

Интересен е въпросът по какъв начин са били възприемани фейлетоните на Алеко Константинов, Чудомир, Петър Незнакомов, цели генерации стършели и доколко обществото е загубило чувствителността си към критиката, поднесена чрез сатира?

2. Притеснителен е фактът, че млади, образовани в Лондон хора си позволяват да използват мутренски прийоми, като вместо да напишат любезен мейл, започват да звънят по телефона и с меко казано заплашителен и арогантен тон да нареждат какво да се махне и какво не в един блог. Вероятно това е начина, по който в момента се работи с българските медии у нас, но честно казано за мен подобно поведение е неприемливо. Особено от 24 годишни младежи, които тепърва започват житейския си път като пълноценни граждани на държавата.

3. Не знам колко от вас знаят, че вчера беше Международният ден за елиминиране на насилието над жени. Не знам и колко момичета реално си дават сметка какви са потенциалните заплахи от предоставянето на интимни снимки (голи, по време на секс, взимане на наркотици и тн.т.) на всякакви сайтове за запознанства, социални мрежи и така нататък (условията на aha.bg, които Пламен се постара да намери).

Мили момичета, в момента имате късмета снимките ви да са предмет на сатира от добре възпитани млади хора. Защото тези снимки един ден могат да са в ръцете на злонамерени люде, които да ги предоставят на бъдещия ви работодател, съпруга ви, майка ви, медия или поотрасналите ви деца. Сигурна съм, че в момента реално не си давате сметка за последствията, но това, което се говори в кампаниите за защита на децата от кибер престъпления (изнудване, заплахи, насилие) важи в пълна степен за всяка от вас.

И докато друг виден IT специалист, завършил Хранително-вкусовия в Пловдив – Явор Колев продължава да обслужва корпоративни интереси, 14 годишни момичета и зрелите им каки продължават да оставят снимките на циците и задниците си където им падне.

4. Образът на Джийзъса в Шоуто на Слави е откровена кражба от Трикорни, и ако традиционалистите не разпознават все още туитовете и статусите като интелектуална собственост, то подобно откровено плагиатство няма как да се нарече по друг начин дори от лелята на Сиромахов. Притеснителното е, че масово се толерира подобно арогантно поведение, ако престъпникът е известна мутроподобна особа или жълт вестник (както се случи многократно – с Еленко, Петя Кирилова-Грейди, Нож и виличка и тн.т.), а пострадалият – непознат на средния студент от хранително-вкусовия блогър.

Толкоз. И ако повечето тенденции са всъщност начинът ни на живот през последните ен-найсе години, то абсолютната липса на самокритичност, самоирония и възприемането на сатирата като градивна критика е плашещо.

За да не се правя на света вода ненапита, няма да възкликна O tempora, o mores!, а „умната“, защото и простотията е до време и никога не е късно да станеш за резил (Сиромахов, теб визирам).

NB Следващият, който ми се накара, че съм задигнала писмо от агенцията на Наско Лазаров ПРофайл ще получи Златен цървул за проявена мисъл.

Писмо от една кандидат пиарка

Снощи получихме следното песмо на адреса на агенцията:

Здравейте уважаема, агеция ПРофАН!

Пиша ви във връзка с обявата на сайта ви за позициата стажант – пиар. Смятам че имам необходимата квалификация да кандидатствам. Студентка съм 3ти курс Връзки с Обществеността в Международния московски уневерситет за Връзки с Обществеността, филиал Монтана. Смятам че от изучаваните предмети най-полезни на вас като бъдеш работодател биха били Копирайтинк с титуляр Иво Сиромахов, основи на Връзките с Общевеността с титуляр Максим Бахур, основи на новите медии, лайфстайл и неговите Връзки с Оществеността, Връзки с Общественосттта на спортта и спортистите, по което писах курсов проект с раководител Елена Паришева.

Като личност бих се определила като интелигентна, амбицеозна, отборен играч с лидерски качества, комунекативна, крейтивна, като смятам че крийейтивът е в основата на добрата комунекация с клиента и списанията, които познавам добре в качеството ми на редовен читател на Блясък, Слава, Стори, ХайКлуб,Лада, ЖенатаДнес и Космополитан.

Смятам че отговарям на всички необходими изисквания, също така съм учила аглийски език в гимназията и ползвам преложенията на уиндоуса с десетопръстната система. Ползвам офис техника, факс, копир и телефон. Също така се смятам за космополит, и прекарвам летните си почивки на море в Гърция, Турция, Слънчев бряг на Какао и Лозенец.

Смятам че досегашния ми професионален опит в областта на развлекателната индустрия ще е много полезен за вашата Агенция. Имам опит 3 месеца като ентартейнар в клуб 54 в Дмитровград, международен опит като хостеса 2 месеца в клуб Амазон в Слънчев бряг и опит като лице на сайта Момиченамесеца.бг.

Имам лични познаства с жерналисти от популярни медии като Телеграф, Спортал, ДонБалон и често посещавам заедно с тях известни столечни заведения като Найтфлайт, Червило, Плаца ретро салона и хаос партита на диджей Пацо Би, който ми е братовчед.

Смятам че моят опит, квалификацйи и умения в областта на пиара ме правят най-подходящият кандидат за позицията като пиарка в агенция ПРофАн, лидер напазара на връзките с Обществеността. И смятам че това е място, където мога да се развия и да реализирам амбициите си в най-денамично развиващата се професия.

Прилагам към мотивационото писмо сиви и снимка в половин ръст от стаята в Студентски град, бл. 15 на приятела ми.

Ще очаквам покана за интервию.

П.С. Изпалнителният ви директор Ласко Лазаров е моят идол и съм си купила точно същите бели ботушки, с които той прие наградата Връзка на Общественосттта на годината 2009!

П.П.С На средата на песмото мисе счупи флекса, извенете, ако има печатни грешки.

По покана на Свилен. В мимито да се включат Лили и Шизофренизмо сега!

По темата писаха още Трикорни, 8битоваеротика, Свилен, Терасата, We Fakt You и…

Уроци по пиано

Вълненията на един ученик по пиано е съвместен проект на музикалното студио Music Lessons (единственото специализирано за възрастни начинаещи в България) и Илиана Найденова, журналист и редактор на Zar.

В продължение на година поне Илиана ще описва уроците по пиано, които и преподава Венета Нейнска, упражненията, трудностите и вълненията, които идват заедно с бавното разкриване на огромния свят на пианото.

На мен ми е страшно интересно да следя това, което се случва с порасналия начинаещ, защото когато започнеш на 4-5 години, нещата минават през съзнанието по съвсем друг, неуловим начин. И като че ли се случват по-естествено. За сметка на това желанието да се научиш да свириш на 27 е лично, дълбоко и осъзнато и удоволствието от музиката след първите трудности е по-възрастному сетивно.