Нищо лично, но всичко е лично

Оставка се подава единствено по „лични причини“, т.е. ако премиера ти я поиска лично.

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков подаде оставка по лични причини.

Изпълнителният директор на БДЖ подаде оставка по лични причини.

Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Росица Стелянова подаде оставка по лични причини.

Председателят на Държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани подаде оставка по лични причини.

Председателят на етичната комисия на ВСС Цони Цонев подаде оставка по лични причини.

Заместник директорът на Агенция „Митници“ Николай Алдимиров подаде оставка по лични причини.

Заместник министърът на земеделието Преслав Борисов подаде оставка по лични причини.

Заместник министърът на регионалното развитие Георги Прегьов подаде оставка по лични причини.

Заместник министърът на икономиката, енергетиката и туризма Жулиета Хубенова подаде оставка поради лични причини.

Заместник-председателят на Държавната агенция „Национална сигурност” Иван Драшков подаде оставка по лични причини.

Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев подаде оставка по лични причини.

Заместник-кметът на Силистра Николай Колев подаде оставка по лични причини.

Замаместник министърът на здравеопазването Михаил Зортев подаде оставка по лични причини.

Шефът на НСО Димитър Димитров подаде оставка по лични причини.

Управителят на НОИ Сотир Ушев подаде оставка по лични причини.

Директорът на Софийския затвор Милети Орешарски подаде оставка по лични причини.

Директорът на „Столичен автотранспорт“ Асен Добранов подаде оставка по лични причини.

Председателят на районния съд в Димитровград Андрей Андреев подаде оставка по лични причини.

Заместник кметът на Габрово подаде оставка по лични причини.

Този списък е неизчерпателен, а за голяма част от присъстващите в него може да се открие много информация за действия, несъвместими с позициите, които са заемали – бившият шеф на НСО освен, че е братовчед на депутата Емил Димитров е свързван с неправомерното ловуване на Георги Първанов и най-вече съмненията за незаконно събиране на информация чрез НСО за охраняваните. Цони Цонев е част от многобройни скандали в съдебната система. С всички съмнения дотук – човекът вече го няма на позицията, няма и евентуални престъпления.

За много от останалите остава усещането, че са се превърнали по един или друг начин в неудобство за управляващите в момента.

И случаят, в който не се получи да „ти подадат оставката по лични причини“ – Трайчо Трайков си тръгва по лични причини, заявява в „Тази сутрин” по БТВ вицепремиерът Цветан Цветанов, след което Трайков обяснява, че оставката му е поискана от вицепремиера Цветан Цветанов, via Филипа Радионова.

Оставката по лични причини е перфиден инструмент с двойна употреба, любим на сегашните управляващи, но иначе нищо лично.

Дебати, избори и правилата на играта

Карикатура, измислена от Campaigns Inc. срещу кандидатурата на Ъптон Синклер през 1934г., отпечатана в Los Angeles Examiner

Кандидат-президентската кампания в САЩ навлиза в най-разгорещената си част, като днес е първия дебат между Барак Обама и Мит Ромни с тема вътрешната политика (и останалите).

Дебатите отдавна не са просто средство за излагане на платформи, позиции и идеи пред по-широка аудитория, както и демонстрация на знания, опит, ораторски способности и сериозна доза хюбрис, а истински висш пилотаж в политическата комуникация. Лично аз изпитвам огромно удоволствие да гледам подобни изпълнения от висока класа, както от американския, така и от френския стил, и огромна досада от случващото се в българските политически кампании (ако изобщо има дебати, тъй като през последните години упорито се избягват, явно поради осъзнаване на масовата импотентност на кандидатите и очаквания ефект от това върху по-образования електорат).

Освен познания върху основните положения в американската или друга политика и например вътрешната динамика в Републиканската партия от последните години, което мен лично доста ме интересува, е добре също да се знае много повече за самите механизми на политическите кампании, политическия мениджмънт и комуникационните стратегии – все по-често се чуват гласове, че кандидатите са лайфстайлни звезди в непрекъсната шоу програма, режисирана от ловки специалисти.

За много бърза подготовка може да послужи текста от New Yorker на Jill Lepore Lie Factory – Фабрика за лъжи за самото начало на политическото консултиране в САЩ през 30те години и създадената от Leone Baxter и Clem Whitaker компания Campaigns, Inc. Двамата правят 70 от 75 успешни политически компании за 22 години, обръщат в противоположна посока мнението на милиони американци срещу предложената от Труман федерална здравна програма за задължително здравно застраховане след дългогодишна работа срещу милиони долари за Американската Медицинска Асоциация (A.M.A.), измислят голяма част от използваните и до днес техники – правилата на играта, правят новинарска агенция и с разпращаните до хиляди селски вестници безплатни новини пускат и немаркирани пресрилийзи, които биват отпечатвани често несъзнателно като редовни статии. Звучи познато, нали?

Според много критици на работата им Бакстър и Уитакър правят не кампании, а експертен политически мениджмънт и дирижират политическите процеси в цялата страна. Според експерти пък не политическото консултиране е клон на рекламната индустрия, а точно обратното – Стенли Кели, политолог твърди, че когато се ражда модерната реклама, големите клиенти са също толкова заинтересовани да промотират политическия си дневен ред, колкото и търговския си такъв.

Като уродливо, но генетично идентично отроче на двамата създадели на Campaigns Inc. изглежда кампанията от 2008ма на Маккейн/Пейлин във филма Game Change на HBO от тази година. Според кандидатпрезидентската двойка филмът дава грешна представа за случилото се, но според Стив Шмид, главен стратег и консултант на капманията и дългогодишен пр и стратегически консултант на Републиканската Партия всичко показано отговаря на истината – от откриването на Пейлин в Ютюб след търсене на подходяща жена за вице-президент до усилената и подготовка за дебатите, поради очевидната и и непроверена от екипа на Маккейн неграмотност по ключови теми като национална сигурност и външна политика.

Филмът е по книга със същото име – Game Change: Obama and the Clintons, McCain and Palin, and the Race of a Lifetime на John Heilemann и Mark Halperin за изборите преди 4 години – game changer например е Обама. А опитът за промяна на правилата на играта още веднъж, от страна GOP като срещу чернокож кандидат изправят жена завършва по жалък начин заради няколко сериозни пропуска от движещите сили зад кампанията.

Тази година едва ли ще има промяна в правилата на играта на най-зрелищното първенство в политиката, но гледането си заслужава.