Бързи разсъждения около случващото се последната седмица

Три бързи разсъждения около случващото се последната седмица:

1. Протестиращите искат нова Конституция и смяна на политическата система, защото всъщност не знаят какво точно да поискат, което да ги накара да се почустват по-добре. Някой подхвърля идея, която се хваща от всички и се повтаря в хор, защото тези искания звучат добре и носят обещание за радикална промяна, която ще повиши качеството им на живот. Това разбира се, няма как да стане само/или с подмяна на рамката, тъй като и до момента имаше на хартия инструменти и система, които ни позволяват да се упражнява властта от народа за народа (КРБ, чл. 1, ал. 2).

Случващото се обаче е опасно, защото могат да се прокарат всякакви популистки, вредни, застрашаващи и обслужващи чужди държави искания, които да се подхванат от масите като пожар в стърнище с непридвидими последици.

2. След вчерашното изказване на премиера в оставка Борисов, че Ахмед Доган е поръчал убийството му прокуратурата не се самосезира. Вариантите защо това се случва са два:

а/ Главният прокурор, а и всички останали знаят, че Борисов отново говори глупости;

б/ На прокуратурата по принцип не и пука кой кого заплашвал, кой какви засекретени документи е изнасял и дали има извършено някакво тежко престъпление против личността, държавата и така нататък.

И в двата случая много жалко.

3. Събитията от вчера поне за мен бяха изключително унизителни и неуважителни. Отдавна не съм се чувствала толкова омерзена от отношението на овластените от мен хора, чиито заплати плащам и аз като данъкоплатец. Неявяването на премиера, неадекватните изказвания и дискусии, арогантното и просташко поведение в уж храма на демокрацията, платените фермери – всичко това вместо да ми е смешно, предизвика в мен желание да повърна.

Освен омерзение почуствах и срам, въпреки че може би не трябва. Добросъвестно работя, честно плащам данъци, работя про боно за различни граждански и политически каузи и се опитвам по малко да участвам в партийната система, но някак си имам усещането, че аз, заедно всички останали имам вина падението да е толкова ниско.

И проблемът е не, че политическата система се е провалила, а че ние всички се провалихме в това тя да ни носи ползи, просперитет и сигурност.

Някои наблюдения след референдума

На записа може да се види разговора, който проведохме в неделя с Иван Бедров в студиото на Гневните с Комитата и Цветозар Томов по темата за току-що приключилия референдум (тук могат да се изгледат и останалите дискусии от деня, които бяха по-добрата алтернатива на случващото се в телевизиите).

Ще се опитам да систематизирам малко по-добре някои мои мисли от разговора и такива, които ми хрумнаха впоследствие.

1. Избирателната активност на следващите парламентарни избори вероятно ще е рекордно ниска, съответно купеният вот ще има много по-голяма тежест. Възможно е да влязат 6-7 партии, между които дори коалицията Ярешки, субекта на СКАТ, партията на Слави Бинев и някаква „автентична десница“ на Георги Марков, Бакърджиев и Софиянски + СДС на Кабаиванов.

Следващото правителство ще бъде коалиционно, много вероятно отново съставено от 3 парламентарно представени партии. Независимо, че ще бъде такова на „националното спасение“ или на подобна благородна кауза, то ще бъде 1во/ изключително слабо и поредното, което ще откаже да проведе така важните за държавата реформи; 2ро/ независимо дали ще бъде доминирано от БСП или ГЕРБ, то не само няма да поведе страната по път към излизане от рецесията, но ще задълбочи допълнително икономическата криза, политическата криза, кризата в съдебната система и безработицата.

При тези обстоятелства предсрочни парламентарни избори са напълно възможен вариант, и то до година-две след съставянето на кабинета на националния компромис.

2. Докато голямата част от населението в държавата е в тежко икономическо положение, с ниски доходи, без работа или с голяма несигурност за доходи и работа всяка една политическа партия, която иска да основе кампанията си на страх от силни флуктуации в цената на тока ще може да го прави необезпокоявано.

Не е рядкост до 1/2 от доходите на домакинство да отиват за разходи за електричество и отопление, което е огромен процент, а страхът той да стане още по-голям е напълно основателен. Манипулациите, използващи тези страхове и проблеми, както и риторика от типа на „цената на тока ще скочи/ще спадне“, „енергиен център на Балканите“, „голям шлем“ и подобни ще е печеливша, докато няма реален ръст на икономиката.

Разбира се, ние почти 30 години водим дискусии за АЕЦ „Белене“ и Кремиковци, като общественият ресурс се насочва в посока на безрезултатни дискусии и безсмислени строежи, вместо към работеща стратегия за развитие и растеж, стратегически приоритети и насочване на инвестии в иновации и образование, което би довело до конкурентоспособност и предприемачество. И докато продължаваме да не работим в тази насока, чучелото на цената на тока ще печели избори.

3. Отказът от гласуване и осмисленият бойкот може да са някакъв начин да покажеш отвращението си от политическото статукво, неадекватния въпрос на референдума, да се позиционираш някъде в политическия спектър (спорно) или да се опиташ да допринесеш да не бъдат минати 20% електорална активност, но това е тактика твърде рискована в настоящата ни действителност.

Факт, в слабия референдумен ден секции затвориха 40 минути по-късно от официално обявения край. Съвсем спекулативно мога да проектирам ситуация, в която при липсващи проценти едни хора са имали готовност да закупят недостигащите гласове в последния момент и пред секциите са се образували опашки. Отново спекулативно, същите тези са имали готовност да започнат и по-рано и при очаквана активност 15-16% да добавят липсващите им проценти даже от един по-ранен час.

Т.е. при слабия интерес е възможно и напълно реално резултатите да бъдат достатъчно изкривени така, че от бойкота да няма никакъв смисъл. В подобна ситуация, каквато се очаква и на парламентарните избори е добре да има висока активност, за да не бъде изцяло подменен реалния вот с фалшив такъв.

На този песимистичен фон е добре все пак да добавя, че решение в дългосрочен план има и то е активно включване в партийния и политическия живот на страната на дейни и желаещи промяна хора. Веднъж подменена, системата може да се подмени отново, въпросът е в каква посока.