Рибари

С мисълта за предстоящи 2 седмици без новини, което ще спести и на читателите на този блог дребнавите и завистливи коментари по адрес на управляващите, съдебната система и сие.

Заглавия и незаглавия

Заглавия от вчера и днес: „Басейн уби германче“ (анонс на новините по Нова телевизия) и „Басейн засмука дете“ (първа на „Телеграф“). Деперсонификацията на вината не е най-силната черта на българските медии, които са раждали учебникарски примери като „Костов уби дете“, но неясно защо точно около загиналото дете в Златни пясъци започва да витае една стивън-кингова атмосфера, която внушава, че у нас, видиш ли, басейните са придобили разум, при това с доста висок коефициент на интелигентност, който им позволява да ловят невинни туристи за обяд.

За нас, читателите с не толкова висок коефициент на каквото и да е било остава обаче усещането, че липсващата човешка фигура е отново някоя персона, близка до властта, като петролния, мишовците, варненското трибуквие, голфъра, комуто премиера подари летище, хората с пистите в защитени зони и кой ли още не собственик на хотели, комплекси и басейни.

В същото време големите медии с изключение на няколко долнопробни вестника и сайта не отбелязаха убийството в Борисовата градина на младо момиче, извършено по особено жесток начин.

МВР, изпълнителната и общинската власт също пропуснаха да вземат отношение по случая, въпреки че се изказват подготвени и неподготвени по всички останали въпроси – от конституцията, хонорарите на адвокатите, съдебната система, вероизповеданието и костите на Св. Ефремия до 3те футболни игрища, които ще се строят в Сусурлево, Мърчаево и Средно Нанагорнище със средства от републиканския бюджет.

И естествено, отново в нарушение на етичния кодекс и на елементарното разбиране за това що е морал медии си позволяват гнусни интерпретации и гавра с жертвата, но още по-притеснителното е, че няма вътрешно министерство или общински представител, които да излязат с информация, становище и поне проформа успокоение, че „органите работят по разкриването на случая“.

А ни го дължат по няколко причини:

1. Заради жертвата, нейните близки и роднини. Заради нуждата от извинение и горчивия привкус, отново, след писанията в медиите (които явно нямат връзка със света и скандала NotW).

2. Заради милиардите от бюджета на МВР, които е добре да отидат освен за „ловене на международни престъпници“ и за защита на обикновения гражданин.

3. Заради убития Михаил, заради битите момчета, заради всичко това, което поне от две години кара хората да избягват Борисовата градина по тъмно, защото в неохранявания, тъмен парк не е ясно за какво точно ще те намушкат – защото си различен, защото някой е решил да ти гепи телефончето или просто така, на общо основание.

4. Защото когато има убита и изнасилена млада жена, изоставена на улицата, това е жесток сигнал към всички нас – жени на млада и средна възраст. Да, стана ми страшно.

5. Защото така е редно.

Заглавие „Парк уби момиче“ все още е невъзможно, въпреки че му давам срок от около три месеца, за да почнат придворните медии да пускат и такива неща, особено когато не са намерени няколко дежурни „мангала“, които да отнесат народното недоволство, докато властта с лека ръка плаща сметките на близките си олигарски, които по съвемстителство имат и по 1-2-3-n медии.

Същите медии, които няма да задатат въпроса „Защо полицията / правителството / община еди-коя-си не си вършат работата?“.

Да, горчиво е и Началника да ни е на помощ (както стана ясно, ако имате проблем в тази държава, палете свещи, вероятността това да помогне е по-голяма, отколкото МВР и здравната система да свършат някаква полезна работа).

Нещото „Царичина“

Бях забравила, че блоговете служат и за споделяне на интересни линкове от мрежата, но ето нещо, което дълбоко ме впечатли:

Мистериите около разкопките в Царичина от ДарикНюз.

Малко е дълго, но пък историята е толкова безумна, че след прочитането ни остават три варианта:

а/ да повярваме, че Досиетата Х, Фриндж и „Мъжете, които се взират в кози“ са направени върху достоверни случаи от българската военна практика;

б/ да се зачудим, кой по дяволите е позволил подобно безумие в армията дори в онова хаотично и лудо време;

в/ да се задълбочим в теорията на конспирацията, която всъщност звучи най-достоверно от всичко: всичко беше мижи-да-те-лажем, докато определена група хора преразпределяха натрупаната държавна собственост и изтегления държавен дълг.

Каквото и да е, „феноменът Царичина“ си заслужава един сериозен труд, само че не само от гледната точка на екстрасенсите-липтонни-нам си кво, а от малко по-адекватна историческа гледна точка. Мисля, че 20 години са чудесен период.

Северна Корея – вече не е смешно

Една новина от вчера мина почти незабелязано покрай даренията за МВР и други помощи и пари в пликчета, случващи се към властта и властимащите в България.

Европейската Комисия пусна официално съобщение, че ще изпрати спешна хуманитарна, и по-точно хранителна помощ в Северна Корея, след като разследващ екип на ЕК е установил през изтеклия месец юни, че ситуацията в страната е по-лоша от предни години.

От стегнатия пресрилийз и подобния обяснителен текст в блога на Кристалина Георгиева ми хрумват следните няколко мисли:

– Явно положението в изключително затворената държава е повече от зле, за да допуснат властите разследващ екип от ЕС и впоследствие да разрешат раздаването на помощи. Те със сигурност са си дали сметка, че информация за ситуацията ще излезе в световните медии. Това се случва на фона на официозни съобщения от Северна Корея, че всички студенти прекъсват обучението си за една година, за да се включат в строителството и приготовлението на тържествата послучай 100-годишнината на Бащата на революцията и династията Ким Ир Сен.

– Естествено, хранителната криза и проблемите с изхранването в комунистическата държава не са тайна от години, но явно поскъпващите храни, които доведоха до революциите в Близкия Изток, природните бедствия и разбира се, разточителния живот на управляващата номенклатура, лисващата социалистическа икономика и гигантските бюджети за въоръжаване и строителство на безсмислени паметници на властта на фона на финансов и всякакъв колапс са довели населението до положение, в което за да се изхранват, милиони хора пасат трева. За да позволи подобно нещо, една власт е отвъд крайната фаза на перверзия, а думата, приета от целия свят за подобно нещо е една: геноцид.

– Крайно нуждаещите се са поне 650 000 хиляди, което е огромна цифра, и това са само деца под 5, майки-кърмачки и тежко болни. Общо-взето хора, които не успяват да оцелеят на троскот, люцерна и 150 грама зърнени храни. Тази цифра е огромна дори на фона на предишни бедствия в Етиопия, Сомалия и тн.

– На този фон нуждата от разрешаване на проблема „Северна Корея“ става все по-належащ, тъй като тези около милион деца не са виновни, че са се родили в условия на най-жестоката и извратена диктатура в момента (в редица други страни също страдат от подобни проблеми, но от тях бягството поне е възможно). И тук идва въпроса – защо международната общност се намесва в Либия, праща каски тук и там под формата на НАТО, ООН и пр., но не повдига дори въпроса за Северна Корея?

Международната общност е в цайт-нот и и липсват полезни ходове, защото накрая се случи това, което притеснява голяма част от цивилизования свят от средата на 40те на миналия век – ядрено оръжие попадна в ръцете на напълно непридвидими, непознати, неадекватни и агресивни хора. Всяка една намеса може да доведе до ядрен конфликт в региона, което представлява риск, който в момента никой не би поел.

Затова и няма шумни международни конференции, каквито се правеха за бивша Югославия, хвърчащи пратеници и заплашителни ноти, а думата „геноцид“ липсва на официално ниво. Над 1, но под 10 ядрени оръжия, насочени към Япония и Южна Корея са напълно достатъчни коментарите, действията и дипломацията да се случват под сурдинка и с предпазливостта на дете, което краде череши под носа на въоръжен с пушка пъдар.

– От друга страна всички в момента си задаваме въпроса – какво кара тези милиони озверели от глад хора да продължават безропотно да понасят диктатура, която е направила живота им невъзможен и под всякакъв праг на оцеляване. Какво е това промиване на мозъци от 70 години насам, което кара хората да забравят двата си основни инстикта – да се хранят, за да оцелеят и да пазят поколението си на всяка цена? Обясненията за азиатската колективистична култура и традициите на източния деспотизъм са лесно, удобно, но не и достатъчно обяснение. И водят до въпроси дали Източна Европа би могла да се докара до подобно положение.

– Отварянето на държавата за хуманитарни работници едва ли ще доведе до размразяване или поне малко осветляване на населението. Носят се легенди за добре смазаната севернокорейска машина, която не позволява отклонение нито за секунда на местни и гости.

– На фона на неразрешимата криза в Хаити, постепенното възвръщане на позициите на талибаните в Афганистан, хаотичен Ирак, гладна и воюваща Африка и либийската офанзива нямам усещането, че някой би се ангажирал сериозно със ситуацията в Северна Корея. Нещата ще останат още дълго време на ниво хранителни помощи, докато поредния Ким строи небостъргачи, купува оръжие за милиарди от „приятелски държави“ и поддържа прослойка от верни партийни другари и военни.

– В тази ситуация призивите за „съпричастност с братския гръцки народ“ изглеждат меко-казано нелепи. Световната прогресивна общественост по чудодеен начин избирателно насочва фокуса на вниманието си, като по това не се различава от взимащите решения международни институции. Нямам никакво желание да състрадавам на братска Гърция, но хуманитарните ИСТИНСКИ кризи в други части на света откровено ме притесняват.

А социализмът с нечовешко лице, гарниран с ядрено оръжие ме притесняват още повече.

Helado Negro | Canta Lechuza

Canta Lechuza на Roberto Carlos Lange aka Helado Negro е негов втори подред албум с мързелив испаноезичен електро-фолк, посят някъде между Еквадор и Флорида и избуял в Бруклин насред органик кокошките, локаворизма и брадите на младото поколение инди музиканти.

И тази тава, точно като предишната Awe Owe мирише на слънце, плажове и текила и трябва задължително да се консумира ако не на брега, то поне в компанията на ментов сладолед, синя маргарита и мексикански бири с много лайм. Нещо като сюжета на Ver a Ver от предишния албум.

Иначе helado negro е сладолед с черен цвят и вкус на лакриц, който може да се смеси с 2º Dia за лято в градски условия.