No Country For Old Men

no_country_for_old_men_ver3.jpg

Силно акламираният филм на братя Коен, с куп номинации за Оскар (май осем). Аз честно казано не знам какво да мисля за този филм. От една страна, много ми хареса, особено в някои моменти, които са адски добре изпипани, но от друга, след началото на финалните надписите почуствах нещо недовършено.

Всъщност това чувство се появи някъде към средата, когато осъзнах, че аз изобщо не мога да разбера чий го дири героя на Уди Харелсън в този филм, изскочил ей така от нищото и изчезнал, без да направи каквото и да е било смислено нещо. Явно идеята е да му фигурира името на плаката и в imdb.

Същото почти е усещането ми и за Луелин Мос (Josh Brolin) и шериф Ед Том Бел (Tommy Lee Jones), някак си като че ли от прекалено очакване поне един от двамата да се отличи с нещо, така че двучасовото препускане да има някакъв смисъл извън този за неизбежното зло, което винаги те застига.

А неизбежното зло, Антон Шигур (Javier Bardem) е една идея по-човешки от първия Терминатор, само с малко повече изобретателност при убийствата. И въпреки че братя Коен, от това което четох, са се опитали да избягнат точно това сравнение, то неизбежно се набива.

Не знам, може би идеята е всички тези лутащи се и гонещи се герои да са като в театър на сенките, без 100 процентова плътност, може би трябва да се прочете книгата или да се види пак, но нещо ми куца.

Във всеки случай, No Country for Old Men си заслужава гледането.

А като заговорихме за оскари, Michael Clayton е най-досадния филм, който съм гледала напоследък, и нито Тилда Суинтън, нито никой не може да го спаси.

Cloverfield

cloverfield_poster.jpg

Не лош филм от жанра „огромно чудовище идва от нищото и разрушава града“. Ако не Токио, поне Ню Йорк, но почти винаги е забавно да падат небостъргачи (с едно изключение).

Играта на камерата, все едно хваната от пияна ученичка дразни на моменти, но това е част от идеята – аматьорска видео-документалистика и максимална автентичност на изживяването.

Забелязващо се присъствие на Lizzy Caplan.

В заключение – хареса ми, но ако не беше в кино, по-скоро би ме издразнил.

Интериор

Интериорът на конферентна зала номер 1 на хотел Родина е в стил соц-плезир. Вероятно никога не е била реновирана, а асоциациите които навява са за скучни симпозиуми, доценти с очила с дебели рамки и костюми – конфекция.

Преди 25 години този хотел ми изглеждаше като нещо свръх-луксозно. Сега е смешен.

Juno

juno-1.jpg

При цялата ескалирща лудост преди оскарите и с трите дни бонус, в които не съм на работа успях да поизгледам някои от тазгодишните фаворити.

Тук ще се спра само и единствено на Juno, несправедливо според мен определян като тийнейджърска комедия. Този филм е толкова далеч от всякакви американски пайове и прочие простотии, че няма накъде повече.

И определено е най-добрия, който съм гледала от няколко месеца насам. Единственият филм, с който мога да го оприлича е Little Miss Sunshine, дълбок човешки филм, в който драма и комедия се преплитат, а най-важното е актьорската игра, която прави героите триизмерни, истински и близки. Ellen Page в ролята на твърде умна, бременна тинейджърка е блестяща. Идва ми да кажа както винаги, въпреки че съм я гледала само в Hard Candy и Regenesis. Просто е добра. Michael Cera като загубения и приятел също не остава по-назад. Даже Дженифър Гарнър изглежда истинска.

Голям плюс за сценарий на Diablo Cody, блогърка и писателка, за която този филм е дебют в киното и за саундрак, който включва песни на Kimya Dawson, The Kinks, Belle and Sebastian, Sonic Youth, Cat Power, The Velvet Underground и други.

Ще стискам палци за „Най-добрър филм“, „Най-добра актриса“ и „Най-добър оригинален сценарий“.

Температура

Тези дни, като си мерех температурата се сетих какъв спец бях станала по манипулиране на градусите в 6-7 клас, на радиатора и лампата. Веднъж даже бях цяла седмица с 38,2, което така притесни майка ми, баба ми и д-р Станева, че ме изпратиха на снимка на белите дробове. Пълна идиотщина, но май пропуснах цяло класно.

Спомням си какви градски легенди се носеха за начините да се вдигне температура – ядене на сурови картофи, тебешир и не знам какво още, но един лекар ме беше предупредил, че шансът да се отровя е много по-голям, отколкото да откача даскало.

След края на първи срок в 7 клас, когато все още учех в 138мо, тогава още „Юрий Гагарин“ се светнах на медицинските бележки. Майка ми работеше тогава към Първа Градска като зъболекар и аз винаги имах цяло тесте с бележки с печат на болницата. Познай какво писане падна оттам насетне, като диагнозите вадех от Terminologia Medica Poliglota, въпреки че и ОВИ винаги минаваше. Даже раздавах щедро на братовчедка ми и всичките и приятелки, които тогава бяха в 9ти клас, вече пушеха и бяха голямата работа, а аз бях много горда от връзките си с тази банда.

Висяхме в градинките около Плиска, в Милината или ходехме в една съученичка, която имаше Правец осмица на който джиткахме каратека, а ако някой роднина се появеше внезапно, казвахме, че имаме свободен час.

По-късно, в гимназията един съученик даде на класния г-н Стефанов бележка за една седмица, като резултатът беше – Петре, я ела тук! От какво беше болен? А бележката беше за някаква болест на яйчниците.

Големи идиоти бяхме.

Не е справедливо

Не е справедливо при моята фобия от летене да имам 7 полета за две седмици. Мисля, че след третия ще съм в кататония и ще ми е все тая.

Не е справедливо да имам температура в понеделник сутринта, но това явно е знак свише, че трябва да си почина от работа. Нямам друго обяснение.

Terminator: The Sarah Connor Chronicles

terminator-chronicles.jpg

Това е сериала, дано не ме разочарова след първите две серии. Добър sci-fi, особено за фенове на Терминатора, а засега и драмата е сериозна, не е само бой и стрелба.

Бонус – Lena Heady и Summer Glau, която нещо ми се беше позагубила след Serenity (а тоя филм направо е велик, за последните 10 години няма по-добра фантастика в игралното кино).