Re:st in peace, Re:tv

Снощи re:tv прекрати излъчване. Не ми се ще да говоря за собствените си чувства, въпреки че и аз, заедно с малкото останали нормални хора в тази държава приех това адски лично, като след първоначалния шок дойде болката и осъзнаването, че до окончателния край на свободното говорене, различното мнение и всъщност личната ни свобода остава много малко.

Два часа преди това най-големите туристически сдружения у нас се опитаха да цензурират филм на електронна медия. Две седмици преди това водещи варненски журналисти излязоха с декларация срещу граждански активисти, с която показаха, кой държи паницата с леща и кой- тоягата. Аз лично не мога да им се сърдя, като знам, че всеки един град у нас, всяко едно село са се превърнали във феодално владение на едри олигарси и по-дребни феодали от партийно-секретарски вид.

Краят на една от последните медии, в която можеха да се чуят някакви различни гласове и позиции, а не само шепота на олигархията през думите на бареци, дачковци и прочие сволоч е симптоматичен за ставащото в държавата. Аз обаче не знам как да обърна колелото и това ме кара да се чувствам безпомощна пред цензурата, простотията, корупцията и задушаването, които са затиснали България.

Успех на хората, които правеха тази телевизия с пожелание за още повече смелост.

Ралица Ковачева и последните минути на re:tv.

Защо

out_of_order_typing_machine

Въпрос, подхвърлен от Комитата насам: защо блог?

Ами защо не.

Всъщност този отговор не е никакъв отговор, но ако тръгна да се впускам, би станало твърде обширно, твърде лично и силно политизирано, а напоследък хич не ми се обяснява защо и как. Просто в един момент се пренесох от форуми в едно по-персонализирано пространство, където като че ли свободата на изразяване е по-голяма, темите са по избор, а нахвърлянето на гняв, радост или учудване действат доста често като катарзис насред хаоса и безумието на ежедневието.

Който иска, може да се включи във веригата.

ВДНХ*

boyko borisov

100 дни фестивал на художествената самодейност, или как се управлява държава от мутро-пионерчета – рекапитулация на началото на новото българско правителство. Тъжно.

През последните три месеца се опитах да се въздържам от политически коментари, защото акълът ми не побираше как е възможно едно правителство, което е всъщност сбироток от дребни партийни кариеристи и странни лели да се занимава основно с пр-а на главата си, екзотични икономически идеи и почесване там, където не го сърби. Както и вероятно с някакви други неща, за които ще научим след 4-8-12 години от подхвърлен в нечия пощенска кутия доклад.

А положението е зле, става все по-зле и напролет ще ядем пъпки от дърветата и кашкавал, реквизиран от хасиендата на Банев.

* Выставка достижения народного хозяйства

П.С. Добре, че си имаме грипна паника.