Не сме будни заедно

Поредното тролене на Русия по темата за спасяването на българските евреи постигна своя ефект – шум в публичното пространство, раздразнение, обида и разделение.

И ако първите три са нормална реакция към насилник, то последното не би се случвало без обществения разлом, грижливо дълбан през последните години от външни и вътрешни сили, които нямат нужда от здраво общество с общи виждания, разбирания и ценности.

А точно този акт, по своята същност, би трябвало да е една от темите, по които да няма разделение, а хората да имат морален фундамент, на който да стъпват и да градят очакванията си към своите лидери и себе си. Нито образованието обаче, нито лидерите на мнение работят по изграждането на обща идентичност, стъпила върху светли примери, а не върху омраза срещу нещо различно и чуждо. Ние се позиционираме спрямо „тях“, а не според това откъде идваме и къде искаме да отидем.

За Деня на будителите децата рецитират имена на будители отпреди Освобождението, но никой не им обяснява защо точно Левски е истински будител в хуманизма си, да не говорим за изцяло липсващия разговор за будители от 20 и 21 век, като Димитър Пешев например. И мнозина други – държавници, учени, просветители и реформатори. И както всяка година празникът премина във водосвети, тържествени възпоминания и кухи речи (а тази година дори обидни, все едно България никога не е била част от Европа поне географски), вместо в размисъл за това защо сме били събудени и защо не трябва да заспиваме. Разговор за това какво е коствала смелостта на будителите ни и защо трябва да искаме повече от себе си – няма как еждневни неща да са геройства, освен ако летвата не е малко над дъното. И как буденето всъщност е просвещение и реформация, а не юруш и гола агресия. И ако се чудим дали може по-добре – прочетете речта на Стоян Омарчевски ат 1922г., тогава министър на образованието, по повод обявяването на празника. Можели сме по-добре, много по-добре.

Затова няма да имаме хубави неща скоро – дори не можем да се обединим около едно добро дело, камо ли за важните неща, които искат консенсус и жертви. Затова дори елементарните атаки успяват да доведат до конфликти, разделение и отклоняване на обществената енергия.

А на паметника на Пешев почти винаги има цветя, аз също често минавам от там – за мен това е единствения истински и нелишен от съдържание паметник, сложен наскоро в София.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, политика и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s