Писмо до г-н Миков и олигархо-номенклатурата

Неуважаеми г-н Миков,

Пиша това писмо, въпреки че нито сте ми на достойнството, нито имам твърде много време, тъй като, когато не протестирам срещу вредното ви присъствие във властта, работя, за да плащам данъци и да оцелявам както мога в заченатата от Тройната коалиция и задълбочена от ГЕРБ криза. Пиша го, за да защитя една голяма група хора от лъжите и манипулациите, които си позволихте да изречете в национален ефир и да помоля, понеже съм възпитана, за извинение.

Г-н Миков,

В качеството ви (с малка буква) на министър на вътрешните работи си позволихте да нарушите основните ни човешки права, като допуснахте провокатори безпрепятствено да се врежат в протеста на 14ти януари 2009та, след което оставихте полицията да бие безразборно мирните протестиращи, пуснахте ултрасите безнаказано да избягат от терена и разтурихте за по-малко от половин час позволеното ни от закона събрание. Тогава, г-н Миков, аз и мои приятели сигнализирахме стоящите наблизо полицаи, че сред гражданите има хора със закрити лица, което е забранено от закона, а те ни отпратиха грубо, след което смазаха протеста. Нито вие, нито тогавшните кмет и премиер Борисов и Станишев поехте политическа отговорност. Въпреки официално излязлата информация, че управляващите са наели хора на „София – Запад“, добре познати на МВР заради мокри поръчки и разпространение на наркотици.

Вчера, г-н Миков, аз, в качеството ми на модератор на събитието във Фейсбук, реших да изпълня гражданските си задължения и сигнализирах в 8.15ч. най-близко стоящия полицай, на входа откъм БАН, че се очакват провокации и посочих група, която скандираше обидни към другите етноси лозунги. Служителят на МВР ми каза да не се притеснявам, те си знаели работата.

И този път полицията си свърши работата, както прави вече 14 дни подред. Въпреки провокаторите, лъжите, раздухваните в социалните мрежи твърдения, че тези хора не са същите от вечерните протести, а “софийският лумпен”, нямаше нито един наранен депутат. Видяхме на записите, че всъщност масата граждани около парламента са същите от всеки един друг протестен ден, а полицията прави всичко възможно, за да осигури максимална защита на народните представители срещу изпратените от вашата мутро-олигархична клика провокатори.

Какви заключения мога да си направя от всичко случило се, от изказването на председателя на парламента (“За разлика от мирно протестиращите граждани през изминалите дни, днес сравнително малобройна група демонстрира насилие и сблъсъци около сградата на Народното събрание”) и шестващите по медиите народни представители, изпълзели от бунището бивши политици, щатни шамани и други паразити?

– Председателят на Народното събрание лъже откровено и си позволява да манипулира от платения от нашия джоб ефир, като всява страх, разделение и терор, което е противозаконно и неморално. Да, знам, че не знаете какво е морал, но за закон вероятно сте чували, след като партийната ви кариера ви отведе на това топло място.

– Партиите на статуквото – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака са виновни за погрома на 14ти януари 2009та и за непрекъснато продължаващите провокации, подмяна, компромати, лъжи и обиди. Всеки един участник в тези деяния трябва да понесе персонално първо политическа отговорност, а след това да бъде преследван с цялата строгост на закона. Аз лично ще съдействам с всички позволени ми от закона средства.

– Вие сте абсолютно неспособни да учите и непрекъснатото използване на едни и същи похвати и родени в някоя репресивна служба матрици е поредното доказателство за това.

– Вие сте абсолютно неспособни да управлявате. Доказвате го вече десетки години, но когато обществените интереси като животоспасяващите лекарства и Здравната каса бъдат изместени от назначението на всичките ви състуденти от Москва, роднини, приятелки и от интересите на мафията, то значи е време да напуснете политическата сцена.

Какво искам от вас, членове на олигархично-номенклатурния картел, узурпирали институциите, медиите и жизненото ни пространство?

– Искам незабавно извинение, от всички и персонално от г-н Миков. Извинение към протестиращите, към полицаите, журналистите, майките и бащите ни за изгубените им години, болните на животоподдържащи лекарства, президента и всеки един, който е страдал заради вашата арогантност, липса на морал и кражби.

– След това, отново в най-кратки срокове, искам всички политици на мафията, медийни прислужници на мафията, шамани на мафията, чиновници на мафията, подлоги на мафията и всякакъв друг обслужващ персонал незабавно да напуснете общественото пространство. Завинаги и никога повече да не се връщате. За едни има правосъдие, а за останалите – огромно количество пустеещи земи, където можете да потърсите изкупление за всичко зло, което причинихте на милиони хора.

И ще си позволя една културна препратка, защото знам, че култура ви липсва, както широка, така и тясна. Да, обидно е да ви замерят с домати и краставици. Защото знаете ли кого от стотици години замерят с развалени зеленчуци? Лошите актьори от уличните театри и водевилите. Лошите политици ги замерят с обувки и павета, но вие дори политици не сте, а просто некадърни клоуни и марионетки.

10 мита за протестите

Снимка Георги Кожухаров, линк към Дневник

Това е протеста на десните хора на България, даже последните десни в държавата. Грешно. На протеста вървя редом с десни – либерали и консерватори, зелени, леви и хора без ясно оформени политически виждания, все още.  Обединява ни едно и също нещо – искаме псевдо-дясното, псевдо-лявото, мафията, непотизма, безочието, пълзящата диктатура, уродливата съдебна система, полицейщината, източването и корупцията да напуснат управлението и да отидат там, където им е мястото, в затвора и на политическото бунище.

Това е протестът на красивите и креативните – и грешно, и вярно. Всеки един от нас на протеста е красив по своему, защото сме усмихнати, позитивни и с честни намерения. Бяхме забравили какво е да си наистина красив след години облъчване с фалш, силикон и реалити клонинги. Всички също сме и креативни и имаме какво да кажем, това не е привилегия на шаманите, съветниците, гамизите, Вежди и Нешка кликата, свикнали да налагат своя вкус и своите виждания срещу нечисти пари.

Протестът не е политически. Грешно. Няма как един протест с политически искания да не е политически. Точната дума е „партизиран“, и не, не е партизиран, виж по-долу.

Протестът е партийно организиран и участниците са платени – грешно. Всеки опит да се партизира протеста се парира от модераторите на отделните събития, а знамената на различните партии потъват в множеството от хора. Тези, които сме се появявали в медии като участници в протеста говорим от свое име, но всички имаме да кажем едни и същи неща – искаме спешна промяна. Партии трябва да потърсят път към протестиращите, а не протестиращите към партиите. И да – мразим ви безплатно.

Протестът е анти-турски и прелива от слово на омраза. Грешно. Единствените с анти-турски послания са подставените лица, купени от различните парламентарно представени партии и субекта на СКАТ. Едно от нещата, срещу които протестираме е 23годишната експлоатация на етническата карта и страховете на хората – българи, роми и турци. Грозно е, противоконституционно е и e част от факторите, довели до текущата политическа и икономическа криза.

Това е протеста на (интернет) лумпените. Грешно. Даже няма нужда от коментар – нито думата „лумпен“ принадлежи на политическия речник през 2013та година, нито неползването на интернет е повод за гордост. Напротив.

Това е протеста на средната класа. Грешно. Не е протест на средната класа, колкото и да е условно това понятие. Има всякакви хора – и пенсионери с крайно ниски доходи, и студенти, и работещи, и самонаети, и собственици на бизнеси, и хора без работа в момента. А опитът да се делят хората класово е грозен и е част от диктаторските прийоми на тези, които 23 години не си направиха труда да мръднат и на йота от назубрената по съветските университети пропаганда.

Освен това, нямам никакво намерение да се срамувам, че съм средна класа, както същите хора са искали семейството ми да се срамува 45 години, че е „едра буржоазия и капиталисти“. От 1997ма насам ми е коствало много време, усилия, труд, учене и работа на няколко места едновременно и през уикендите, за да стигна дотук. Не ме е срам, напротив, гордея се с пътя си и трудно ще отстъпя.

Протестите ще приключат бързо, защото хората ще се изморят. Грешно. Голяма част от протестиращите излизат за първи път навън, за да потърсят правата си и да върнат контрол върху живота си, защото през 97ма още са били малки. Трудно е за затворената номенклатурно-партийна каста да проумее какво означава да упражняваш гражданските си права и да печелиш трудни битки заедно с десетки хиляди като теб. Това не изтощава и не се забравя.

Протестът няма послания и искания. Грешно. Протестиращите имат много конкретни искания – теренът да се разчисти от бандити, партийна корумпирана номенклатура, дърти ченгета, мутри и неспособни да управляват хора. След това да играем играта по честни правила. А кой ще дойде след това? Ние. Голама част от тези хиляди хора ще потърсят начин да участват в определянето на новите правила и ще се включат в управлението посредство предоставените ни от закона инструменти.

Отново ще е същото. Грешно, скоро няма да е същото.

Протестите, подмяната и края на страха

our future

На снимката е нашето бъдеще, което протестира на Орлов мост.

Протестите от последните няколко дни изкараха мен и още няколко десетки хиляди хора на площадите по начин, който не ни се е случвал от 1997ма година насам. Донякъде е същия, донякъде не е – повечето от тогавашните участници сме понатежали и поостарeли, позамогнали сме се в сравнение със страшната зима на 96та-97ма, някои отдавна ги няма, живеят в чужбина, а останалите са по-млади, но също толкова обнадеждени момичета и момчета. Протестираме този път не защото сме на ръба на оцеляването, а защото искаме да вземем бъдещето в ръцете си.

Но има и още една разлика – нас ни е страх. Страх ни е много от 2 неща – да няма провокации, които да опорочат протеста и да не подменят исканията ни чрез подставени лица и фалшиви герои. Тази 2 неща липсваха през 90та година, когато гонехме Луканов с тенждери по Руски, липсваха и 97ма година, дори когато пред парламента полицията си позволи да упражни насилие.

Опорочаването на протестите по отигран сценарии като че ли за първи път в голям мащаб се случи на 14ти януари 2009та година, когато отново излязохме пред НС, за да искаме края на безобразното управление на Тройната Коалиция и спешна промяна. Сценката е следната: футболни хулигани и скинари се смесват с тълпата, започват да провокират охраняващите полицаи, след което последните започват да използват сила, разпръскват протеста, а придворните медии, които и 2009та, и сега са си същите изкарват всички излезли лумпени и престъпници, а исканията им – опит за дестабилизацията на държавата. Това от 2009та насам се случваше неизменно, по един и същ начин, като кулминацията беше тази зима, по време на големите протести.

Подмяната на протестиращи, както и на автентичните послания и реалните нужди на гражданите чрез измислени лица като Янев и Гамизов като че ли също кулминира по време на протестите преди падането на кабинета на Борисов – появиха се всякакви герои, които бързо превзеха телевизионните екрани, влязоха в кабинетите на управляващите да преговарят, а накрая се оказаха на хранилка при лица като Алексей Петров и Емил Димитров, съответно извършители на мръсни поръчки на Станишев и Борисов.

Същите Станишев и Борисов през януари 2009та година бяха премиер на България и кмет на София. Същите двама наеха бандитите и наредиха погрома на протеста на 14ти януари. Същите двама, със съучастието на хора като Петров, Димитров, нарко-мафията, МВР-министри и шефове са лично отговорни нас да ни е страх, всеки ден да се оглеждаме параноично за бръснати тикви и черни тениски, да пускаме туитове „до мен има 2ма, на Раковска има цяла група от онези, пазете се, приятели!“ и да очакваме всеки момент някой да метне димка по полицията, която да отвърне с порой от палки дори по децата.

Същите двама да виновни за това, че загубихме по един перфиден, жесток начин основното си човешко право на мирен протест.

Същите Станишев и Борисов и скритите зад тях мерзавци са виновни за страха ни, че исканията и посланията ни ще потънат във фалша на янковците и дудовците, които под диктата на спонсорите си дърпат най-болезнените струни в тези хора, които нямат пряк достъп до информация – ужасът от бедност, глад и високи сметки. Страха ни, че ехото на вестници и телевизии ще умножи като ехо вредния шум и ще заглуши истината и гласа на разума.

Преди да искам оставка, нов Избирателен Кодекс, разделяне на властта от мафията, честност, морал и нормалност искам да си върнем правото да протестираме без страх, да живеем без страх и да можем сами да взимаме решенията за бъдещето си.

Довечера пак сме отвън, пред Министерски Съвет, а не вътре, заедно с хората на Алексей Петров, защото в момента точно това правим – чупим страха, а без него тези, които ни карат да се страхуваме са едно голямо и голо нищо.

И да, „страхувам“ е неграмотно.

Дъното?

parlament

Всеки път, когато си мислиш, че е достигнато моралното дъно в тази държава, се оказва, че винаги може още по-дълбоко и дълбоко в отходната яма, в която упорито рием ли рием противно на всякакъв здрав разум и логика.

Днес мисля, че ударихме истинското дъно според някакви макар и мъгливи стандарти за цивилизованост, прогрес, етика и законосъобразност. Днес правителството начело с лицето Пламен Орешарски предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС, а парламентът безропотно го избра за по-малко от 15 минути. Оттук насетне има нови дъна, но то ще са на една треторазрядна, псевдо-демократична, бедна ракиена република без дори фасадни претенции за законност.

Така наречената опозиция ГЕРБ, които ужким са противовес на новата Тройна Коалиция измърмори полу-глухо, а лидерът им Борисов от вчера говори за „изнасилване на столетницата от ДПС“, но къде беше ти, Борисов, персонално, когато Пеевски и КТБ монополизираха държавата и пишеха елегии за теб? Протести днес не могат да оправдаят едно 4 годишно дундуркане на корупционен, непотистки модел, който ражда ненаситни чудовища.

Къде също е народния трибун Сидеров, който ще бори монополите, поразяващата уста Манолова, левите другари, онези с правата и свободите или останалите лица, които уж народът е овластил, за да пазят закона и демокрацията от посегателство. А, да, не бяха на трибуната.

Нека не забравяме също, че този човек, Пеевски, както и обкръжаващите го Цветан Василев, Ирена Кръстева и прочие бандити се чувстват комфортно от 2001ва година насам, при всяко едно правителство, независимо дали в него са били НДСВ, БСП, ДПС или ГЕРБ, а вече и Атака. Казусът „Пеевски/КТБ/медийния монопол“ не се роди днес или вчера, той е продукт на едно 12 годишно статукво, за което всички управляващи от тогава насам трябва да понесат своята отговорност.

Избирането на човек, който се притеснява за собствената си сигурност заради вършеното в тъмната страна на държавата, за отговарящ за националната сигурност на една държава е гавра с агонизиращата ни демокрация, но също така не и нищо повече от външната метастаза на дългогодишно тежко боледуване.

За мен няма по-добри в тази свинщина, както няма и невинни сред имащите право на глас и свободна воля граждани на тази държава. Време е обаче да опитаме да поправим поне нещо.

Днес протестът е от 18.30 пред Министерски съвет.

Политическият стандарт

В крайна сметка няма нито един осъден. Нито един. И ако ГЕРБ бяха свършили наистина това, което обещаха, вместо да използват съдебната система и полицията за репресивни цели и облагодетелстване, нямаше в момента статуквото да е такова. Казано простичко – нямаше да сме на този хал.

По темата за сегашното политическо статукво и изказваните съжаления, че с ГЕРБ щеше да е по-добре ми се ще да направя едно уточнение:

ГЕРБ дойдоха на власт през 2009та година с обещанията да ревизират всичко, извършено от Тройната коалиция, както и да има най-сетне наистина осъдени за корупция, кражби, непотизъм, връзки с организираната престъпност, чадър над знакови фигури, предателство на националните интереси и така нататък.

В крайна сметка няма нито един осъден. Нито един. И ако ГЕРБ бяха свършили наистина това, което обещаха, вместо да използват съдебната система и полицията за репресивни цели и облагодетелстване, нямаше в момента статуквото да е такова. Казано простичко – нямаше да сме на този хал.

А ситуацията в момента е следната – имаме парламент, в който и 4те представени партии са пълни с хора, които би следвало минимум да бъдат разследвани за упоменатите по-горе престъпления. И 4те са влезли сега или преди в парламента с лозунги за ревизия и справедливост (като конфигурацията кой кого ще ревизира варира според интересите всеки път). Мога да се обзаложа обаче, че и този път осъдени няма да има, а същите герои, ако не се самоизядат, ще ни обещават ревизия от екрана и преди следващите парламентарни избори. А след това всички дружно ще направят поредната коалиция на националната безотговорност.

Осъдени нямаше нито през последните 4 години, нито ще има през следващите, защото сегашната политическа върхушка се крепи върху сложна система на услуги, взаимовръзки и отношения с едрия „бизнес“. И най-добрия пример за това е сегашното правителство – който олигарх и партия не пожела, той не беше представен вътре, като се наложи дори да създават абсурдния пост на министър на „инвестиционното проектиране“. Целта – оцеляване на всяка цена, докато се облагодетелстват частни и чужди интереси. Просперитетът и икономическия растеж ще ги оправяме, ама някой друг път.

Внушенията, че е по-добре да изберем едното зло за сметка на другото, защото… (многоточието може да се попълни по избор) освен пораженчески, манипулативни и грозни, са също така и основната причина настоящата политическа реалност да е в това състояние. Прагът на толерантност към лошото, неработещото, несанкционираното, арогантното, фалшивото се повишава малко по малко всяка година, защото винаги ни се представя една алтернатива, която изглежда по-зле. Никога такава, която изглежда по-добре (говоря за медии, шамани и бивши политици, които заглушават всеки опит за разум).

Когато стандартът е лош, и качеството е лошо. И не „някой винаги решава вместо нас“, просто стандартите ни са ниски.