Непродадени билборди

Авангардно решение за непродадени билбордове (билборди?) – върху картинките и надписите се залепват парчета амбалажна хартия, колкото да не си личи чия е била предишната реклама. По този начин се реализират икономии, като се спестява от останалата част от квадратурата на рекламната площ или от цялостната подмяна на билборда с празен такъв.

Също така автогарата на Хладилника окончателно придобива съвременен и приветлив вид, удоволствие за всички граждани, които се възползват от услугите на СКГТ.

Градската среда – първа грижа на градския стопанин!

ФК Витоша

Кабинките на Симеоновския лифт са от моето детство, както и голяма част от драсканиците – анатомични детайли, ВНЛ,  страсти по Марчето и разбира се – ФК Витоша! – кратко просъществувалото име на Левски (1985-1990), когато ЦК на БКП наказа ЦСКА и ЛС, след като футболистите се държаха като футболисти по време на един мач помежду си, и който наистина си беше грозна картинка.

Интересно е изписването, пардон издирането – наименованието на клуба е транслитерирано по БДС Андрейчин, което е валидно и коректно за периода от средата на 80те до 90та. Латиницата в момента изглежда малко непонятна, но тогава всичко с латински букви изглаждаше готино и малко забранено.

Във ФК Витоша играеха Гибона, Наско Сираков, Ники Илиев, Боби Михайлов и Петър Курдов, отборът газеше наред, и съответно голяма част от хлапетиите в училище и махалата бяха от него. Бяхме също от Аржентина и Холандия. И използвахме лифта доста често.

Софийска картинка: картинг в спортно игрище с деца

Снощи към 19 часа в квартал Кривата река един определено възрастен пиргиш (с извинение за определението) беше вкарал карт в спортното игрище и въртеше с бясна скорост кръгчета около кофа (?). В това не би имало нищо кой знае колко шокиращо ако:

1. Вътре нямаше деца, подпрени на мрежата, около които младежът минаваше на около 1 метър, както може да се види от снимките *. Миг невнимание от страна на кварталния Фетел и лапетиите щяха да излязат на кайма през дупките. Какъв идиот трябва да си, за да си повярваш чак толкова и да не се сетиш за елементарна безопаснот?

2. Ако купищата майки в съседната градинка, чичовците с бири в кафето зад игрището и минаващите граждани се бяха впечатлили и бяха направили забележка или опит поне да изкарат децата от заграждението.

3. Ако аз бях посмяла да му кажа нещо, но определено напоследък ме е страх, особено в квартала на Христо Байков (който живее на метри от игрището), понеже ми е ясно що за птица трябва да си, за да връткаш кръгчета с карт там, където децата играят. Доскоро това го гледахме по морето с джетове и атв-та, вече и във вашия град.

Да не говорим, че мястото на карта не е в спортно игрище за футбол и баскетбол. Да не говорим, че напоследък от безхаберие, безнаказаност и безконтролност млади момчета се пребиват, прегазват и стрелят (момчетата са си момчета, затова просто не трябва да се допуска да хвърчат с мотори по Цариградско с 200 и да си купуват валтери). Да не говорим, че в района нямаше нито един полицай при всичко, което чуваме от МВР напоследък, а бръмченето се чуваше поне на няколкостотин метра.

И последно – някои момчета работят за топ мутри, синове на прокурори са, карат кънки на лед, плащат си при нужда и след пребиване/прегазване нищо не се случва, ама май вече на никого от отговорните не му дреме какво става. А пичовете продължават да си връткат кръгчетата.

П.С. Завръщането на мутрещината явно вече не е плод само на моята мнителност, два текста от последните дни във в-к Сега и vchera.bg.

* За съжаление съм хванала децата, които са отвън, вътре в дясно имаше деца с топка до вратата.

Ако българският политик имаше длъжностна характеристика

Кат запаша патрондаша…

Преди месец пуснах пост, след което се зарекох, че няма да пиша за „политика“ и излязох в рехаб без български информационни сайтове и социални мрежи, което удоволствие продължи точно 2 седмици, защото извън почивката сблъсъкът с новините е силно неизбежен и почти толкова болезнен, дори през август, когато се предполага, че Цветанов, Борисов и сие не дърдорят, а ядат министерски кебапчета някъде по почивните станции или хотелите на Златев.

Обяснението за нежеланието ми да чета, слушам и пиша: това, което се случва у нас, не е политика, а пълно долнопробие, ерзац на ерзац, правено от хора, които усилено са се вживели в сериозни роли, които не са им по силите.

Дори политици, които имат претнеции да са модерни и европейски, не са си направили труда да отворят нещо повече от вестник „Труд“ от времето, в което са завършили висшето си образование. Ако са прочели случайно разработка върху „икономиката“, са я прочели както дявола – евангелието, а „работенето им като политик“ е волно съчетание с бухалка, лъжица и обръчи от фирми.

Само че, въпреки позивните за повръщане, докато се намирам на територията между Дунав, Черно море и няколко също толкова загубени държави (което сериозно обмислям да спра да правя) смятам да си поискам спешно няколко неща от управляващите и прилежащата им опозиция:

1. Да не ме лъжат в очите, и то в рамките на ден, месец, седмица, защото нито съм пълен идиот, нито ми е приятно да ме карат да се чувствам такава. Енергийни интереси, криминални случаи, назначения – думите на мнозина са толкова шизофренни, че започвам да се питам дали в тях, или в мен е проблема.

2. Да имат някакво образование, ако може, да не е от пуц-а в Монтана. И да продължават да четат, защото ритането на топка и хотелските банкети няма да породят ценни мисли и идеи, а само корупционни практики и комбайнерски тен.

3. Да не вярват, че икономиката на държавата се движи от строежа на магистрали, спортна зала или провеждането на кръг от световната купа по кърлинг, за пример – спешните мерки в Испания. И да не плямпат, че сме по-добре от взетите накуп САЩ, Италия и Франция, защото това не се е случвало, не се случва и никога няма да се случи.

4. Да се притесняват, ако преките чужди инвестиции намаляват в десетки пъти за година. Или поне да се поинтересуват какво става с тях. Или поне да знаят какво е ПЧИ и НЧИ.

5. Да не смятат, че милиционерщината е по-ефективна за борба с престъпността от качественото образование. С милицонерщина без образование може да се стане министър или шеф на ангенцийка, но позициите не са много като бройка, от там – не очаквайте ръст на БВП и доходите на населението.

6. Да са чували за здравеопазване. Това като за начало е достатъчно.

7. Да не говорят за „добруване“, а за БВП, инвестиции, стимули, растеж, данъци, социална политика, превенеция, производство, НИОКР и тн.т. Не ми се вижда толкова сложно, но знам ли…

8. Да не забъркват Господ и Христос във всичко – икономика, бюджет, спорт, култура и туризъм. Господ нито ни е виновен, нито сме длъжни да плащаме от бюджета на държавата за спасението на душата на мутричката – премиер. Който иска да строи камбанарии в Гигинци – да си вади от джоба.

9. Да се интересуват от микро, малките и средни предприятия, които, както в цяла Европа формират над 90% от икономиката на страната. От стимулирането на Лукойл добруват двама души, от стимулирането на МСП биха просперирали няколко милиона.

10. Искам министри, които са работили поне един ден в живота си в частния бизнес, защото вечният държавен служител може само да източва, раздува и мултиплицира, докато силно вика „още, още, още…“.

11. Да спазват Конситуцията на Република България.

12. Да бягат от цървуланщината, а не към нея.

13. Да имат срам.

Това важи за всички, не само за ГЕРБ. Аз междувременно явно ще си пиша, тъй като идат избори, а тези специално ще са най-идиотското събитие от 22 години насам – нещо средно между фрийк шоу, пенсионерския клуб на ДС и кафето на мутрите в село Галиче, а от това по-добър повод за упражнения по стил – здраве му кажи…

П.С. Ако българският политик имаше длъжностна характеристика с подобни изисквания, или почти всички позиции щяха да са вакантни, или нямаше да сме на този хал.