Манчестър

От Манчестър успях да видя повече, отколкото от Нюкясъл. Освен двата футболни стадиона, световно известното игрище за крикет Олд Трафърд, където се провеждат срещи от ранга на Англия – Пакистан, в града има огромно виенско колело, музей на модерното изкуство и разни други неща.

img_0283.jpg

Имперско величие.

img_0291.jpg

Witch way?

img_0297.jpg

Chavs се къпят на шадравана посред февруари.

img_0299.jpg

Нещо по-ново.

img_0301.jpg

Гордостта на Манчестър (за малко да напиша гордостта на Тара).

img_0302.jpg

Decent rooms. Всичко трябва да е decent.

Ценностите на Гоце и запалката на Вълков

Гоце днес мъдро заявил че „общество, в което идеалът е не генерал Владимир Вазов, а генерал Атанас Атанасов, трябва сериозно да се замисли за своите ценности“. Освен това дебатът или разправията, свързани с МВР, вече падали на много ниско ниво. Е как да е по-високо нивото с Манекен Пис и другарчетата му, които, както се оказва даже не могат да говорят правилно.

Страхотно изказване, явно включваме по-тежката артилерия в опит да спасим компроментирания министър Петков.

В същото време Виктор Вълков (за който не знае, от клуба по шев на гоблени „Монтерей“) обяснява как на Румбата му е излязъл прякора Запалката и как защото са честни, не помогнали на партийна другарка на изборите в София: „трябваше да обядва, минах да го взема от министерството, той беше леко възбуден, разстроен. Попитах го защо. Той ми каза: “Моята колежка Дончева беше тук при мен преди малко и поиска да използвам влиянието си в кръга “Монтерей”. За братя Галеви и разни други такива сиви бизнесмени, Румен Николов – Пашата и прочее – та да употреби той своето влияние, което тя предполага, че той има, за да я подкрепят на предстоящите местни избори. Той отказал. Аз му казах, че е сгрешил, според мен – “защо ще ядосваш тази своя партийна другарка. В края на краищата, може да обещаеш, пък дали ще го направиш, е друга работа”, посочи още Вълков. Той потвърди, че “колежката Дончева” е настоящият депутат от Коалиция за България Татяна Дончева. “Първото име на Дончева е Татяна. Нея не съм я кръщавал. Какви са мотивите й – не мога да кажа“.

 Става все по-интересно за зяпане. 

Update: Премиерът Станишев прави изказване, което завършва с думите: „Аз не се изненадвам, че политическа партия като ДСБ, която последователно пречеше на интеграцията на България в ЕС, се ангажира пряко с този скандал, но съм неприятно изненадан, че политици от партията ГЕРБ, които винаги са заявявали, че за тях МВР е нещо важно, активно участват в тази кампания. “ Добре, че беше ДСБ да попречи на интеграцията в ЕС, че и Костов, ако бяхме оставили другаря Виденов и БСП начело на държавата, сега щяхме да сме първи по икономически показатели в Европа.

Срам, срам… и мъка. Направо не знам къде живея.

Пролетният брой на списание „Меню“

sakura-4.jpg

Нацъфтели японски вишни (сакури). Снимката е правена в Киото от Крис.

Току-що излезе новият, пролетен брой на списание „Меню“ – то излиза четири пъти в годината, през всеки сезон, като съответно са застъпени типичните за сезона продукти и ястия, а пък аз ще му направя тук малко реклама, както и на себе си, разбира се.

Някои от темите в броя са:

Пролет в кухнята – Спанак без граници, Сеитба за здраве (за кълновете) и Агнешки деликатеси (за агнето и още нещо, сътворено от мен)

Подправка за пролетта – Розата на морето (за розмарина, пак от мен)

Световно меню – Йероглифи на вкуса – японска кухня (статия на Крис, която има продължителен и дълбок опит с японската култура)

Сезонна класика – Salatа Immortale, или безсмъртната салата (за любимите на всички ни салати)

В близък план – Насъщното брашно

10 идеи за Крем-сирене

Порция здраве – Аюрведическа кухня

Закуска за шампиони – Вселената на палачинките

Вещи в занаята – Оригинални котлети

Вещи в занаята – Орхидеи срещу химията (за ванилията)

Неустоимо – Вечните ягодови полета (страхотни сладкиши с ягоди, мммм)…

и куп страхотни рецепти – за Великден, от японската кухня (модерните напоследък суши, темпура, гьоза), за ягодови сладкиши, козунак и други, които са напълно изпълними в домашни условия.

Аз пак ще кажа, че освен рецептите и статиите, снимките също са страхотни, както печата и предпечата, което е много важно за едно кулинарно списание, защото прави ястията да изглеждат още по-вкусни и подтиква към творчество в кухнята. Иначе се получава нещо такова и резултатът е … злояди деца.

Citius, Altius, Fortius

boycott-beijing.gif

Според тибетското правителство в изгнание при скорошните бунтове в Тибет са загинали поне 130 човека.

В Дарфур всеки ден умират хора, докато китайското правителство налива пари в официален Судан.

Последватели на Фалун Гонг са измъчвни и избивани, а от затворници се експлантират органи.

Има още много, но на мен това ми е достатъчно, за да смятам, че тези олимпийски игри трябва да бъдат бойкотирани (поне на лично ниво). Това, което става в днешен Китай, противоречи на олимпийските принципи, в които се казва че „хора от различни раси, религии и националности трябва да работят мирно заедно“.

Да не говорим, че олимпийските игри отдавна не са това, което бяха, а са се превърнали в триумф на биохимията, а разни химизирани брадати и пъпчиви мутанти се надлъгват кой е по-добър.

Затова и не мисля да гледам.

Vaudeville

freakshowmain.jpg

Freak show, Oscar De Las Flores

Тази държава последните дни съвсем заприлича на лош водевил с прилежащите му комици, фрийк шоу, псевдо-научни лектори и всякаква друга паплач. Арестуват висши настоящи и бивши служители на МВР, корупцията, която изплува на повърхността е с размерите на Гренландия, вътрешния министър Румен Петков се гаври с гражданите на дръжвата, като откровено се подиграва на пресконференции, пиян от чувството си за недосегаемост и бутилка квот’ дойде, други генерали пък се промъкват като същински Авакум Захов и с риск за живота си разкриват „конспиративни срещи“, докато министър председателя гледа умно и не смее да измъца нищо, щото не се знае знае ли се, пък и ние мълчим до край, като в онази балада – ни дума, ни вопъл, ни стон.

В същото време държавата върви на самотек, и което е нормално, се е забила в девета глуха, спират плащания от еврофондове, хората издирват сами близките си, деца загиват и какво ли още не.

В интерес на истината, аз последните дни гледам на всичко което става с огромен интерес, направо зяпнала и това чувство доминира над естествения ми ужас и отвращение. Да видим докъде ще стигнем.

Нюкясъл

За съжаление не можах да разгледам добре Нюкясъл през деня, но имат страхотен исторически музей с модели и истински лодки от прочутата корабостроителница на река Тайн, оръжия, интересни предмети като очила, обувки, бинокли и какво ли още не, а на последния етаж има страхотна зала с добра акустика, в която се провеждат гурме вечери и концерти.

img_0233.jpg

Пристигане привечер.

img_0245.jpg

Паметник на незнайния летец.

img_0246.jpg

Спокойствие цари навсякъде извън града.

img_0247.jpg

Все още има заводи. Дворът, пълен с машини отдалече.

img_0269.jpg

Прочутата английска индустрия в действие.

Кафе

coffee-1.jpg

В таз-съботния Light има няколко статии, посветени на кафето, и по-скоро на американския начин на пиене на кафе и по този повод, като човек от Южна Европа, който е твърде убеден, че разбира от кафе толкова, колкото от политика и футбол реших да си направя равносметка как го обичам аз. Оказа се, че хич не е лесно, но сега ще се пробвам да изредя:

– Късо силно еспресо без захар. Нещо, което не мога да понасям е чисто кафе със захар, оставя ми кисел и траен вкус.

– Дълго силно еспресо без захар – най-честия вариант при пиене на кафе навън.

– От кубинска кафеварка, в голяма чаша без захар – традиционното от години, още като малка майка ми ми сипваше един пръст следобед и заедно пиехме кафе. После заедно запалвахме по цигара, сега тя не пуши, а аз много рядко. 1-2 на ден максимум, с хубаво кафе.

– От същата кафеварка с много студено мляко от хладилника. Лятна напитка, като кафето е много повече от млякото.

– Турско кафе, най-добре от чиста Колумбия, става много ароматно, за сметка на това слабо и може да се пие в по-големи количества (повече чашки). Едно време баба ми правеше само такова, като мелеше кафето в една ръчна древна мелачка, после го вареше табиетлийски в бакърено джезве и много често гледаше на всички роднини и познати. Казваха, че познава, но никоя от внучките и не пожела да се научи.

– Напоследък все повече ми харесва да пия шварц кафе, въпреки южняшката ми предубеденост към този тип отварки. Става много ароматно, ако пропорциите са добри, а сместа е специално направена за целта.

– Открих и латето на кафеджийници тип Старбъкс. В момента най-ми харесва това на Coffee Heaven като вкус, пия го или без захар, може и с 2-3 кафеви захарчета. Или си го вземам, или сядам на дълъг лаф-моабет (то кафето навън за какво е?), или чета вестници и списания. Определено възприемам кафето като форма на общуване, в краен случай като всичко друго. И не обичам в кафето ми да има есенции от сорта на карамел, ванилия, лавандула и прочие. Изгъзици тип organic kosher soya milk green tea matcha latte with melon taste според мен са излишни, в този тюрлю-гювеч не може да се усети вкуса на нищо.

– Дълго еспресо със скоч. Напоследък не пия алкохолни напитки по здравословни причини, но обожавам горещо ароматно кафе с 30тина грама скоч и малко захар. Без мляко.

Оказва се, че обичам най-различно кафе и по много също така, за съжаление по-често напоследък пия безкофеиново такова, но определено е гадно. Сега гледам да минавам с по една чаша хубаво кафе на ден, а домашното ми оборудване се състои от кубинска кафеварка, джезве и еспресо машина на Philips без помпа, като налягането идва само от парата. Сортово предпочитам чиста арабика, робустата ми киселее, но няма как, задоволявам се с най-често с готовите блендове.

Мдам, общо взето кафето е едно от хубавите неща на този свят.