Кой и защо разреши протеста-погром в София?

Във вестник Труд излезе дописка по въпроса с разрешителното за протеста/шествие/събиране, което се проведе в понеделник и завърши с погроми. От нея научаваме, че искане за провеждане на събиране (не шествие) е подадено в понеделник в 11.00 часа сутринта в СО от „Атака“, а самото мероприятие започна в 19.00 часа същата вечер.

Не разбираме обаче дали някой е искал подобно разрешение за самото шествие, което тръгна от НДК и кой е дал официално позволение, при условие че подобно мероприятие нарушава движението на градския транспорт и превозните средства в столицата и се изискват минимум 72 часа за съгласуване, регулиране на движението и тн.т.

Какво казва Законът за събранията, митингите и събиранията?

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга.

(2) В неотложни случаи за събранието или митинга на открито уведомлението по предходната алинея може да се направи в еднодневен срок.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Организаторите на манифестация уведомяват писмено кмета на общината за целта, времето и пътя на движението на манифестацията най-малко 72 часа преди провеждането й, а в неотложни случаи – най-малко два дни.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Кметът на общината, както и организаторите вземат необходимите мерки за спазване на реда за провеждане на манифестацията и за безопасността на движението.

Протестът (а шествието?), който е на уведомителен режим е разрешен от и.д. кмета Мария Бояджийска за няколко часа (пробвайте да си организирате такова например за проблемите в Рила или Странджа и да ви дадат за 5 часа разрешение), като доколкото познавам и съм минавала процедурата, е съгласувано със зам. кмета Иван Сотиров, който е отговорен и за събитията пред джамията през май. На организаторите е позволено събиране единствено в района на президенството.

Организацията на събирането на НДК е станала в групи във Фейсбук уж, но там са присъствали още от самото начало Волен Сидеров и лица с тениски и знамена на „Атака“.

Много искам да задам следните въпроси на съответните отговорни лица от Столична община, полицията и прокуратурата:

1. Защо в нарушение на закона се разрешава подобно събиране в много по-кратък от изискуемия срок?

2. Защо се разрешава събиране, което е заплаха за реда в столицата, за имуществото, живота и здравето на гражданите и за общинската собственост?

3. Самото шествие разрешено ли е, и ако не, защо полицията не разпръсна гражданите своевременно, както го е правила например на антирасистки флашмобове? Ако да, кой го позволи в много по-кратък от изискуемия срок?

4. Кой позволи, в нарушение на закона в шествието да има видимо пияни грждани, маскирани граждани и такива, които многократно нарушаваха Конституцията на РБ и НК?

5. Кой ще плати щетите от погромите?

6. Кой ще поеме отговорност?

7. Толерирана ли е „Атака“ многократно тази година специално в София от представителите на ГЕРБ и СДС (Иван Сотиров) в общината и защо?

Не очаквам отговори и адекватно поведение от упоменатите институции, както многократно се получава през последата година с различни подобни случаи като джамията, Луков марш и подобни, но мълчанието и бездействието им не са повод за спиране на ответни действия.

Продължение: асамблея на лакомствата и авторските права

Снимката по-горе е от сайта Нашето детство, като в тази тема можете да видите кутията от предишния пост за „Асамблея на лакомствата“, заснета от всички страни. Нещата изглеждат доста по-идиотски и страшни, ето защо:

1. На дъното се мъдри снимка на покойната другарка Живкова, което е кич в най-лошия му вид, особено на кутия с „детски лакомства“.

2. Използвани са лога като това на списание „Дъга“, Държавни Захарни Заводи – Горна Оряховица и дори на самата Асамблея, както и образи като тези на Тримата глупаци на Доньо Донев, чийто авторски права вероятно все още се държат от някого – физическо или юридическо лице.

3. От „Нашето детство“ за взети лични снимки на потребители на сайта, например на Хрис – кутията и аватара,  без разрешение, възнаграждение и каквото и да е било друго. Тази от приемането на чавдарчета също е лична.

4. Почти всички използвани изображения са взети от сайта „Нашето детство“, без разрешение или възнаграждение, като в арогантността си дизайнерът или който там е отговорен дори не си е направил труда да махне водния знак с логото на някои от снимките. Приятелите от сайта са си направили труда да намерят и посочат всяко конкретно изображение. Други снимки за взети от книгата „Инвентарна книга на социализма“, издадена от „Прозорец“.  Взимани са и снимки от лични блогове. Авторски права?

От посоченото по-горе става ясно, че не само замисълът и изпълнението на продукта са под всякаква критика, но определено става въпрос и за сериозни закононарушения.

Некадърността убива!

Асамблея на лошия вкус

Комбо сетът (да вкарам малко модерно звучене) на „Захарни заводи“ Асамблея на лакомства от детството е върха на експлоатацията на носталгията по соц-а, след Пепитата, кренвиршите, телешкия салам, алтая, БДС-то, вафлите, Тодор Славков и други доста некачествени продукти.

Комплектът „лимитирана серия“ е цяло кашонче теменужки, карамел му, лимонови резенки, локум, лукчета и лакта (това дали беше различно от карамелките?), накичено и обвито с толкова соц символика, при това напълно неадекватна към продукта, че няма как да не разгледам елементите един по един:

Продуктите: не мога да кажа нищо лошо за някогашните бонбони, теменужките и лукчетата бяха от малкото тогавашни лакомства, които харесвах, за разлика от отвратителните вафли, които може и да са били вкусни при производството си, но след плановата доставка (включваща висене в някой влажен склад около половин година) пристигаха в училищния бюфет жилави, меки и гранясали. Лактата и лимоновите резенки също си имаха почитатели, например прабаба ми. Изобщо, критики нямам – сега има много по-вкусни бонбони и тофита, но тези класики си имат своя чар.

Всъщност имам една критика: всички тези бонбони минаваха за бабешки, изобщо не бяха детско лакомство, ние залагахме на родопчетата, ескимото, републиките и детската радост в мечти за тик-так и шоколадови яйца.

Наименование: „Асамблея на…“, наистина ли? Тук препратки и алюзии няма, днешната леля/чичо (и аз влизам вече в тази графа, уви) трябва да бъде цапнат фронтално, зашеметен, а в главата му да забият Камбаните: „Асамблея, асамблея, аз сам блея Знаме на мира“. Тук изникват сантиментални спомени на бели, черни и жълти дечица, които рисуват по асфалта, другарката Людмила Живкова с букети цветя посреща другарчетата от Никарагуа, а всичко е толкова светло, шарено, спокойно и радостно… Ужас, просълзих се… За съжаление на Асамблеята се попадаше с връзки и сериозна кариера из дружинните съвети.

Опаковка: тук не знам дали да замълча завинаги, или да … и аз не знам… да припадна? На голямата бяла кутия имаме n на брой елементи, ще спомена само тези, които се виждат с невъоръжено око:

– Етикет за ученическа тетрадка. Купувахме ги отпечатани на големи листи амбалажна хартия, режехме ги и ги лепяхме с Рила (цялата тетрадка се омазваше), след което ги надписвахме на ръка. Тук шрифтът имитира пишеща машина, не съм виждала такъв етикет никога.

– Картинка от буквар: ученици манифестират с балони, български и СЪВЕТСКИ знамена (тези, червените). Сегашните деца сигурно се чудят защо манифестация, защо чужди знамена на роден празник и защо съвецки? Ами ей така, да си губим времето, докато едни сенилни чичовци дремят на трибуната в очакване на деветосептемврийското чеверме или на номера с мажоретките.

– Ретро снимка на вафли и бисквити в къдрава рамчица. Случайно в комплекта да има обикновени вафли, бисквити и шоколадови бонбони? Няма. Тук дизайнерското решение ме оставя без идеи.

– Снимка на кутия обикновен локум с гроздоберачка. Бива, поне локум има в сета. Ако не беше толкова грозно изпълнението, щеше да е направо симпатично.

– Под локума надпис „25 победни години“. От 9ти септември. Годината е 69та, радостна за хилядите деца на активни борци и рабфаковци, приети да следват с двойки, черна за фашистките запъртъци, останали неприети с две 5.50.

– Над снимката с локума – стар надпис „Септември“, с неясно предназначение, може би там също е имало захарни заводи, или просто дизайнерът си го е харесал, защото е хипстро-ретро.

– Между децата със съветските знамена и снимката на обикновените бисквити се мъдри нещо като стар пощенски печат, от него научаваме, че серията е лимитирана, слава Богу.

– Отстрани са описани видовете бонбони с някакъв съвсем трети шрифт, тук се колебая „резанки“ или „резенки“, може би е дублетна форма…

Липсва рисунка от асамблеята с гълъбчета и разноцветни дечица и има разни дребни елементи, за които не мога да установя какво представляват, но мисля че изброеното дотук е достатъчно да заключим, че:

Някакъв болен мозък, вероятно бившият партиен секретар на завода и собственик след приватизацията е опропастил нелошите бонбони с идиотско наименование и кретенска кутия, изработена с ужасяващо лош вкус.

Не знам какъв е повода, вероятно 100те години от рождението на другаря Живков, съмнявам се да е вложен някакъв търговско-маркетингов умисъл. Какъвто и да е, защото е възможно и някой надъхан млад експерт да е решил да яхне вълната на носталгията, не им се е получило.

И изобщо – липсата на мозъчни гънки в експлоатацията на носталгията по 60те-70те-80те и некачествените продукти дотолкова изтъркаха и съсипаха тренда, че хайде стига вече.

Доза лудост всеки ден

„Доза лудост всеки ден“ е проекто-заглавие за проекто-блог, в който всеки ден ще пускам по 1 пост с най-доброто от големите мъже, пардон МЪЖКАРИ на България от предишния ден.

Ето няколко потенциални първи поста:

„И аз играя гол до кръста, по шорти. Поне двайсет мача в обедната почивка сме играли с гвардейците. В най-голямата жега, вадим един маркуч на оградата. Играем две по 35 минути и в полувремето всички минават на маркуча. Като на автомивка ги мия и после минавам себе си“. Не, това не е синопсиса на чешко милитари гей порно, а ежедневието на премиера на една европейска република.

„Само че в България вече има мъжкари като мен, Плевнелиев и Борисов, които сме готови да стигнем до край! Всички, които плюят по нас с цялата си компроматна машина, са като овца без история“, Христо Стоичков в обръщение до българския народ, в качеството му на… хм… Христо Стоичков?

„Историята с мъртвия делфин на плажа „Корал“ е мистерия. И аз повиках ангажираните страни, за да я разгадаем заедно“. Мирослав Найденов, министър на земеделието, който ще хвърля боб и чаени листа, за да администрира административно административната ситуация с делфините.

„Няма корупционен елемент, това е предложение за намерение“. Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи, със СДК право. Доколко правото в седекато е право, а Цветанов е министър, е въпрос от сферата на теорията на относителността.

„Забравяме миналото, забравяме зависимостите на миналото.“ Росен Плевнелиев, кандидат за президент на ГЕРБ, може би, а може би независим. Или зависим.

„Аз съм успял политик“. Георги Първанов, пътник към бунището на историята. И още от същия: „Аз ловувам по-специфично. Моят пряк интерес в лова са хищниците.“ И арахарските овци, със или без история, по темата да се обръща към Ицата Стоичков.

„Кметовете станаха боксови круши за обществото. В момента има сто отстранени кмета у нас. Защо смятате, че един прокурор разбира повече от местната власт от един кмет?“. Йордан Лечков, осъден на 2ра инстанция условно за длъжностни престъпления, кмет на Сливен. Не смятаме, Данчо, но пък смятаме, че разбира от длъжностни престъпления повече от 100те кмета, взети заедно.

„Ако това продължава, ще подпишем на инат“. Министър председателя за договорите за шистов газ, които ще са на стойност няколко милиарда. Това всъщност не е смешно.

Не знам кой е казал, че българите са оцелели, защото са се смели, но тази политическа есен и последвалата зима ще трябва да се посмеят повечко, защото вместо хляб ги чакат зрелища.

Моите съболезнования по случай светлия празник

Днес, на 7ми септември (годината би трябвало да е 2011та) някой беше изхвърлил на улица „6ти септември“ томовете на Тодор Живков до кофа боклук. Един господин с вид на бездомник много им се зарадва, не го снимах, докато ги събираше, защото чувствам солидна доза неудобство. Съмнявам се, че ще ги чете, човекът има по-насъщни нужди от тезисите на Първия – Априлски, Юлски и прочие премъдрости, написани в някой институт и издадени на луксозна хартия.

Иронично, тази година празненствата по случай рождения ден на Живков, 100 години от който се навършват днес засенчиха Съединението на България, съмнително е, че някой ясно си даде сметка защо имаме едни още три дни за пътуване, ядене и пиене и осъзна как се е градила България тогава.

Иронично е, че по време на всички мандати, през които БСП имаше участие в управлението, не се е стигало до такива върхове в мъката по соц-а, бащицата, благия поглед и твърдата ръка, която наказва, но и храни низвергнатия. Тези стереотипи все по-упорито се затвърждават, а и се вписват умело в митологията около сегашния бащица, който също строи магистрали и зали, гледа благо и пипа с твърда ръка.

Целият този симулакрум има за цел да създаде удобна жизнена среда за еманципиралите се охранители, шофьори и друг персонал, който поникна и разцъфтя около старата номенклатуро-олигархия. И се озовахме неусетно управлявани от микро, малки и средни диктатори от селски тип, които удобно напомнят образа на Бай Тошо, при който, „нека да бъдем честни, хич не се живееше толкова зле“. И неусетно у хората почти изчезна всякаква критичност – къде от умора, къде от отегчение, къде от непрекъснато промиване на мозъци.

Дебатите, които се разразяват през последните години относно 10ти ноември, рождения ден на Живков и други уж безспорни ключови дати са до голяма степен неразбираеми за мен, тъй като диктатурата си е диктатура, независимо дали се представя за лява или дясна и дискусиите по тези поводи са не сблъсък на леви и десни идеи, икономически и политически, а опит за подмяна на историята.

Не съм предполагала преди 10 години, че с моите връстници ще спорим добър или лош е бил режима на Живков, вместо да дискутираме икономически и обществени политики, пречупени през призмата на политическите ни разбирания. И че млади хора ще вярват в твърдата ръка и ограничаването на свободите.

Каквото и да празнуват децата на лейтенант Шмит – Борисовци, Цветановци, Златевци, Герговци и прочие Симеоново и УБО-кадри, историята ще отреди на уникалната по рода си селска диктатура на бай-едикоси достойно място – до боклука. Както и на всяка друга, междувпрочем, просто едва ли ще доживеем това.

На празнуващите – честит национален празник на преуспяващия Андрешко и професионален на селския диктатор! На останалите – моите съболезнования.

П.С. На 7ми септември 1978ма година Тодор Живков получава като подарък за рождения си ден смъртта на свой политически враг, Георги Марков, което го нарежда в пантеона на изтрещелите, кръвожадни диктатори от ранга на Кадафи и Иди Амин. Митът за остроумното старче с благия поглед също трябва да иде на боклука.