4194

След като почти седмица не бях поглеждала новините, днес установих, че у дома национализацията настъпва с пълна сила отново, двама физкултурници – ченгета (Петров и Цветанов) си разменят публично компромати и любезности, все едно в тая държава няма разследващи органи, т.е. то има, ама те са на подчинение на тия двамата титани на мисълта и добрите обноски, някакви други кретени пишат вулгарни писма до пресата, пред които олд-скуул-хардкор-немското порно изглежда като романтичен филм (Фидосова гола на умивалника???), самата преса ги публикува (още ????), министър-председателя пък изобщо не осъзнава, че мачистките му шегички могат да обидят един много голям процент от населението, а най-нормалното нещо на света е държавен чиновник да стане милионер с 9 нИдвижимости.

Нямам представа какво друго се е случило, но направо обмислям да не си хващам транспорта наобратно, понеже думата „национализация“ ми действа като сирена за ядрена атака, втора семейна трагедия, аре нема нужда.

Изобщо, бива ли да излезеш за 2 седмици, и да те застигне национализация??????

Както и да е, мисля за още седмица да не поглеждам новините, а това:

от петък до петък

Esplendor Geométrico са изключително интересно откритие, като част от таговете в ласт.фм са

80s industrial acerbic afterpunk artificial avant-garde avantgarde cold dark dark ambient dirty ebm electro electro punk electronic electronica elemental ethnic european evil experimental first wave industrial firstwave industrial futuristic harsh idm in spanish industrial industrial music for industrial people industrial techno krach minimal minimal electro minimal wave minimalistic movida new wave noise old school pop espanol pop rock post-industrial power electronics power noise powernoise rhythm industrial rhythm n noise rhythmic noise rock-ish ruido spain spanish spanish pop spanish rock techno techno-industrial tecno tribal

последния да затвори вратата.

Wordcamp и Уърдпрес

Десет дни по-късно няколко думи за Word camp 2010: организацията беше много добра и въпреки че проспах началото, успях да видя и чуя по-голямата част от лекторите, като 3 от презентациите ми бяха изключително интересни (и една по-малко, на Joost, другите няма да ги спомена, не от неуважение, а за да не се размият нещата с теми, от които не разбирам). Исках да видя и тази на Веско, но за съжаление трябваше да се изнеса по-рано, отколкото ми се щеше.

Стефан Кънев за това как блогът ми да ме направи по-добър професионалист.

9те ключови точки, като самата презентация беше много, много добра.

Ники Бачийски за новостите около Уърдпрес, след като представи новата тема Twenty Ten, я сложих на Гладната акула и положението направо заспа – чиста и стабилна работа без неприятностите, които ме мъчеха с предишните експерименти. Малко е скучна (темата), но едното за сметка на другото.

Еленко и блоговете (от) цирка 2010 (оказа се изключително забавен презентатор), затвърдиха се и мои наблюдения за канлизирането на определен тип хора/блогове към различни други платформи. Този пост придоби форма на записка от момински дневник след някои мой размисли, породени от презентацията, въртящи се около това в какво точно се е превърнало моето (и по принцип) блогване, и как от някакъв вид личен дневник все повече това място тук заприличва на възрожденски вестник с политически памфлети.

Дни след Wordcamp-а Уърдпрес подмени Flash-а в статистиките на wordpress.com (където от години се помещават всичките ми блогове) с Flot, по техни думи много по-мощна библиотека, но основната причина е масовото използване на iустройства.

В заключение: Уърдпрес е нещо прекрасно, особено ако успееш да използваш възможностите, които ти дава (което обаче става с много бъцкане).

от петък до петък

Glasser (състоящ се единствено от Cameron Mesirow, или може би това и е псевдоним) прави замечтан, мрачен поп, при това слушаем, без да става лепкав или досаден по оня начин, по който основно попът може да бъде. Така де, не казах нищо, но за мен Ring като че ли се очертава да влезе в топ 10 за годината.

Senior на Röyksopp страшно ми харесва, и с риск да бъда освиркана, много повече от Junior, но психаделичните китари, които отнасят към 70те и синт мелодиите просто са моето нещо.

Chaka Khan и Willie Hutch – пускаш, и чакаш Фокси или Джаки Браун да изскочи иззад ъгъла на някоя Баракуда с мръсна газ.

Още фантастични чудеса

Аз като повтарям от месеци, че живеем в държавата на фантастичните чудеса, никой не ми вярва.

След като вчера се оказа, че правителството е лавка на КНСБ и подава, каквото му поискат (гепи тия 3%), се оказва също, че държавата се управлява от дуумвират.

Отварям вчера „24 часа“ в лавката (на офис сградата, където си плащам, не правителството) и на 3та примерно страница виждам 5 портрета, на любимите наши ръководители – Борисов, Цветанов, Цецка и забравих кой още и надпис: само Двамата, Цецка и  … (призволни 2 имена от ГЕРБ) имат ключ от „Калина“.

Тъй, потърках аз очи, оставих вестника, пак погледнах и се зачудих какво е това фантастично чудо изведнъж Конституцията да се промени и да си имаме дуумвират (който според обясненията на французите представлява правителство, оглавявано от двама човека с еднаква тежест). И понеже вече всички разбрахме, че в медиите случайни неща за Двамата не излизат, много се замислям какво ли означава това чудо?

Другото фантастично чудо у нас е културата и нейния министър. Като оставим настрана хибридните арт форми като симфониети и прочие, невиждани по света, които изпълзяха от псевдо-реформата, явно г-н Рашидов е решил да поощри и различното писмено слово (онова, което в нормалните страни се издава г-н Гарамонд и никога не получава Букър или Гонкур).

Какво четем в прессъобщение на Министерски съвет: „Министърът на културата Вежди Рашидов награди Димитър Недков със „Златен век“. Отличието бе връчено на г-н Недков за приноса му в развитието и популяризирането на българската култура. Димитър Недков е автор на книги, сред които: „33: Заплахата Дан Браун“ и „Знакът на българина“, издадени в огромни тиражи с вестник „Стандарт“.

Точно така. Разбира се, пушилката може да разсее факта, че Рашидов и Недков са си приятели по мулташка, пиянска и масонска линия, но това не обяснява решението да се награждава некадърна езотерика. Т.е. точно то го обяснява де, все пак разбрахме, че правителството е ЛАВКА, управлявана от двама управители, и дава на всеки, който си поиска.

Всъщност нещата съвсем не са смешни, сега се смеем, но скоро ще роним горчиви сълзи. Радан Кънев, Йордан Матеев и Делян Делчев по темата.

Мило дневниче…

Снимка – интернет, пък и на кой му дреме в тоя разграден двор за някакви си там права…

Мило дневниче, няма да повярваш какво се случи миналата седмица…

В четвъртък Милен Цветков си позволи да критикува премиера Борисов в сутрешното си предаване по телевизия EBF, а в петък вече беше свален от ефир. И отново е без работа.

Та така, мило дневниче, може и да не е за вярване, но у нас фантастичните чудеса станаха ежедневие… Един ден има човек, а на следващия – няма и никой не смее да попита защо.

Но, мило ми дневниче, това всъщност няма никакво значение…