Егати, егати

Егати прес съобщението, егати новината, егати полицията, егати информационната агенция, егати и министъра, който след като си избродира инициалите по ризите, реши, че молебените за здравето на дъщеря му са новина от ранга на раждането на престолонаследника на цар Борис ІІІ.

Егати държавата.

ПРа, акциите, рейтинга и ние

От 2 дни следя освен „заложническата драма в Сливен“ и мненията около нея в интернет и на приятели и честно казано, доста се изненадах колко от тях къде на майтап, къде полу-наистина коментират, че това е поредната ПР акция на правителството.

Повечето от нас вече до такава степен сме приели всички действия на управляващите ни от ГЕРБ и особено на министър председателя, вътрешния министър и земеделския министър за ПР акции, че един банков обир автоматично за хората се превръща в „акция“, имаща за цел да вдигне сриващия се рейтинг на правителството и водещите му фигури, да замаже скандалите около Лукойл, да прикрие неспособността им да се справят със завръщащата се криза и всеобщото недоволство от галопиращи цени при свиващи се доходи.

Повече от година и половина ставаме свидетели на безброй операции, акции, публични арести, кампании и прочие с безподобни имена, които излизат извън рамките на благоприличието, например „Дупетата“, или пък „Пеперудите“, „Кърлежите“ и днешната „Кама Сутра“, всички от които предизвикват вълна от публикации в медиите, струват огромни суми на данъкоплатците и в крайна сметка не водят нито до ефективни присъди, нито до намаляване на престъпността.

За това допринасят и услужливите медии, които се държат като придворни дами, а цялата показност и театрални действия на Борисов и Цветанов, водещи до невъзможност на съответните експерти да изпълняват задълженията си (което в Сливен можеше да доведе и до трагичен резултат) лъсна с пълна сила през последните 2 дни, като Йово Николов проследява интеракциите между отговорни лица и медии в блога на Капитал, и честно казано четивото не е от най-приятните, особено ако пресметнем какви разходи са направени за военни самолети, хеликоптери, пренос-превоз на министри, транспортиране на техниката (бронетранспортьори ?) на спец частите, отцепване на пътя София-Сливен, и всичко това, за да се атакува един (!) похитител с един (!) пистолет.

С подобна техника спокойно може да се атакува и Кадафи и всъщност е повече от нормално целокупното население да заподозре измама, прах, пушилка и ПР в това, което се случи. Не е нормално обаче правителството да не върши нищо друго, а при директни въпроси двете най-силни фигури да се държат като избягали от психо-диспансер (на което за малко да се хванем).

Скоро с приятели си говорихме и стигнахме до заключението, че до изборите рейтингът на това правителство толкова ще се срине, че ще трябва да си направят неуспешен опит за покушение срещу „знакова“ фигура, за да спасят положението.

Така де, говорим си пълни глупости, по-притеснителното обаче е, че всички си ги мислим.

П.С. Изказване от устата на министър председателя Борисов от вида „ако ме чува, дето се вика няма да има кой един шамар да му удари“ е индиректно признание за полицейско насилие у нас, но това е тема на един друг разговор.

Едно научно мнение

Според Радан ни управлява изтрещял, а според Никола – безкрайно прост човек и двамата са НАПЪЛНО прави.

Нашето издание обаче потърси за компетентно мнение относно състоянието на лицето доктор Охболиев, кандидат на науките и национален експерт към редица агенции, академии и институти. Ето какво ни каза той:

„Симптоматиката на пациента говори за едно перманентно отравяне с покълнали картофи, което се характеризира с възбуда, парализа на централната система, неадекватност, загуба на ориентация, делириум, халюцинации и др. (за справка статията в „Агровестник“ на доц. Атанас Стоянов за картофените отравяния по говедата и друга научна литература).

Има малка вероятност пациентът да не е с картофено отравяне, но за да се предотвратят бъдещи инциденти и рецидиви и предвид изброените по-горе симптоми, характеризирани от г-н Кънев като „изтрещяване“ е редно пациентът да бъде поставен под запрещение и лекуван по клинична пътека, изготвена от здравната каса до пълно омаломощение.

За простотията за съжаление досега науката не е намерила ефективно лечение, а тъй като терминалната фаза най-често продължава с десетилетия, прогнозите са много лоши. Терапията, не особено ефективна, но все пак някакво временно решение включва движение на чист въздух и контакти с домашни животни като загърляне на картофи, паша на кози и др.“

Ще потърсим и други експерти за експертно мнение.

Героите от грамата са живи в архивите

Отново по темата за грамата на Джеймс Пардю, която е основана на официална информация, излизала до 2005та в българските медии и в която за съжаление няма никакви новини, за никого, тъй като очевидно става въпрос не за поверителна информация, а за прес клипинг.

Ето няколко бързи, събрани за около 10 минути линка:

От архивите на Капитал, които са качени он-лайн и могат да се проследят от самото начало на вестника:

Амигос, статии от 1996та до 2006та, като още в средата на 90те се коментират връзките на „Амигос“ с кръга Луканов и „Орион“: „Папката на Луканов“: Време за развръзки, „Орион“ се крепи на шашми и ужилвания, Изпълнителният директор на заличената Орсова банка е в неизвестност. След срива на банковата система, в която тази ФБК участва, „Амигос“ изплуват отново заедно с правителството на НДСВ, след официално документирана близост на министри с Петър Петров – Амигоса и Иван Тодор – Доктора. Тогава власт и медии откриха съществуването им за пореден път, както става в момента с прословутата грама.

ВАИ Холдингс, бивша ВИС – 458 резултата, от 95та: Охранители или застрахователи, борците са си същите.

Алексей Петров, 261 резлутата от 96та година насам, 2001ва година излиза материал, озаглавен Карате – възпитание, спорт и бизнес, в който се споменават Алексей Петров, Бойко Борисов и „нелегалния им период“.

Слави Бинев, в момента евродепутат и архонт, славен път през побоища, корупция, отвличания и престрелки: 2001ва – Технология на корупцията, в която има и интересни подробности за среща на Любен Дилов-син с Илиян Матеев Косьо Самоковеца и Младен Михалев-Маджо в Кемпински.

АКБ Форес – 99та: От Сливен лъха на корупция, 97ма: Фондовете влизат в предприятията на ръба на закона,  96-та: Неизживелите се собственици от „АКБ Форес. Да не забравяме, че този фонд преди 16 години се казваше АКБ Форес – Социален, а Банев е една от ключовите фигури в престъпната приватизация чрез бонови книжки, измислена от стратезите от тогавашното правителство на Виденов, за да може по-бързо собствеността да премине в ръцете на определени хора.

Бойко Борисов – през 1995та година министър- председателят ни като момче за всичко на СИК: SIC духна свещичка под звуците на роял.

Любен Гоцев –  1998ма: Вместо транзита процъфтява контрабандата, 95та: Интереси и правителствени финтове могат да оставят приватизацията неразяснена.

За Гриша Ганчев, Васил Божков, Емил Кюлев, ТИМ, СИК и Мултигруп резултатите са твърде много предвид многобройните сфери, огромното влияние и различните дейности – легални и нелегални, но при заравяне излизат крайно любопитни факти.

Това на първо четене, само от 1 бизнес вестник и само за героите на 1 грама, написана по материали от същата тази медия и няколко други.

За съжаление архивите на другите медии не са толкова удобни за ползване, но мисля, че всеки разследващ журналист може да използва годишниците на всички издания в Народната библиотека и централната такава на СУ.

Голямото мълчание

Росен Босев коментира отзвука (или по-скоро липсата му) от нецензурираната грама на Джейм Пардю с: „Поради една или друга причина, публикуването на нецензурираната грама не впечатли българските медии, като беше отразено само на няколко места. В същото време, документът е своебразна картина на хората и прехода. Той е първото (квази)официално признание за това, което се говореше от ухо на ухо през годините. И без съмнение заслужава внимание.“

От едно известно време си мисля, че управляващите от това и предните две правителства, както и обслужващите ги медии много удобно са се преместили в паралелна реалност, в която информацията е различна от тази в реалността, в която ние живеем.

Фактите, публикувани например от чужди журналисти като Миша Глени, Юрген Рот и други и изтичащи сега в Уикилийкс от много години циркулират в публичното пространство, а статии и разследвания са излизали многократно както в печатни медии, така и в он-лайн издания, лични сайтове и блогове. Не е трудно да се открият зависимостите, да се трасират връзките на премиери, президент, вътрешни министри с олигарси като Валентин Златев, престъпни босове като Младен Михалев, местни феодали като Георги Гергов, червена номенклатура като Огнян Дойнов и Андрей Луканов и международни престъпници като Майкъл Чорни и Робърт Максуел, и то само с 2-3 търсения в google.

Дори когато подобни разследвания излязат в чужди медии, отзвукът тук е единствено сред едни няколко хиляди будни човека, които се вълнуват истински и не са доволни от начина, по който протича живота ни вече над 20 години, а ако случайно някой от замесените благоволи да продума нещо, то обикновено е „антибългарска кампания“, „националноотговорни“, „ще заведем дело за клевета“ или контраатаки срещу разследвания в типично кагебистки маниер.

Аз самата не спирам да се учудвам как така не се стига до огромни скандали, обществено недоволство, оставки, падане на цели правителства, след всеки един материал, в който се виждат ясно зависимостите и преливането между власт и престъпност, но ако не става въпрос за някакво явление от областта на физиката, то причината за надменното мълчание, с което се подминават фактите и въпросите е стигналата крайна фаза арогантност, безочие и гьотференщина у едни и безразличието и отчаянието у други.