Karen Dalton

karen-dalton.jpg

Karen Dalton е доста интересна фолк певица от 60те, която за съжаление е издала само два албума – It’s So Hard to Tell Who’s Going to Love You the Best (1969) и In My Own Time (1971), като името и се свързва с Боб Дилън и Фред Нийл. Сравняват гласа и с този на Били Холидей, което според мен не е точно така, но няма съмнение, че той е много „черен“, с всичко най-добро, което може да се вложи в този израз.

За съжаление след първите два албума следват алкохол, наркотици и години без нищо издадено. Отива си през 1993 година.

Хубава музика, микс от фолк и блус, събрала целия дух на 60те години.

Кинооливане

die-faelscher.jpg

През тези доста почивни дни накуп, които се насъбраха се отдадох на тотално филмово оливане, в резултат на което изгледах куп глупости и няколко по-смислени неща. Рекапитулацията към момента е:

I’m Legend – като цяло не лош филм, като за жанра си, Уил Смит е симпатяга, а кучето е страхотно. Манхатън изоставен изглежда невероятно, но зомбитата бяха супер зле направани. Всичките бяха като леко понаедрели и побеснели варианти на Ам Гъл, изобщо не се кефя на изцяло CGI генерирани чудовища, нещо не ми се вписват. Тези от 80те и от Planet Terror са доста по-прилични за целта.

The Brave One (Другата в мен, какъв превод само) – от този филм очаквах повече, заради комбинацията Нийл Джордън – Джоди Фостър. Тя направи каквото можа, както винаги, при нея просто няма празно като игра. Все пак хубав филм.

A Lot Like Love – като за Коледна ваканция, лека романтична бозица.

Music and Lyrics – повтаря горното, и въпреки че критиката го оплю, на мен ми хареса, сигурно защото Дрю Баримор ми е слабост. И все пак нещо не пасва – опит за английска романтична комедия в американски условия, при това с Хю Грант в главната роля. Мхм. Можеше и по-добре, но нека не ставаме нахални. Не всеки филм може да се превърне в „Четири сватби и едно погребение“, а Хю Грант едно си знае, едно си играе. Все пак приятни два часа.

Dreamgirls – не съм луд фен на мюзикълите и оперетите, а още по-малко на Beyonce, брррр, но филмът изненадващо ми хареса. Добри роли за Джейми Фокс, Еди Мърфи и Дженифър Хъдзън. Драмата е на ниво, силни моменти, трагедии и нещо като хепи енд, гарнирано с много музика. Точно като за Коледа.

Die Faelscher – най-добрия от всички изгледани. На мен ми бръкна много надълбоко, като история, игра, режисура. Силен и тъжен филм, в който се задават доста въпроси за героизма, приятелството и какво точно можеш или си заслужава да се жертва. Без капчица излишна пропаганда.

Superman Returns – да си дойдем на думата. Обожавам филми за комиксови герои, фен съм повече на Марвъл, но и DC става. Супермен ми идва малко в повече като способности, а и му липсва истинската вътрешна драма на другите герои. Иначе филмът явно е направен с много пари и желание, но се губи нещо, което му попречи да стане истински хит. Може би прекалено размит и разтеглен, нещата са или черни, или бели. Добри момнети – архивните кадри с Марлон Брандо и Кевин Спейси като Лекс Лутър. Смолвил обаче води по точки.

Ghost Rider – по-добър от Супермен, но изостава от Спайдърмен. И все пак не е пълната подигравка, която си бяха направили с Електра, един от най-сложните и интересни образи на Марвъл. Другият интересен тип е Призрачния ездач, но и тук нещо се губи. Може би очаквам прекалено много от тоя тип филми, които са си за убиване на времето. А за това Ghost Rider става чудесно. 5/10.

Tango – обожавам тангото като музика, затова го изгледах с такова удоволствие. Но Саура напоследък зацикля яко.

Толкоз сега за филми, мисля да си дам няколко дена почивка, а след това да изгледам I’m Not There, който ми отлежава на харда, само чакам подходящото настроение или може би подходящата компания.

Разни ми ти работи – месене, печене…

Тази година аз направих коледните курабийки – с канела и карамфил, поради това, че майка ми все още не си движи ръката напълно. Рецептата е обичайната, от книгата на Пенка Чолчева, но досега не бях обръщала внимание, че е озаглавена „сладки за елхата“. Като бях малка, баба ми правеше маслени сладки в различни цветове – зелени елхички, жълти патенца, червени сърца, част от които окачвахме по елхата. Спомням си колко им се радвахме – на тях и на малките колачета.

Сладките не станаха лоши, но не заслужават място в пантеона на славата. А и снимки няма, скъсаха ми се нервите да изрежа няколко тави фигурки, а после да ги намажа една по една с глазура. Ужас, мисля че не съм по пипкавите дейности.

За сметка на това сега чакам да видя на какво е заприличала питата за Бъдни вечер, преди малко използвах крайно иновативната техника от един блог (извинявам се, но не помня кой) за месене – в пералнята, пусната на центрофугиране. Та да видим.

Путин се замогна

Дни след като списание Time определи Владимир Путин за мъж на 2007 година (на какво отгоре), във вестник Guardian излезе информация (статията е много интересна), че същия тавариш Пиздин имал собствено състояние от 40 милиарда долара, скрито в Швейцария и Лихтенщайн. Тези пари са натрупани за 8 години управление, като Путин контролира или притежава акции в компании като Сургутнефтгаз, Газпром и други. Подобно състояние би го направило най-богатия човек в Европа, пред всичките олигарси накуп.

Доскоро коментарите за личното състояние на президента бяха табу, но наскоро Станислав Белковски, политически експерт, даде интервю по повода за Ди Велт, а след това слухове започват да циркулират и да изтичат от най-различни места. Изтичането най-вероятно идва от кръгове в Кремъл (клана на Игор Сечин, свързан със силовиките), които са заинтересовани да поемат контрол върху компаниите, които сега са в обсега на влияние на официалния Кремъл.

Засега няма официални коментари от Путин или президентството.

Колко интересно.

Да люспиш лука

guenther-grass.jpg

Вчера, докато купувах коледен подарък от една книжарница, се опитах да се възпра да си купя книга и за мен, естествено безуспешно. Хвърлих му голямо чудене между „Децата на Хурин“ на Толкин, някой и друг том на „Тъмната кула“ на Стивън Кинг и новото издание на „Фондацията“ на Азимов, в която са събрани май всички части. Аз имам ужасния навик да чета каквото ми попадне без ред и съответно съм чела някаква тъничка книжка с „Децата на Хурин“ и още нещо вътре, доста кофти издание с куп коментари в курсив на сина, пета част на „Тъмната кула“ – „Вълците от Кала“ и няколко броя фондации, четири или пет, в произволна последователност, както съм ги намирала по разни библиотеки.

Накрая обаче се спрях на „Да люспиш лука“, може би защото „Тенекиеният барабан“ продължава да бъде книгата, която ме е грабнала до такава степен, че до ден днешен да е начело на списъка на книгите, които обичам. Когато я четох за първи път цялата (защото някъде в края на 80те първо попаднах на откъс в „Панорама“ за кашубската баба) бях като замаяна и смазана през цялото време. „Барабанът“ ме отнесе като буря – с историята на Оскар и всички около него, с езика си, благодарение на превода на Надя Фурнаджиева, а не мога да си представя на немски как е, с цялата мрачна и мътна атмосфера – като водите на Северно море, когато Мацератови отиват на разходка там. Тази книга беше като откровение за мен. Нито преди, нито след това съм изпитвала подобно усещане, дори с другите Грасови книги, които четох в следващите години.

После дойде истерията със СС. Не знам защо признанието на Гюнтер Грас, че в края на Втората световна война е служил в СС предизвика такъв шок, дали защото винаги е бил известен с левите си убеждения, или защото е пазил толкова време това в тайна, дори от най-близките си хора. Или може би защото хората в Германия са много по-чувствителни от нас, когато се засяга миналото, не забравят и не прощават лесно.

Доколото знам, в „Да люспиш лука“ Грас пише за годините на войната и след това, като историята със СС е силно застъпена. Препратката от заглавието към „Луковицата“ от „Тенекиеният барабан“ е много интересна, като може би тази книга се превръща в неговия лук, който ще донесе накрая облекчение. Въпреки че е много лесно да се говори за облекчение и изкупление, когато не знаем дали изобщо има някаква вина. И дали някой се чувства виновен за нещо, станало преди 50 години, но това ще разбера, когато прочета книгата.

Имам да дочитам Never Let Me Go на Кадзуо Ишигуро, книга, която определено ще заеме специално място за мен и за която ми се иска да напиша нещо (ако успея), и след това започвам да люспя лука с Гюнтер Грас.

Топ 50 албуми на Pitchfork за 2007

topalbums.jpg

Днес се появи Топ 50 на Pitchfork за албуми на 2007.

Аз лично не бих ги подредила точно в този ред, а ето и моите любими албуми, които присъстват в класацията:

Les Savy Fav – Let’s Stay Friends – № 44

Beirut – The Flying Club Cup – № 40

Iron and Wine – The Shepherd’s Dog – № 36

Caribou – Andorra – № 30

Bon Iver – For Emma, Forever Ago – № 29

Arcade Fire – Neon Bible – № 27

Various Artists – After Dark – № 26

Feist – The Reminder – № 19

Animal Collective – Strawberry Jam – № 6

Of Montreal – Hissing Fauna, Are You the Destroyer? – № 5

M.I.A. – Kala – № 3

Panda Bear – Person Pitch – № 1

Вероятно бих сложила като № 1 Bon Iver – For Emma, Forever Ago, а някъде наблизо след това Caribou – Andorra, освен това бих включила в първата десетка и саундтрака на I’m Not There, Le Loup – The Throne of the Third Heaven of the Nations’ Millennium General Assembly, The Fiery Furnaces – Window City и Pop Levy – The Return to Form Black Magic Party.

Имаше и други интересни неща през годината, но общо-взето за това се сещам в момента.

Disco is back

after-dark.jpg

After Dark е компилация на лейбъла Italians Do it Better, която може да бъде определена като nu italo, или това, в което се е превърнало итало диското през 2007. Атмосферата е по-мрачна, а кичът се е превърнал в глам.

Glass Candy се отчертават като новата ми денс страст, а техния вариант на Miss Broadway е адски декадентски и ретро-секси.

Останалите парчета, повечето издавани досега само на винил, също си заслужават:

1. Glass Candy „Rolling Down the Hills“
2. Chromatics „Hands In the Dark“
3. Indeep „Last Nite A DJ Saved My Life“ (Mirage Remix)
4. Mirage „Lady Operator“
5. Glass Candy „Computer Love“
6. Professor Genius „la Grotta“
7. Chromatics „Killing Spree“
8. Farah „Law of Life“
9. Chromatics „In the City“
10. Glass Candy „Miss Broadway“
11. Mirage „Lake of Dreams“
12. Farah „Dancing Girls“
13. Glass Candy „The Cameleon“
14. Professor Genius „Pegaso“