Миграцията на моруните

Из книгата на Георги Ат. Долапчиев „Ахтопол – Мит, история, природа и икономика до края на XX век“.

Авторът е кореняк, дядо на моя приятелка, а историята с моруните е факт. Както е и факт, че много от животните (риби, птици и бозайници) в огромен радиус от Чернобил са мигрирали след аварията, нещо, което живеещите там хора не са могли да направят поради крепостническия си статус в бившия СССР и т.нар. соц лагер.

Това, което не ни е било казано за размерите на аварията ахтополските рибари са разбрали лесно със здравия си разум.

На първата страница да се чете 1986та, не 1989та, става въпрос за печатна грешка.

25 години

Всяка година на тази дата пускам кратък пост. Тази слагам няколко снимки с мисълта, че много по-страшни от природните бедствия, индустриалните инциденти и ядрените аварии могат да са само хората.

Тези, които са от твоето семейство, твоето село, твоя град, твоята държава. Тези, които могат да запазят ядрения облак в тайна със седмици, да изпратят деца и възрастни да манифестират под топлия, радиоктивен дъжд и да ги оставят да се движат, да се хранят, да играят насред ядрено бедствие, след което да се изпокрият като мишки в бункерите си, построени да ги пазят от народната любов, да си внесат с „валута“ припаси и вода и да се снишат, докато бурята отмине. Защото си мислеха, че всичко им е позволено, включително да обрекат стотици хиляди хора.

Помним.

Един от първите загинали в аварията, шест часа след експлозията. Автор на снимката – вероятно жена му.

На граничния пунк между Западна и Източна Германия почистват кола, идваща от изтока.

На 1ви май 1986та трудещите се в цяла България посрещнаха празника с манифестации, цветя и радост, архив на в. Капитал.

В Швеция заравят заразени животни, 1986 г.

Дете с левкемия и разчертана за операция глава, Украйна.

В болница в Украйна, оперирани от рак на щитовидната жлеза, фотография Герд Лудвиг.

Отделение за раково болни, Украйна, повече в сайта на проекта му After Chernobyl.

И спомените на мой близък приятел.

Абитуриентската

След сватбата си българинът като че ли губи идентичност и започва да се подготвя за три големи харча: абитуриентската на наследниците, сватбите и по 1 жилище за децата. Междувременно се случват и годинка, прощъпулник, кръщене и кола (а скоро и банкет по случай приемане в детската градина), но те не са от такава структуроопределяща важност. Изпращането на войник пък изгуби своята валидност по разбираеми причини.

И ако сватбата и жилището за детето са изконна българска ценност, то балът (БАЛЪТ) е на път да се превърне в такава. Т.е. той е, но имаше нужда от известно времево натрупване, за да може да се валидира, заедно със съпътстващите ритуали, обичаи и атрибути като златна бижутерия (това и мен не ме подмина), лимузини, снимки с фолкпевци и др. Колко му е – 2 десетилетия и човек забравя, че преди 20 години нямаше събиране в ресторант на родата до девето коляно и в още едно заведение на приятелите на завършващия, което горе-долу излиза почти колкото съвременна венчавка, особено ако има диджей и куверт с руска салата, пиле със сметана и гъби и ракия от домашната на дядо.

Има и родители, които все пак предпочитат да помогнат на децата си да следват в по-добър университет или нещо друго, което ще им даде по-добър старт в живота не само в очите на съседите и на стринка Минка, но останалите трябва да побързат, защото сепаретата в по-добрите клубове с брандирани салфетки вече са на привършване.

Въпроси за Creative Commons

Според вас има ли смисъл един блог, който не търси печалба или монетизация да е под Creative Commons лиценз?

В последните месеци изпратих няколко писма до различни сайтове и блогове, които ползват съдържание от тук и от Нож и виличка, като го представят за свое с цел печалба, и в отговор получих куп от арогантни до обидни мейли, гласящи например: „Ви знаете ли какво е лиценз, и колко време трябва за да се извади такъв? Питайте в патентното ведомство.“ (правопис оригинален, от град.бг).

Получих вчера и следния коментар в Туитър от юрист: „@nervnata дай дa си държавна комисия по защита на крийейтив комънс лицензa, це-це с акция копи-пейстърите. #headshot null“.

Питанията ми са: дойде ли края на свободното споделяне, трябва ли да запазя цялото авторско право и има ли още някаква блогърска етика, която изисква да се слагат линкове към източници (не заради сео или подобни, а за да се движи човек през информацията)?

Трябва ли да искам да се спазва лиценза, защото смятам, че е редно (аз пари не губя), както искам да се спазват и всички останали правила в държавата, или просто да го смятам за дарение (по Градинко)?

Възпитанието или по-скоро липсата му и обидите от зрели мъже към жена няма да коментирам.

Въпросите ми са основно към блогъри, например Свилен, ПламенБого, Еленко, Комитата и другите, които започнаха много преди мен и заради които и аз се престраших да имам блог.

Питанията ми са сериозни, защото аз не виждам вече смисъл от Creative Commons.

Подмяна

Ресторант Captain Cook на бул. Пенчо Славейков от днес вече е Happy. Скъпият бранд е затворен, шир-потреба веригата завзема териториите на някога луксозните (пак по масовите разбирания) заведения.

Подобна подмяна се наблюдава на много места – магазини за 1 лев, за дрехи втора употреба, за индийски стоки се връщат отново в централните райони, включително около Витошка и Граф Игнатиев,  а скъпият псевдо-мутро-лукс в ресторантите е заменен от Хепи-та и други вериги за бързо и полу-бързо хранене.

Тези процеси не са случайни, а резултат от продължаващото циклене на икономиката ни някъде около дъното.