През последните седмици демократичната общност е изправена пред серия от атаки от страна на партия “Възраждане” и нейния лидер, които станаха видими с нападенията в София и Варна преди прожекцията на филм, агресията над магазин за бира и служителката му и ескалираха до кресчендо със закана към нехаресващите режима и войната на Владимир Путин с “тази уродлива измет да бъде унищожена”. Съвсем очаквано заплахите за физическа разправа в официална позиция на парламентарно-представена партия събуди асоциации у мнозина с идването на власт на недемократични режими като този на БКП или национал-социалистическата партия в Германия и последвалата разправа с неудобни и инакомислещи противници на режима. Но по-шокираща е липсата на реакция от страна на останалите партии и институциите.
Всичко, което се случва през последните години – липсата на политическа стабилност, близостта на войната, общественото разделение, хибридната война, която води Русия на българска територия и възхода на антидемократичната партия “Възраждане” оставят усещането, че България е изправена пред заплаха да подмени конституционния си ред, основан на демократични ценности, с тоталитарен режим.
Разбира се, много хора ще си кажат: „Мен какво ме касае това?“, с далечни спомени от тоталитарния режим на БКП, замъглени от романтична носталгия. Но дори да не сте малцинство, политически враг, неудобен човек, няма диктатура, която да не стига накрая до морален и икономически колапс. И няма диктатура, при която обикновеният гражданин да има гаранцията на демократичната държава, че ще запази имуществото си, правото си на неприкосновеност, правото си на придвижване и дори децата си, ако по някаква причина стане ненужен или неудобен. Виждаме перфидния намек на Петър Волгин за нов Народен Съд и призивът на Костадин Костадинов да се унищожат всички, които не харесват политиката на чужда държава (!) и странното обществено приемане на всичко това, но все още са живи хора, които помнят разстрелите с измислена присъда, лагерите, национализацията, забраната да учиш, забраната да пътуваш и цялостната липса на свобода.
Предпоставките за подмяна на демократичните устои на държавата са много – в глобален план демокрацията преживява криза, водена от различни процеси (което може да се види и в последния доклад на “Фрийдъм Хаус” за свободата по света). България обаче е особено уязвима поради своите специфики – никога необсъден и изговорен тоталитарен режим на БКП, лошо образование, което не дава ясна представа в исторически план за последствията от диктатури, войни и геноциди, тежък демократичен преход, превзет от мутри и олигарси, огромна корупция и икономическо изоставане спрямо останалата част от Европейския Съюз, които водят до ниска самооценка и желание за силна ръка, „която да им покаже“.
Липсват ни и фундамент от общи ценности и съвременен национален идеал, които да дават смисъл на компромисите и лишенията. Обществото е атомизирано, като всяка една криза или дори обикновена тема водят до огромно разделение не само в социалните мрежи. Обществото живее от интернет буря до интернет буря, отдавна загубило инстинкта си към рационалното и волята си да решава заедно проблеми чрез дискусии и компромиси. Липсва и обществено лидерство със силни и почтени фигури, а нуждата от него се компенсира от авторитарността на популистите, които намират външния враг и предлагат лесни решения на сложни проблеми, естествено – напълно неизпълними, но толкова изкушаващи в простотата си.
И не на последно място – хибридната война, която Русия води необезпокоявано от десетилетие на всички фронтове – чрез енергийни зависимости, медийна пропаганда, психологически герила акции от тролски ферми, кампании в социалните мрежи, създаване на паравоенни формирования и присъствие в парламента и други институции. Дори институции като президентството предизвикват недоверие с разнопосочните си послания, които нерядко преповтарят догмите на руската пропаганда.
Подмяната на истината, злоупотребата със страховете на хората от пандемията, приемането на еврото и бежанците, атаките над законодателството в защита на жените и децата, измислената идеологема с “джендър заплахата” и диверсиите по време на война близо до границата – например лъжата, че се изпращат български войски на фронта в Украйна, във всяка една нормално функционираща държава щяха да са предмет на съдебно преследване и тежки присъди. Не и тук, обаче.
Проблемът е толкова всеобхватен, че касае съществуването на самата държавност с всички четири власти, органи, институции и голяма част от обществото в България. Заслужава си да се споменат проблемите в някои от тях, макар че това далеч не изчерпва проблема с превзетата държава – от една страна от корупция и олигарси, и от друга – съвсем видимо от чужда държава.
Партиите – ако някоя парламентарно-представена партия по някаква причина не е откровено проруска и антидемократична, то тя или има някакви икономически зависимости от Русия, или не счита за нужно да е лидер в защитата на демократичната държава и нейните институции и ценности. Иначе трудно ще си обясним странната липса на реакция от страна на която и да е друга парламентарна партия по официалната позиция на “Възраждане” и Костадин Костадинов.
Прокуратурата – темата не се нуждае от коментар, ясно е, че единственото, което българската прокуратура прави е да държи в зависимост с дела на трупчета, за да използва за някакви си свои цели извършителите на тежки противодържавни престъпления, както и на по-дребни такива, като тези на представителите на всякакви агитки, нацистки банди и пенсионерски паравоенни формирования. Интересен въпрос е сега дали тя ще се самосезира по повод позицията на Костадинов – със сигурност има основания. Иначе бързата реформа ще реши доста от големите проблеми с подкопаването на държавността и подронването на суверенитета на държавата.
Разузнаването и ДАНС – тези органи вероятно вършат и могат да свършат още повече работа, което се видно от доклади, които се появяват понякога в публичното пространство. Това, от което имат нужда е да бъдат освободени от политически натиск и да получат целия нужен ресурс, за да могат да защитят суверенитета на България.
МВР – темата е дълга, но последните 15 години се забелязва рязко западане на състава на полицията, като напоследък много често полицаи заемат страната на агресорите, вместо да изпълняват вменените си задължения – да пазят неприкосновеността и правата на гражданите. Това не само води до страх у жертвите, но и до по-голяма търпимост към паралелни формирования от мутренски или паравоенен тип сред населението, което е рецепта за терор.
Комисията за защита от дискриминация по същество не функционира в предписания и от закона вид и най-често партии и отделни личности се опитват да я използват като бухалка. Единственото, което последните години се чу от този орган е наградата-плакет, дадена на Борислав Цеков, известен като „борец с джендъра“ и активен пропагандатор на анти-демократични ценности, връчена му от Петър Кичашки (назначен от Румен Радев), с който са дългогодишни сътрудници и заедно с кого бяха осъдени за злоупотреба с лични данни.
СЕМ – последните седмици съвсем ясно пролича, че председателят на този орган Соня Момчилова, също назначена от Румен Радев, работи в полза на руската пропаганда. Отвъд личностния проблем, който спешно трябва да бъде решен, членовете на СЕМ повдигнаха въпроса за липсващата законодателна рамка, която да им позволи да ограничат лъжите и диверсиите в ефира. И ако СЕМ в момента са ограничени в действията си за санкциониране и ограничение на щетите, то поне могат да инициират широки обществени дискусии и ново законодателство, което да им позволи да си вършат работата като обществен орган в полза на гражданите.
Четвъртата власт – националните медии трябва незабавно да започнат да изпълняват обществените си функции по информиране и образование на гражданите, за което плащаме данъци, вместо да разпространяват лъжи и да нормализират всякакви противоречащи на здравия разум и добрия морал тези и практики. Частните медии пък е време да се сетят, че не всички гледни точки са валидни, защото истинската журналистика е проверка на фактите, а не рейтинг срещу реклами на хазарт, защото някой ден при един недемократичен режим и тях може вече да ги няма.
Какво да се направи?
Възможно най-спешно трябва да се задействат всички институционални механизми, които да ограничат чуждото влияние в България, като се приложи закона в цялата му строгост. Не може да съществува демократична държава, която да позволява съществуването на чужди агенти на високи постове, паралелни структури и формирования, които работят в полза на частни интереси и чужда държава и какво ли още не, което води България до колапс и кататония.
Необходим е и незабавен консенсус между политическите сили, които се определят като демократични и проевропейски за институционални реформи, за задействане на цялата държавна машина, така че тя най-сетне да започне да си върши работата в полза на хората – спиране на корупцията, възстановяване на чувството за справедливост, защита на отделния гражданин, образователна реформа, ограничаване на пропагандата, информационни кампани и работа с ЕК за борба с дезинформацията през социалните мрежи..
Крайно време е и всички да се обединим около нуждата от нов национален идеал, който да замени всички остарели или чужди символи и ценности, за да знаем накъде вървим и защо е нужно да го правим заедно.
Но най-спешното е обществения отпор, който трябва да започне незабавно и да бъде представляван навсякъде от лидерите на демократичната общност – и партийни, и неформални такива. Присъствието в общественото пространство съвсем не се изчерпва със статуси във фейсбук, особено когато имаш достъп до парламентарната трибуна, парламентарни комисии и националните медии на все още парламентарната република. А ние, гражданите също ще сме с тях.
Блогът на нервната акула 