Созопол 2008

Малко снимки от Созопол от това лято.

Птиците (по Хичкок).

Защо все още те обичам.

Скудерията.

Лодки.

Гошо от Веселие.

Естествения хабитат на Гошо.

Винтажна моторница от ГДР.

Синьо-зелено.

Траулери.

С „Радост“ към Св. Иван.

Остров Свети Иван и обитатели.

Една от малкото останали сенчести места, последните десетина години от острова почти са изчезнали дърветата.

Сенки.

Пазителите.

Падналият ангел.

Стъпала от стария фар, от преди новата ера. Останалите са в частни колекции, като 99% от артефактите в региона.

Иван от Св Иван

Новият фар. За съжаление оригиналната френска оптика и облите стъкла са се изпочупили от градушка през 70те години, сега вместо на газ фарът работи на електричество. Оптиката е руска, с крушка от 500 вата.

Табелка от френските производители, началото на 20ти в.

Отгоре. И неработещата аларма за мъгла.

Череп на делфин, адски лек и порест.

Черупка.

Популация от редки видове птици на Св. Иван.

Снимки Крис и 2-3 аз.

Мрете по-бързо

10 загинали за денонощие в катастрофи, от които 4ма ще бъдат разпознавани чрез ДНК тестове.

450 загинали за месец.

20% от парите за здравеопазване в България отиват за пострадали от катастрофи.

Отлагат се планови операции, защото в реанимациите няма места заради жертви на ПТП-та.

Катаджия избива потребителски заем средно за седмица.

100 километра магистрала се правят за около 100 години, от 3 правителства, на петорна цена и по-възможност некадърно.

Копелета нещастни, или мрете по-бързо, или влизайте в час, защото нито искам да ви плащам за простотията, нито искам да се чувствам като пушечно месо.

А за гъзарите с голфовете и аудитата, който карат с 200 по градските улици (е вълнуващо е да видиш град за първи път, ама все пак) – 10 години само за модел и марка. И да, Стависки, убиец си.

If you have half-a-brain…

Култова сцена: Анджелина Джоли след куп каскади накрая сваля на гуми червения вайпър, радиото се включва и от него започва да звучи If you like Pina Coladas, and getting caught in the rain. If you’re not into yoga, if you have half-a-brain… Няма по-нелепа песен в по-нелеп филм.

Иначе Wanted на Тимур и неговата команда си е като на Тимур и неговата команда. Ужким як, но с доста гнусен после-вкус (важи и за предните произведения).

N.B. 40 Most Softsational Soft-Rock Songs е най-доброто предаване на VH1, а в класацията за лигав рок The Pina Colada Song на Rupert Holmes заема достойната трета позиция.

Пак е събота сутрин

Усещането сутрин след един час в басейна предната вечер е съвсем различно. Как да не се захване човек с нещо ползотворно?

А и този час е чудесно оправдание за debauche с разни неща.

Нещо, което в тези горещи дни не мога да разбера е: кой умник разрешава на натъпканите догоре (със сигурност над позволеното) самосвали да минават на 35 градуса по току-що асфалтираните улици, като локалното на Цар Борис ІІІ. Резултатът е ясен на всички. А дупката за новия „мол“ на Гешов и Борис е нещо огромно, три седмици изкопни дейности, тия по проект за бомбоубежище за Шанхай ли работят? Разбрах обаче, че небостъргачът в съсесдство засега се отлага, поради разни причини.

Поне по един басейн да направят, че половин София се е изсипала в този в квартала.

А сега кафе и Bosa Noga на Fatima Spur und die Freedom Fries.

Нано-технологии в храната

В Businessweek дебатът на седмицата е за използването на нано-технологиите в хранителната промишленост.

В интерес на истината, аз изобщо не знаех, че подобни технологии се използват в производството на някои храни. Това е по причина, че компаниите не са длъжни да докладват тяхната употреба, за разлика от тази на генно-модифицирани продукти.

Въпреки че нано-технологиите са в помощ за доста неща, като например избягването на зарази, а вероятно в бъдеще ще доведат до намаляване на разхода на енергия, доста учени сравняват нано-частиците с тези на азбеста, а тяхното вдишване и поглъщане се свързва с увреждане на мозъка, Паркинсон и ракови заболявания. Засега колкото мнения има за, толкова и против, но все пак е притеснително, че не знам какво ям, а и без нано-технологиите е достатъчно сложно вече.

Истински вкус на Крюм Брюлю

Сладоледът е с истински вкус на Крюм Брюлю. Може да са имали предвид crème brûlée, не знам, но пък наистина е вкусен. Само не искам да научавам този голден колор с какви средства е постигнат.