Рин Ямамура | Азбука на любовта

Книжката на Рин Ямамура е красив буквар с невероятни илюстрации, от който може да се научи колко още причини има, за да обичаш някой.

„Азбуката“ е страхотна придобивка, а самата Рин-чан, освен че е чудесен художник и сценограф, прави още по-чудесен чай с мляко.

„О“ – Очите му са друг свят.

Няма го Паметника

Сградата в двора на гимназията вече я няма. Даже не знам за какво служеше, някакви хора май имаха там трудово, но аз лично единствено съм тичала около нея по физическо. Викахме и Паметника.

Доколкото разбрах, той липсва не съвсем от скоро, поне от 3-4 месеца, но аз се сепнах оня ден, като надникнах в двора, иначе не се бях замисляла какво не е съвсем наред.

Интересно какво ли ще има на нейно място? Нормален салон или футболно игрище е добър вариант, но ще видим. Все пак едно от нещата, с които Френската беше известна, е салон за физическо на петия етаж.

kassitra: спомени от април-май 86та

Ще публикувам спомените на kassitra, оставени като коментар към моя пост за годишнината от избухването на реактора в Чернобил като отделна тема, тъй като ме впечатлиха силно:

„Понеже майка ми е физик и /все още/ работи в лаборатория, занимаваща се с радиоактивно измерване, спомените ми от тогава са малко по-различни, по простата причина, че тя знаеше – поне малко /едва ли е било достатъчно…/ преди да разберат останалите.

Всички бяхме в провинцията, когато шефът й се обади и й каза “Ела да видиш нещо, което не си виждала никога.”

После в София си спомням бясното въртене на телефони и откъси от дочути разговори между нашите, които не разбирах особено, но много ме плашеха. Знаех, че е станало нещо страшно и че на майка ми й е забранено да говори за това – с когото и да било.

Бях с нея в детската градина , когато убеждаваше лелките да не пускат децата да играят в пясъчниците; после в супера – когато обясняваше на всеослушание нещо за киселото мляко, когато си помислих две неща: че или майка ми е луда, или ще я вкарат в затвора…

Не знам доколко са й повярвали тогава, но в затвора не я вкараха – повечето ни съседи знаеха къде работи и с какво се занимава.

После изхвърлихме всички килими от нас, заедно с това и съседите ни – също..

Факт е, че е имало елементарни мерки, които са могли да бъдат взети, за да ограничат до известна степен последиците, както напримвер във Финландия, която е била много по – замърсена..

Преди няколко години майка ми защитаваше дисертация за последствията от аварията в Чернобил, на която присъствах и тогава разбрах, че сега много хора могат да се забавляват с Big Brother /и – да прочетат книгата с единстената цел да разберат идеята на някъв reality формат/, но античовешката пропаганда тогава, лишила хората от правото им на живот, е много далеч от забавлението, но пък е била страховито reality.“

Глад, цени и политики

Напоследък паразитна тема (не без основание) в изданията, които се занимават с икономика е повишаващата сe цена на хранителните продукти, като основен повод за притеснение е тази на зърнените храни, които са основна, ако не и единствена част в менюто на над един милиард човека.

По повода имаше и няколко статии в Economist от последната седмица, в които на мен ми направи впечатление следното:

1. Зърнени храни не липсват, миналата година е отбелязала рекорди в производството, просто запасите отиват на грешното място, а повишеното търсене прави цените невъзможни за най-бедната част от човечеството, тези които живеят с 50 цента на ден. Тези цени обаче засягат тежко и тези, които живеят съответно с 1 и 2 долара на ден.

В истинско бедствие гладът се е превънал в райони, засегнати от политическа криза (и отчасти екологична, но политическите причини са водещи),  като Северна Корея и Дарфур, а светът през последните години е станал по-малко гъвкав в способността си да реагира на подобни кризисни ситуации.

Все по-рядко причини за масов глад са природни бедствия.

2. Практиката да се предоставят храни в бедстващите райони се оценява от Световната програма по храните (WFP) като недобра, поради факта, че по този начин страдат местните дребни и средни производители, чиято стока не се купува. Реалният проблем е липсата на достатъчно доходи, а не липсата на храна, съответно има предложения на засегнатите маси хора да се предоставят парични средства, с които да могат да закупуват необходимото им. 

Ако вярваме на Маслоу, парите ще отидат по предназначение, дребните производители и търговци ще поемат глътка въздух, което няма как да не се отрази на икономиката като цяло.

3.  Сериозен проблем в световен мащаб е не толкова глада, а лошото хранене, от което са засегнати огромни региони в Азия и Африка. Според Meera Shekar от Световната Банка този проблем е по-належащ за разрешаване, но е далеч по-скъпо да се работи по здравните системи, образователните програми, хигиената, доставянето на полезни вещества в храната, отколкото да се хвърлят торби със зърно на нуждаещите се. Тези задачи са непопулярни, трудни и масово не се прегръщат от „the political cheerleaders“.

4. САЩ в частност, но не единствени, монетизират хранителните помощи по много екзотичен начин. С парите от данъци се закупуват храни в Америка, които след това се продават от благотворителни организации на пазарите в бедните страни, за да се финансира развитието. Според Кристофър Барет, икономист в Cornell University, това е „умен начин да превърнеш един долар от данъци в 50 ценета, които неправителствена организация да похарчи“. Хитро. Освен това изискванията са храните да се транспортират само с американски кораби, което ги оскъпява допълнително.

Общо-взето, не се бях замисляла над тези страни на проблема – още от детството ми съм свикнала да приемам, че гладът обикновено е резултат на суша и други бедствия, а не на лошо политическо управление, може би защото по онова време бяхме в братски и другарски отношения с управляващите режими на тези страни. Освен това идеята да се хвърлят над скупчени кльощави жени чували с брашно ми се е виждала приемлива, и едва ли не единствена като вариант за помощ.

А проблемите са много и тяхното разрешаване може да бъде постигнато чрез кардинална промяна в различните политики – правителствени и надправителствени. Основните рамки трябва да включват по-строги мерки към корумпирани и диктаторски режими (Судан-Китай, мерките трябва да се насочат и към вторите), промяна в начина на предоставяне на спешни помощи, сътрудничество за подобряване на здравеопазването и образованието в бедните страни, преструктуриране на субсиидите за замеделие и не на последно място, преосмисляне на размера на зелените субсидии за био-горива (които май не са толкова био, колкото ни се иска) и пренасочване на средства за научни изследвания в областите, свързани с храненето, горивата и др.

Повишението на цените, идващо от пренасочване на капитали от ценните книжа, обезпечени с ипотеки към стоките няма как да бъде избегнато, но последиците могат да бъдат смекчени.

Това ми хрумна на първо четене, но прочетеното ме впечатли много, защото на всеки май е по-лесно да даде лев-два или да пусне смс и да си мисли, че чувалите ще променят нещата из основи. А положението като че ли е назряло за преосмисляне, особено в светлината на задаващите се хуманитарни кризи.