Freedom – волно мляко за свободни хора

С „Голд“ на Бор-чвор и „Хипноза“ дизайнът на опаковката и изобщо брандирането на кисели млека у нас достигна нови върхове, като аз лично не мога да преценя каква точно е идеята, продиктувала подобни маркетингови решения и защо всъщност трябва да си купя мляко, което 1. изглежда като произведение на култовия Юлиян Тахов или 2. такова, което в най-добрия случай прилича на обложка на плоча на C. C. Catch, а в най-лошия – на опаковка от китайски илач за безсъние. Да не говорим, че творението на Бор-чвор е едно от най-лошите купешки, които някога съм опитвала.

За Freedom на Герма е писал Сашо в Локала, но не можах да се въздържа, тъй като опаковките на 2та вида ме увеселиха приятно, а и млякото е съвсем прилично на вкус, дори мирише на истинско.

Личното ми, компетентно по всички въпроси (особено по маркетинга) мнение е, че дръзките и цветни опаковки на киселото мляко са много приятна промяна след изнемощялата, анорексична крава с буумбокс, която преди години присъстваше дори в цял ръст върху плодовите млекца. Вероятно някой разумен човек в крайна сметка е преценил, че гето-кравата с хранително разстройство не е твърде атрактивна за деца и майки или който там яде оцветено и подсладено мляко и част от продуктите започнаха да се появяват в животински принт, предполагам – отново кравешки.

Двата вида – от 2.9 и от 4.5% са решени още по-дръзко – в стилистика „дивото зове“, „волният Уили“, „приятелите на Маугли“ и „анимъл планет“ – с косатка за по-постното и сурикати за по-мазното мляко.

Всъщност нямам никаква идея какво точно би ме накарало да си купя мляко, наречено „Freedom“, че и със сурикати отгоре, освен че отдалече изглежда шаренко и забавно, по начин, по който дори детските плодови сокчета и енергийните напитки с 50% съдържание на захар не успяват. От друга страна – млякото не е лошо, а вкусът му допълнително се подправя с малко ирония от типа „леле, тия кви са прости, а аз какъв съм хипстър/дизайнер/готин/от реклама/от киното/пия на Шишман/повръщам на Вазов“.

От трета страна обаче, опаковките per se са достатъчно самоиронични, контракултурни и в разрез с политико-социалния мейнстрийм, така че самият акт на консумацията се превръща в акт на антиконсумеризъм, решително отрицание на статуквото и опита за подмяна на ценностите от глобалните корпорации, които много ясно, се разпознават по мейнстриймните шевици, черпаци и тучни пасища върху кутийките.

За да е съвсем яко, пластмасата не е напечатана, а облепена с шарена хартия, която се разпада, когато млякото се изпоти или кутийката се спука, което явно се случва на първата минута след поставяне в торбичката, така че ако ползвате само от онези платнени хипстърски торбички с иронични надписи и еко-лозунги, един съвет от мен – носете си Фрийдъма в ръка.

Където между впрочем е и мястото на свободата – като факел в тъмнината на безпросветността, наложена върху гражданското общество от фалшивата социална отговорност на консумеристите.

И понеже това не е блог за храна, няма да ви разказвам онази приказка за дълголетниците, здравите зъби, ниското кръвно, простата, целулита и потентността до 90, щото си я знаете.

Hair-dos, hair-don’ts и още мода

Снимката е крадена, автор: интернет

От много години се стряскам, трогвам и очаровам от фризурите и цялостния вкус към облекло и забавления на управляващите ни, и в частност на дамите, ако мога така да ги определя, от НДСВ, ГЕРБ и други модерни формации като Партия на българските жени, РЗС, Атака и прочие.

След несправедливо късата траектория на Доля Арсенова, Весела Драганова (самопровъзгласила се по време на управлението на НДСВ за „моден диктатор“, цитатът си е неин) и плеядата провинциални общински касиерки с краткотрайна политическа кариера на модно-парламентарната сцена пристъпи тежката артилерия – жените на ГЕРБ, които също се оказаха много на „ти“ с висшата мода и последните модни тенденции.

Тъй като все пак това уви, не е фешън блог за стрийт, парламентарен и какъвто и да е било друг стайл, а текстовете нямат много общо с добрия вкус, ще пропусна извън-метрополните, рустикални тенденции, въведени от Искра Фидосова, класическите аутфити и коафюри на Цецка Цачева, която продължава наложения от НДСВ стил „общинска касиерка“ и готик аутлука на Лилето Павлова и ще мина директно на новата звезда на политическия ни небосклон.

Новата здравна министърка Десислава Атанасова впечатлява не само с вдъхновени от винтидж трендовете политически идеи, но и с инспириран от модата и влиянията от 60те beehive, наложен от фешън икони като Брижит Бардо, Одри Хепбърн, Дъсти Спрингфийлд и майката на новата носталгична вълна в поп музиката – обозепочившата Ейми Уайнхаус.

Моето възхищение и даже преклонение пред реинституционализацията на кошера беше доста внезапно и грубо прекъснато от Бени, която ми припомни мисълта на Роалд Дал, че под хубавата коса вирее чудесен, умен мозък.

О, ужас!, замислих се екзистенциално аз за структурната връзка фешън – политика. Под косата от 60те какво ли вирее?

Мдам, следващият път, когато някоя модна икона от ГЕРБ предложи да ви отнемат личната карта за невнасяне на здравни осигуровки или да ви ограничат гражданските права, или да ви подслушват на общо основание, помислете не за Дъсти Спрингфийлд, а за другарката Цола Драгойчева.

Meanwhile в загниващия Запад:

датските премиер и вице-премиер, на които едва ли им хрумва да събират здравни осигуровки с отнемане на документа за самоличност.

Медикаментозни шменти-капели за милиони

Покрай огромния шум, вдигнал се около цените на лекарствата и който беше резултат не от загриженост, а от войната между две престъпни клики, опитващи се да получат благоволение с цел изгода лично от премиера Борисов се сетих изведнъж за друг голям скандал от преди 2 години, който потъна тихо и завинаги в небитието.

През 2010 година шумно беше отстранена тогавашната шефка на Здравната каса Жени Начева, след повдигнати обвинения за престъпления по служба, като неправомерното отпускане на средства от бюджета възлиза на няколко милиона лева. Няма информация Начева да е осъдена. Няма и да е оправдана.

В същото време се повдигат обвинения на още 2ма човека за търговия с влияние – Емил Райнов, заместник министър в правителството на Сергей Станишев и негов личен лекар и Веладин Битолски, началник на политическия кабинет на Станишев, по времето, когато управлява Тройната коалиция.

Сумите, за които се говори в обвинението са шокиращи, особено за българската реалност – двамата са поискали от изпълнителния директор на „Търговска лига“  веднъж сума в размер на 17 298 538,46 лева, представляваща 7% от годишния оборот на „Търговска лига“ и втори път 10 964 949,59 (единадесет и седемнадесет милиона, точно така) лева, представляващи 7% от годишния оборот на „Търговска лига“ от доставките на лекарства по обществени поръчки на Министерството на здравеопазването и НЗОК.

Райнов е поискал сумата, за да упражни влияние в качеството си на замeстник министър на здравеопазването и шеф на УС на касата при вземане на решение във връзка със сключването на договори за оказване на медицинска помощ в болнични заведения за инванзивна кардиология на „Търговска Лига“, а Битолски е бил в качеството на „помагач“ в корупционната схема (тази информация почти без промени цитирам от статия от в-к „Дневник“ от 19 април 2010 година).

Напълно ясно е, че тези операции нито са еднократни, нито са се случили без съучастието на тогавашния министър председател Сергей Станишев.

Няма информация Райнов и Битолски да са осъдени, като самият Битолски продължава да взима активно участие в политиката на БСП, както може да се види от тази снимка от месец февруари тази година във в-к „Труд“. Веладин Битолски е и приближен до Николай Банев, а съпругата му е директор на „Полимери“, една от фирмите на комсомолския олигарх. Приближен до Банев е и Станишев.

До кого още са приближени Станишев и Моника и за корупция в какви размери става въпрос може да се прочете във вестник „Капитал“ от събота, в статията „Аферата Хохегер„.

От горните факти, за които за съжаление няма как да разберем дали са верни или не, тъй като информация за разследването и съдебните дела в публичното пространство няма, аз лично мога да си извадя няколко заключения:

1. При държавните поръчки специално за лекарства и консумативи корупцията е огромна, като тези практики пордължават от много дълги години и не са патент само на БСП и ГЕРБ. Ако подкупите възлизат на по 20 милиона лева, каква тогава е печалбата на компаниите доставчици?

2. Колкото и на управляващите и привдорните медии да им се иска да изкарат една-единствена компания виновна за завишените цени на лекарствата, без съдействие и съучастие от най-високо място – т.е. министър председател, министър и шеф на НЗОК няма как да се получи играта. Легендарните още от времето на правителството на НДСВ бусчета вместо куфарчета с пари не са само градска легенда.

3. Държавните поръчки не се изготвят от идиоти, които не знаят, че трябва да погледнат референтни цени, да прегледат ценовите листи на няколко компании и да изберат най-доброто за най-добрата цена спрямо заложения бюджет.

Простата логика показва, че архи-злодеите не трябва да се търсят само от едната страна на барикадата – ако „Софарма“ са продали на държавата скъпи лекарства, то от отсрещната страна някой трябва да ги е купил. Нищо, че Стефан Константинов успешно разигра пред всички медии добрия селски идиот Мунчо.

4. Начева е издигната от ГЕРБ, Райнов и Битолски са от БСП, като на тримата е определена едновременно мярка за неотклонение от 2000 лева. И около тримата няма никакво развитие, нито информация в медиите, нито въпроси. В друга държава корупция за десетки милиони би предизвикала огромен скандал, нестихващ с месеци, а изходът от разледването или делото би бил важен особено за обвинените, ако се окажат невинни. Те обаче, обвинените и обвиняемите, че и обвинението потънаха като плъхове в канал.

Периодично шефове на НЗОК подават оставка, като последния случай е отпреди седмици, винаги се говори за милиони – като отпускани неправомерно средства, като искани и дадени подкупи, като клинични пътеки за „наши“ болници, като недостигащи за лечението на деца, онкоболни и профилактика. Сегашния премиер плашеше предишния с какво ли не – съд, Армагедон и отмъщение, но осъдени няма. Няма и да има, защото схемите са угодни на много хора, преплетени в странни на пръв поглед конфигурации, а залогът е огромен – десетки и десетки милиони левове, които всъщност ние внасяме, за да имаме някаква сигурност, когато се разболеем. Е, нямаме. Няма ги и милионите.

А следващият път, когато Бареков или друг подобен разкъса вестник в ефир, няма да е, защото някой много ви обича. Този някой просто си стиска със зъби кокала.

H&M и края на прехода

През 2008ма прогнозирах, полусериозно и почти на шега, че когато H&M дойде в България, може да считаме, че преходът е свършил.

H&M отваря врати официално в София другата седмица, годината е вече 2012та, а въпросът, който ми изскача в главата по повода е: свърши ли прехода? Колкото и да не ми се иска да го кажа, отговорът за мен е – да, свърши.

За съжаление обаче се оказахме в контекст, който ужасно много ни напомня ситуацията от годините преди да тръгнем на този почти моисеев поход в търсене на по-добър и по-честен живот – необразовани милиционери, олигарси, спортисти, откровени престъпници, протежета, калинки без дипломи, зависимости, цензурирани и подчинени на властта медии, манипулирани избори, изобщо целия набор от атрибути на едно недемократично, корумпирано и безхаберно управление.

Някои неща се дочупиха, като здравеопазването и образованието, въпреки няколкото леви правителства, за които икономическата теория предполага, че биха насочили публични средства точно натам, но уви, тези пари отново потънаха в джобовете на приближени до властта, които получиха като индулгенции 10% плосък данък, държавни поръчки и замълчали за винаги архиви.

Естествено, това съвсем не беше запазена марка за правителствата, доминирани от лявата БСП, което направи хората апатични, защото „всички са маскари“.

Дали обаче всичко е толкова черно? Ако зачета този блог назад, ще си кажа – да, всичко е ужасно, страшно, непоправимо, а ние сме завинаги затрити поколения, които намират убежище в интернет или в малки групи себеподобни или направо в чужбина…

===========================================================

p.s. Написах този текст преди 2 дни, но ми се стори твърде тъжен и песимистичен, съвсем в тона на блога за последните 2-3 години и го оставих недовършен. В началото пишех за всичко, което ми се случва – кино, театър, книги, кафе и бира, но постепенно започнах да изливам в дълги текстове фрустрацията си от регресиращата среда, в която виреем и оцеляваме.

Вероятно за това почти не пиша вече тук – всъщност се чувствам много по-добре, отколкото звуча. Пред простотията се издига висок, каменен вал, великаните започват да изглеждат като вятърни мелници, а аз все така си пия бирата, кафето и виното с някоя и друга книжка под звуците на първите албуми на Pink Floyd и Майлс Дейвис.

Ебала съм го, веднъж живеем.

p.p.s. Колкото до H&M, IKEA, Zara и всеки един западен шир-потреба бранд, който влезе у нас за годините, които изминаха от поста ми за края на прехода – вероятно това все пак е добър знак, защото компании от този мащаб взимат решение за навлизане на нови пазари на базата на определени условия. Вероятно е и лош – стана ясно, че доходите няма да растат скоро с онази светкавична бързина, както по време на имотния балон, така че компаниите нямаше какво повече да чакат.