Приятнострашно

Яна Борисова, снимка: Надежда Чипева, Капитал Лайт

Този пост седи на драфт от декември. Днес обаче, след като най-накрая реших да го пусна, изтрих целия текст.

В крайна сметка: който има желание да обърне душата си наопаки и да види страшното, за да стигне до катарзис, трябва да изгледа „Приятнострашно„.

seo експеримент

Миналата седмица блогнах по повод клипчето на придобилата юбер-слава адреналинка, като освен че споделих личните си размисли и страсти по въпроса, реших да направя seo експеримент, по няколко причини: моментът ми се видя напълно удачен, досега не съм го правила и най-вече от чисто любопитство какво точно, аджеба, носи заиграването с трендинг жълтении.

Текстът на поста напълно изразява личното ми мнение, но заглавието нарочно и с цел е точно такова, какъвто би бил един мой сърч по въпроса.

Резултатите надминаха очакванията ми, но трябва да се вземат предвид и няколко хиляди гласа, идващи от Дарик, Зар, е-вестник, където поста беше препубликуван и Свежо, където стана популярен.

На 18ти февруари посещенията стигнаха над 12000, на 19ти заковаха 15434, като от неделя насам положението започна осезателно да се нормализира. Среднодневните ми посещения преди тази публикация са около 300, без да броим редки включвания през свежо или след препубликуване на някоя тема.

Първите 30 сърча на 19ти февруари, дори Яне Янев, постоянен лидер, не успя да пробие през първите три дена на порно-лудост:

В резултат на дружните напъни от търсачки, свежо и линкове Нервната акула, персонален блог за политика, култура и други възвишени теми беше два поредни дни номер 1 по посещаемост в класацията на TBL.

Като оставим настрана цифрите и фактите, съвсем субективно тези нам-си колко хиляди посещения не ми донесоха никакво удовлетворение, даже напротив, а в момента направо си отдъхвам, което може би е доста странно. Освен това коментарите под поста масово бяха безумни, тип днес.бг, което изобщо не е приятно. Капс, латиница, тъпи изказвания и недомислици. Мхм. Остава едно малко кофти усещане, особено на фона на факта, че темата за ченгетата в медиите нямаше нито един коментар, а в сериозните теми влизат по 30-40 човека.

Понеже така и така в момента не монетизирам/банкнотизирам блога, ще се въздържа от подобни заглавия близките няколко седмици.

Но все пак идеята, че от хорските долни гащи могат да се направят пари се върти там някъде, отзад.

Четири петилетки за една или досиетата на прехода

Снимка: Живко Ангелов, Капитал

Необходимо уточнение: преходът не е от 1997ма до 2001ва, преходът е от 1989та до днес.

Така че, като ще търсим генезиса на октопода, е добре да започнем още от 70те години на миналия век и стигнем до ден-днешен – контрабандните канали, Тунис и Виена, външнотърговските фирми, подготовката на наши момчета за бизнесмени, Максуел, капитализацията на търговски връзки, придобити в Интерпред, изчезналия държавен резерв, приватизацията преди „приватизацията“ – присвоените предприятия в началото на 90те, беровото безвремие, изчезналата софийска вода, изнесенето и пак внесено зърно през 96та, Марк Рич, мутри, Мултигруп, хиперинфлацията, Виденов, югославското ембарго, иракското ембарго, схемата „вход-изход“ на металургичните предприятия и корабите със скрап за Иран, източените банки, потъналите предприсъединителни фондове, Доган, търговия и износ на оръжие за воюващи държави, бандероли, лицензи, фалшиви цигари, дискове, енергийни лобита, земи, гори, заменки, държавни поръчки, Масларова, потънали дела, тройната коалиция, убийства, медии, олигархия, частна държава…

21 години не са 4. И даже не са 20, а поне 40.

Ами хайде да отворим досиетата на прехода, а?

Порно с адреналинката Яна

(малко seo, пък и нали съм на всяка манжда мерудия)

Нямам нищо против аматьорското порно, даже напротив, но по дяволите, коя е Яна, кой е Ивайло и какво значение има, че в нета има клипчета с тази руса кифла? И защо цялата им лична драма трябва да занимава държавата вече нам-си кой ден подред?

Най-изумителното обаче е, че тази история май-май вдигна повече шум, отколкото ареста на пича, който е олицетворение на това, как мафията си има държава, на всичкото отгоре Яна или там каквото е, е на път да стане медийна звезда от ранга на Валентина Хасан минимум…

Какво точно е обяснявала при Гала на кафе и в останалите хай-лайфстайлни телевизионни блокове не мога да знам, но снощи вцепенено изгледах интервюто с нея, проведено от топ-водещия политически журналист Бареков и повярвайте ми, заслужава си повече от порното.

Има ли такава простотия? Има, има…

Снощи Елица синтезира първа част на интервюто така: „по пътя на логиката“ това си е „предстъпление“ и клипът „сам по себе си“ тя няма да каже, кой го е пуснал, защото не го е видяла…и вече става престъпление, защото тя не е получила нищо и никой не й е платил…

Аз пък ще синтезирам останалото така: не ме питат, ама аз да си кажа, обаче приятелите ми не са мутри, то на днешно време всеки може да си купи мерцедес, той е емоционално съкрушен и ме плю, техните на Ивайло са богати, ма нещо тоя път не уцелих и ще си ходя като неква Николета Лозанова и макар да съм минала на морски мили от Памела, ще капитализирам каквото мога…

Водещият даже не мога да го коментирам, защото съм спич-лесс.

Моля ви се хора, правете порно и нищо друго!!!

И сериозната част: Яна вероятно е била жертва на домашно насилие. Насилие е и пускането на лични клипове в публичното пространство. За съжаление обаче цялата кампания около това доведе до нова вълна от коментари „ама тая си го е търсИла“, „kurva, maja i zatova ia bil iavno“ и подобни, направих си труда да прехвърля няколко сайта.

Жалко, неприятно и тъжно…

Решение № 111/17.02.2010 – ченгетата в печатните медии

Бившия главен редактор на вестник „Демокрация“ Сидеров и г-н Всяка Неделя и На всеки километър Кеворкян.

Решение № 111/ 17.02.2010 на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, работещи или работили в печатни издания.

Сред тях:

Петър Атанасов Манджуков, Дума

Тодор Борисов Коруев, Дума

Валери Георгиев Найденов, Класа

Кеворк Таквор Кеворкян, Труд-ови вестници, медиен гуру

Петко Димитров Бочаров, ментор и капацитет по всички въпроси, да ама не

Георги Горанов Готев, Стандарт

Тодор Костадинов Батков, в ролята на себе си

и някои други…, (а има и трети, неспоменати по неизвестни за мен причини).

Ако пак се върнем на темата за несъстоялия се преход, ще трябва отново и отново да предъвкваме факта, че медиите имаха една от водещите роли за това у нас нещата вместо към някаква нормализация (в който искате смисъл), да се забият безнадежно в блатото на безвремието, в което се завъдиха октоподи, трактористи, русалки и всякакви други едри и дребни гадини и гадове.

Преди време написах за досетата с невидимо мастило, защото всички всъщност много добре знаем тези дами и господа какво точно са вършили преди 1990та, но е още по-добре да се разкрие какво те успяха да свършат за тези последни 20 години. Кой и защо диктуваше политиката на медиите, кой пишеше материалите, кой решаваше как да изглеждат нещата, кому и какво беше изгодно, кой плащаше и поръчваше музиката  – все въпроси, които имат нужда от отговор – честен, сега и веднага.

Макар това, което беше сторено чрез медиите, да не е най-тежкото от криминална гледна точка, от морална изкривяването на реалността, промиването на милиони мозъци, изтриването на колективната памет са нещо много страшно.

И без тази истина няма как да продължим напред. Или изобщо нанякъде.