22

Преди 22 години по това време ядох джанки, катерих се по дърветата и ме валя приятен пролетен дъжд.

Не бях единствена.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, разни и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

9 Responses to 22

  1. elitsa mateeva каза:

    as predi tolkova godini sum bila edno puhkavo me4e, i sum boiadisvala jaica s na6ite :) sega ne sum me4e, no i ne boiadisvam jaica s na6ite :) i i po4ti otkazah jaicata :(

  2. astilar каза:

    И аз бях под приятния пролетен дъжд. Ама не ни личи, поне не много.
    Поздравления за поста :)

  3. крис каза:

    спомням си как тази същата пролет, около седмица след експлозията, баща ми беше адски смачкан. майка ми се беше записала не екскурзия до киев и сочи месец преди това и не и позволиха да се откаже от екскурзията – трябваше да отиде. иначе – лошо. още си спомням как се караха и колко безсилен беше баща ми.

    благодаря ти, че ме подсети за цялото това. постът ти е страхотен.

  4. kassitra каза:

    Понеже майка ми е физик и / все още/ работи в лаборатория, занимаваща се с радиоактивно измерване, спомените ми от тогава са малко по -различни, по простата причина , че тя знаеше – поне малко / едва ли е било достатъчно../ преди да разберат останалите.
    Всички бяхме в провинцията, когато шефът й се обади и й каза „Ела да видиш нещо, което не си виждала никога.“
    После в София си спомням бясното въртене на телефони и откъси от дочути разговори между нашите, които не разбирах особено, но много ме плашеха. Знаех, че е станало нещо страшно и, че на майка ми й е забранено да говори за това – с когото и да било.
    Бях с нея в детската градина , когато убеждаваше лелките да не пускат децата да играят в пясъчниците; после в супера – когато обясняваше на всеослушание нещо за киселото мляко, когато си помислих две неща: че или майка ми е луда, или ще я вкарат в затвора…
    Не знам доколко са й повярвали тогава, но в затвора не я вкараха – повечето ни съседи знавха къде работи и с какво се занимава.
    После изхвърлихме всички килими от нас, заедно с това и съседите ни – също..

    Факт е, че е имал0 елементарни мерки, които са могли да бъдат взети, за да ограничат до известна степен последиците, както напримвер във Финландия, която е била много по – замърсена..

    Преди няколко години майка ми защитаваше дисертация за последствията от аварията в Чернобил, на която присъствах и тогава разбрах, че сега много хора могат да се забавляват с Big Brother / и – да прочетат книгата с единстената цел да разберат идеята на някъв reality формат/но античовешката пропаганда тогава, лишила хората от правото им на живот, е много далеч от забавлението, но пък е била страховито reality.

  5. Daggerstab каза:

    Вчера разцъках доста блогове, за да колко хора са се сетили. (Аз съм си сложил разширение на Firefox, коeто ми припомня важни дати – иначе по онова време съм бил на две годинки. Видим ефект няма.)

    Намерих само още един пост – този тук, тази сутрин гледам, че късно снощи се е появил и още един в Блогосферата на Дневник. Разбира се, възможно е да пропускам доста, просто защото не мога да огрея навсякъде. :)

    Толкова ли бързо забравят хората? Или просто покрай Великден не им е до това?

  6. nervousshark каза:

    Абе то и върху мен няма видим ефект, засега.
    Но не при всички е така.
    Иска ми се да събера истории на хора за онзи период, за да не се забравя.
    Мерси на всички за коментарите!

    • Симеон каза:

      Съжалявам, че чак днес прочитам блога ви. И аз имам спомени, но повече си струва да разкажа спомените на мои приятели от Киев , където бях 2 години след аварията. Те ми разказваха, че при аварията гарата е била оградена от милиция и вътрешни войски. Не се е разрешавало на гражданите да напускат Киев, „за да не се създава паника“. Разказваха ми, че край ж.п. линията където влака се движи с ниска скорост, майки са хвърляли децата си в отворени прозорци на купетата. Окачали на шията на детето само писмо с името и някакви пари , както и някакъв адрес където да експедират детето. Понякога адресът е бил измислен, само и само детето да се отзове далеч от района.
      Някои от приятелите ми починаха доста години по късно по на 40-50 години от рак. С други загубих връзка и не зная какво е станало.
      От тук най-яркият ми спомен бе посещението на болен 3 месеца по-късно. Някаква, пневмония, грип…. нещо белодробно. Лекарят , на отделението каза, че никога от десетилетия, не помни такъв наплив от респираторни заболявания в този сезон -юли-август и че го отдава на Чернобил! Защо -попитах- не е ли по логично да има други заболявания макар и по страшни? Неговият отговор бе че засилената раздиация е предизвикала мутации на вирусно и бактериално ниво. И понеже тези мутации са бързи, се създават нови щамове, към които населението няма изтраден имунитет.
      Но никой не разреши , дори по-късно, да се систематизират данни за заболеваемостта след Чернобил.

  7. Димитър каза:

    Бях на 18. Спомням си, че в медиите информацията се появи след 1-ви май и беше силно цензурирана – така и нищо не тсана ясно и много малко хора му обърнаха внимание. А и в икономиката на дефицита много малко хора се интересуваха радиоактивни ли са марулите и репите, когато се появят веднъж седмично на пазара.

  8. nervousshark каза:

    Не стана ясно, не знаехме от какво да се пазим, а мен на първи май ме наваля и дъжда.
    За мен това е едно от най-сериозните престъпления на режима на БКП.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s