Ще публикувам спомените на kassitra, оставени като коментар към моя пост за годишнината от избухването на реактора в Чернобил като отделна тема, тъй като ме впечатлиха силно:
„Понеже майка ми е физик и /все още/ работи в лаборатория, занимаваща се с радиоактивно измерване, спомените ми от тогава са малко по-различни, по простата причина, че тя знаеше – поне малко /едва ли е било достатъчно…/ преди да разберат останалите.
Всички бяхме в провинцията, когато шефът й се обади и й каза “Ела да видиш нещо, което не си виждала никога.”
После в София си спомням бясното въртене на телефони и откъси от дочути разговори между нашите, които не разбирах особено, но много ме плашеха. Знаех, че е станало нещо страшно и че на майка ми й е забранено да говори за това – с когото и да било.
Бях с нея в детската градина , когато убеждаваше лелките да не пускат децата да играят в пясъчниците; после в супера – когато обясняваше на всеослушание нещо за киселото мляко, когато си помислих две неща: че или майка ми е луда, или ще я вкарат в затвора…
Не знам доколко са й повярвали тогава, но в затвора не я вкараха – повечето ни съседи знаеха къде работи и с какво се занимава.
После изхвърлихме всички килими от нас, заедно с това и съседите ни – също..
Факт е, че е имало елементарни мерки, които са могли да бъдат взети, за да ограничат до известна степен последиците, както напримвер във Финландия, която е била много по – замърсена..
Преди няколко години майка ми защитаваше дисертация за последствията от аварията в Чернобил, на която присъствах и тогава разбрах, че сега много хора могат да се забавляват с Big Brother /и – да прочетат книгата с единстената цел да разберат идеята на някъв reality формат/, но античовешката пропаганда тогава, лишила хората от правото им на живот, е много далеч от забавлението, но пък е била страховито reality.“
Блогът на нервната акула 
поговорете и с майка си и с баща си.
от къде произлиза това „kassitra“ ?