Приоритети на следващото правителство

government prioritiesПреди 10 дена направих анкета във Фейсбук, чиято цел беше да се степенуват приоритетите пред следващото правителство. Имаше възможност да се добавят нови отговори и да се избира повече от един, като допълнително бяха добавени образованието, по-строг контрол върху субсидиите от ЕС и развитието на селските райони.

Видя ми се важно да чуя какво мислят и други, тъй като в момента социологическите проучвания се фокусират върху въпроса „за коя политическа сила ще гласувате“, но не и какви са приоритетите на избирателите, които ще овластят впоследствие депутати и правителство.

За мен резултатите са изключително интересни, като от тях могат да се направят също толкова интересни изводи, а повечето теми осезателно липсват в предизборните кампании на партиите:

government priorities table

1. 71 човека, или почти всички участвали в анкетата посочват като топ приоритет (и 2 пъти повече от 2рия – реформите в здравеопазването и пенсионната система) реформата на съдебната система, корупцията и зависимостите в съдебната власт.

Тази тема, която със сигурност вълнува огромна част от активните граждани в България като че ли изобщо не е предмет на дебат в публичното пространство в момента. И ако това не се случва в предизборния период, едва ли ще се случи извън него. За сметка на това масовият коментар от партии и дори президент около скандалите с подслушването е, че това не е приоритет, че темата не е важна и отклонява вниманието от други теми, които интересуват обществото. А самото общество много добре осъзнава, че и незаконното подслушване, и огромните бюджети за това, и разменените реплики, които изтичат и доказват търговия с влияние, сливане на уж независимите власти и корупция са симптоми на едно много тежко заболяване. И точно това тежко заболяване е приоритет на гласоподавателя.

Коментар на Юлия Узунова под анкетата: „Наистина всичко гореизброено е важно, но някои неща зависят от други. Струва ми се трудно да се провеждат ефективни реформи в която и да е област, докато злоупотребяващите вилнеят безнаказано заради прогнила съдебна система. Та все отнякъде трябва да се почне.“

Познавам повечето отговорили на въпросите – повечето са с магистърска или докторска степен, работещи в медии, чужди и български компании или университети на експертни и мениджърски позиции, както и хора със свободни професии – изобщо точно тази обществена прослойка, която има интерес от промяна на статуквото, за да произвежда повече БВП, иновации, да стартира нов бизнес и да остане да живее в България заедно с децата си.

2. Безработицата и увеличаващата се бедност са изпреварени от реформите в здравеопазването и пенсионната система, големите икономически групировки, които задушават МСП и независимото предприемачество, като ТИМ и КТБ, и образованието, т.е. приоритет е изкореняването на причините, а не просто лекуване на симптомите.

Здаравеопазването може би е най-болната тема (и въпреки това, да подчертая, в момента е на 2ро място), като и осигуряването, и лечението и профилактиката имат нужда от спешна интервенция.

3. Монополите и картелите получават едва 16 гласа, а любимата инфраструктура на ГЕРБ – едва 5. Още един мит е развенчан. И съм сигурна, че дори хора с друг профил, като например жители на Северозападна България или от села със затихващ живот не биха поставили магистралите на първо място.

4. Интерграцията на етническите малцинства е с едва 11 гласа, но пък под анкетата има много хубав коментар: „Интеграцията на етническите малцинства е важна и защото много от тях са в работоспособна възраст или по-млади. Ако участват в икономиката на страната, това ще е полезно за всички ни.“ Застаряването на населението е факт, който удобно забравяме, но пък той ще има тежки икономически последици в един бъдещ период, особено с нереформираната пенсионна система. Целенасочена работа, стратегия с 30-40 годишна рамка и ефективно използване на европейски и бюджетни средства биха минимизирали щетите от капсулирането на ромското население и намаляването на активната работна ръка.

5. За съжаление контролът върху еврофондовете и развитието на селските региони бяха добавени по-късно и имат съответно само по 5 и 3 гласа, но тези проблеми имат общо с реформата в съдебната система, изкореняването на корупцията и донякъде с минимизирането на влиянието на групировки като ТИМ, където потъва огромен процент от земеделските субсидии. Привличането на чужди инвестиции има само 8 гласа, въпреки че на мен това ми се вижда важно предвид невъзможността в момента българските бизнес и предприемачи да правят големи инвестиции и да разкриват достатъчно работни места.

В едно нещо съм сигурна – ужасно много хора искат коренна промяна, чистка и контрол върху съдебната система, и това не е желание само на хората от най-големите градове. Едва ли има човек, който да не е потъвал в неефективно и безкрайно бавно съдопроизводство, а корупцията е толкова масова, че е трудно вече да се шокираш от някое ново разкритие.

Нота бене: възможно е да има сериозна промяна в резултатите, след като пусна поста с линк към анкетата, тъй като тя е още активна.

27 години

Всяка година пускам специален пост на тази дата, на годишнината от Чернобилската авария, тъй като не бива да забравяме какво причини на собствения си народ безотговорното и престъпно поведение на една диктатура.

Ето и линковете от предните 5 години:

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 – Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

Нито ще простим, нито ще забравим.

Защо БСП не може да е алтернатива на ГЕРБ

bsp

Защо БСП не може да е алтернатива на ГЕРБ или която и да е друга партия е въпрос, на който ми се струва важно да си отговорим, тъй като медиите и шаманите упорито ни убеждават, че у нас има 2 партии, като едната е алтернатива на другата, а двете са позиционирани в двата края на оста ляво-дясно.

Първо, лявото не е алтернатива на дясното и обратно, това трябва да е пределно ясно на всеки, който разсъждава, а на лявото алтернатива е нещо друго ляво.

Второ, разбира се, нито БСП е лява, нито ГЕРБ е дясна партия, а политиката и управлението им могат да се определят като популистки тюрлюгювеч без реформи, силно доминиран от олигархични и лични интереси. От тази гледна точка няма как едната да е алтернатива на другата, защото не предлагат нищо различно, а изборът е между по-бабаитски и по-излъскан милиционерски подход. Въпрос на вкус.

Твърди се, че листите на БСП са по-реформирани отвсякога, поради факта, че от там за извадени знакови фигури като Румен Петков, Румен Овчаров, Емилия Масларова и други. За мен тази теза обаче изобщо не е убедителна, а историята може метафорично да се преразкаже така: някакъв тип систематично те пребива, но ти продължаваш да го пускаш в къщата си. След последния голям побой той отново иска да му отвориш вратата, но този път хич не ти се иска. Той обаче си облича други дрехи, натиска френетично звънеца и ти вика „Виж, аз съм с ново палто, пусни ме вътре, така хубаво ще си живеем пак“.

След фиаското на Виденов, удобно забравено от медии, политолози и обществото и удавеното в корупция и кражби управление на Станишев и Тройната коалиция, което обаче бе засенчено от крайно грубото управление на ГЕРБ, все пак е добре да си припомним какво точно направиха управляващите между 2005та и 2009та година в най-общи линии:

1. Заменките – няколкостотин скъпи държавни имота преминаха в ръцете на близки до властта фирми, като загубите могат да се измерят в стотици милиони. За нас остава сметката, а за тях – терени по морето срещу 27 лева квадратния метър.

2. Огромна корупция – трудно е да се изброят корупционните скандали на това правителство, но можем да споменем отново заменките и горите при Нихат Кабил, светата сливенска троица Асен Гагаузов, Батко и Братко, потъналите десетки милиони уж за ремонти на социални домове и участието на обръч от фирми на Емилия Масларова и съпруг, енергетиката при Румен Овчаров и Вальо Топлото и разбира се – аферата Хохегер с участието на самия министър-председател Станишев. Загубите стигат милиард и нагоре.

3. Клетите създания – не може да се забрави изключителната арогантност на правителството на уж социалната партия, увенчано от Емилия Масларова, която нарече момиче с увреждане „клетото създание“. Това отношение напълно отразява разбирането на политиците от БСП, които са толкова модерно леви, че не смятат застрашените групи и малцинствата за нещо повече от досадна подробност, която може да е единствено обект на подаяния и съжаление. А да, и не лош начин за източване на кинти.

4. Приватизация за свои хора – БСП подари Пловдивския панаир на Георги Гергов при неизгодни условия, а и напълно в разрез със закона. В резлутат на това данъкплатците отново изгубиха милиони, Панаирът западна, а самият Гергов прогони немалка  част от големите изложители. Но пък семейство Гергови в момента са най-големия дарител на БСП. И това изобщо не е единствения случай.

5. Румен Петков и симбиозата МВР/организирана престъпност – след изтекли СРСта стана ясно, че е сръбският наркотрафикант Уйович-Куйович-Муйович е получил редовни български документи с подписа на бившия главен секретар на МВР Илия Илиев, че заместник-шефът на ГДБОП е получавал подкупи от собствениците на Винпром „Пещера“, а самият министър Петков е бил опънал чадър над тях. Румен Петков беше засечен на среща с братя Галеви, след което последва странна вътрешно-външна партийна битка с Алексей Петров. Последният послужи за инструмент на Станишев за минимизиране на влиянието на Руменовците.

И ако в момента имаме скандал с незаконно подслушване, то подобни имахме и тогава, а Станишев създаде ДАНС, който заедно с други служби беше в услуга на властта при следенето на неудобни фигури в и извън управлението.

В областта на личната сигурност се случиха огромен брой отвличания, убийства на младежи като Стоян Балтов, възход на неонацистки, хулигански и бандитски образувания, които при това извършваха услуги в полза на властта.

6. Групировките и олигархията – влиянието и възхода на Цветан Василев, както и консолидацията на медиите от Делян Пеевски започна от времето на Тройната Коалиция, като парите на държавните фирми от енергетиката още тогава се озоваха в КТБ с благословията на Овчаров и Станишев. Силата и влиянието на ТИМ също бяха предмет дори на книги от чужди автори, като „Новите български демони“ на Юрген Рот. С протекции и спечелени търгове се ползваха ГБС, Холдинг Пътища на Васил Божков, Красимир Гергов и много други знайни и незнайни герои.

7. Блокирани еврофондове за половин милиард по САПАРД, ФАР и ИСПА, скандалите с близките около Георги Първанов бизнесмени Марио Николов и Людмил Стойков, отчайваща некомпетентност, отново корупция и пълна излагация по всички фронтове, увенчана с жълти картони и статут на „персона нон грата“ в Европейския Съюз.

8. Провал във всички области – може да се каже, че въпреки благоприятните условия и бързия растеж на икономиката заради строителния балон, вместо да се направят реформи в болни области като здравеопазване, социална политика, инфраструктура, бедствия и аварии, земеделие, бизнес климат, образование, енергетика, екология, те не само не успяха да се подобрят, но в някои допълнително се отбеляза регрес, който постави добри основи за пълния крах в условията на последвалата и очаквана икономическа криза.

9. Чуждо влияние – с БСП на власт никога не знаеш дали положението е „Говорит Москва“ или не е.

В заключение – липсващи няколко милиарда лева, корупция, сливане на държава и престъпност, източване на парите на данъкоплатците, пълзяща монополизация, лош бизнес климат и лош имидж на България в Европа. Ако това звучи познато от описанието на управлението на ГЕРБ, то това е защото нито една от двете партии не ни предложи нищо различно от това.

Досиетата на кредитните милионери и една смъртна заплаха срещу журналист

Георги Агафонов

Георги Агафонов, Андрей Луканов и Нора Ананиева, наричани Светата троица. Днес Луканов не е сред живите, Агафонов е някъде по островите, а дъщерята на Ананиева е кандидат за депутат от листите на БСП

Днес Комисията по досиетата публикува първия списък с имена на кредитни милионери с агентурно минало. Проверени са 288 човека – длъжници към „Балканбанк“ на суми над 1 милион неденоминирани лева (по критерий дължима главница) към момента на отпускане на кредитите.

В списъка са имената на Георги Агафонов, Красимир Стойчев и Младен Мутафчийски сред много други, а днес излезе и новината, че Стойчев е продал Макс Телеком на фонд, зад който се подозира, че стоят капитали на Майкъл Чорни.

И този списък е само началото. А неговата значимост произтича от факта, че хората от тези списъци са били в други списъци – на тези, които поради някакви заслуги или принадлежност към държавно-партийния апарат е трябвало да станат новия стопански и ръководен елит на държавата в условията на дирижиран от елитите на БКП капитализъм.

Също днес Христо Христов, разследващ журналист (автор e на многобройни статии и книги, както и създател на сайта desebg.com), който от години работи по темата за досиетата, репресивния апарат преди 89та година, тайните и не толкова тайните служби и зависимостите между всичко това съобщи, че снощи е получил смъртна заплаха. Както посочва Христов, това не е първата заплаха, но е първата, насочена директо към семейството му. 

Самият факт, че някой си позволява да използва подобни присъщи на престъпна организация методи и средства, за да заглуши свободното слово и да накара неприятни истини да излязат наяве говори за две неща: 1. България не е по-различно място от Русия или Беларус, държави с нескрита диктатура и 2. Има хора, които продължават да са на високи позиции или са част от т.нар. частен бизнеса, създадени от ДС, не желаещи да излизат наяве зависимостите им, които пък биха обяснили доста събития от пост-тоталитарната ни история (за това писах в Досиета с невидимо мастило).

Смятам, че не трябва да подминаваме заплахата към Христо Христов и семейството му с мълчание и примирение. Иначе пак ще се чудим защо в България липсва разследваща журналистика, свобода на словото и най-общо лична свобода, просперитет и нормалност, а истината е тази, която е създадена по желание на медийно-монополната олигархия.

В допълнение – списък с вече разсекретени политици, журналисти, предприемачи и други обеществено значими лица, както и пълният архив с решенията на Комисията по досиетата.

Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление

Това си мислех, когато четях туитовете на хората, които отразяваха или гледаха неопределимото като форма събитие на ГЕРБ в събота в зала Арена Армеец (построена от любимите на всяка власт ГБС и кръстена на застрахователното дружество на ТИМ).

Безрезултатното от организационна гледна точка събиране на членове и симпатизанти на последната управлявала партия, подвила опашка сред огромните протести в края на зимата напомни на всички на отдавна забравени или далечни диктатори като Хитлер, Сталин, Ким Ир Сен и Ким Чен Ун, Путин, Лукашенко и разбира се, добрия старец Тодор Живков – просълзени дядовци, едрогърди девойки, тетки и вдъхновени младежи, екрани с любимите образи на Борисов и Цветанов, пламенни, нищоказващи речи, неизпълними обещания, режисура, хора, ръченици и друга хореография, и разбира се – много, много овации и народна любов. Новият априлски пленум.

Всеобщата амнезия, за която често пиша и която кара масата хора да помнят случилото се не повече от 3 седмици назад е може би една от причините, които могат да дадат нов мандат в ръцете на ГЕРБ. Другата причина е отказът от усилие сам да откриеш или създадеш своята алтернатива – всички са маскари, и това никога няма да се промени, защото аз никога няма да потърся друг, да издигна друг, сам да застана начело, нищо, че всичко мога, всичко знам и от всичко разбирам.

Може би подобно обвинение е тежко, но когато голяма част от образованите, мислещи хора изобщо не стигат до урните, а останалите дават гласа си за откровено провалени партии, личности и управленски модели, е трудно да не издаваш тежки присъди за обществото и пътя надолу, по който е тръгнало то.

Ако ГЕРБ получи втори мандат, това ще е без прецедент в най-новата ни история. Едно управление, което:

– задълбочи икономическата криза, унищожи малкия и средния бизнес и даде целия ресурс в ръцете на странни, нови, мощни фирми, най-вероятно свързани с Емил Димитров или близки до КТБ;

– национализира личните пенсии на миньорите, за да строи църквата в Гигинци, да копае мощи и вампири и да развозва третокласен футболен отбор със самолет;

– доразруши здравна система, национализира резерва на здравната каса – почти 2 милиарда, които бяха резерв-гарант от вноските на гражданите, а отказа от реформи и некадърното управление доведе до пълен хаос, допълнително източване и влошаване на здравето на населението. Управление, при което тежките болести се лекуват с смс кампании;

– източи фискалния резерв, в който освен заварените пари се вляха национализираните пенсии на категорийните работници и 2та милиарда от Здравната каса, и всичко това, за да се построят 117 километра магистрали, една зала и да няма нито едно увеличение на доходите;

– досъсипа земеделието, с Мирослав Найденов начело, който замени закони с регулации, които обезсилиха и без това неконкурентноспособното ни производство на храни, прокара вредния закон за горите, изсипа милиони субсидии в ТИМ и плащаше собствения си ПР с европейски пари;

– задълбочи до непоправимост хаоса, корупцията и престъпната зловредност в съдебната система, като допълнително увеличи зависимостта и от изпълнителната власт, а провосъдието е за този, които си го поръча и плати;

– така унижощи престъпността, че никой не разбра кой уби Мирослава, а братя Галеви станаха Избегалеви;

– прие с изключително необразованото си, неопитно и манипулируемо мнозинство в парламента лобистки, платени и откровено антиконституционни закони, като върнатите от КС достигнаха до безпрецедентен за цялата ни история брой;

– купи си медиен комфорт с парите на данъкоплатците и с европари;

– забърка куп международни скандали;

– даде неограничена власт и влияние в ръцете на една банка, нейния собственик, група медии и на една трибуквена групировка от Варна;

– отне допълнително правомощия на местната власт, като наруши основен конситуционен принцип чрез сливане на централно и местно управление;

– позволи си да руши и кадрува в парламента и в опозицията и да злопуотребява с партийните субсидии;

– позволи задълбочаването на междуетническото напрежение, процъфтяването и употребата от най-високо до най-ниско ниво на слово на омразата;

– подслушваше десетки хиляди хора – журналисти, политици и всякакви други граждани, които потенциално биха заплашили концентрираната и почти неограничена власт в ръцете на няколко човека;

– продължава да употребява мантрата, повтаряна като ехо от гурута и журналисти, че единствената алтернатива на БСП е ГЕРБ и само те могат да „унищожат комунистите“. И лъжата, че Бойко е десен, че Бойко ще даде работа, че Бойко ще ви оправи. Както вече ви оправи за 4 години, за което не е лошо да му се извините.

Едно управление, което ако се повтори, ще доведе до сериозни проблеми с демокрацията, в най-лошия случай до диктатура, както и до зависимост, бедност, безработица, полицейщина, страх и омраза.

Трудно ми е да проумея диктатурата, а още по-малко една гладна и бедна зависимост, която няма нито петрола на Венецуела, нито ресурсите на Русия, които се изсипват освен върху Цветан Василев, върху още десетки и стотици хиляди адепти и стожери на властта.

Трудно ми е да проумея защо няма съпротива срещу статуквото, което подмени истинския живот, за който мечтаехме преди 20 години и защо примирението и вътрешната емиграция са по-приемливи от съпротивлението и труда.

Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление. А когато тя се случи, освен беден, зависим и унизен, ще умреш несвободен и нещастен.

Неделя е ден за почивка

kvadrat

През седмицата живея в ескалиращата предизборна лудост, която става все по-тъжна, по-жалка и страшна. Мисля си, че ако някой от субектите носеше поне малко позитивен заряд, щеше да има лъч светлина в края на тунела от икономическа безпомощност, корупция, престъпност и уродливото, многоглаво чудовище на съдебната ни система.

Но лъч няма, може би защото всички осъзнават, че следващият парламент няма да донесе решение. И че пак, и пак ще повтаряме упражнението, докато станем на 40, 50, 60, бели, грохнали и отлетели.

Мисля си също, че по цял ден ни обясняват как ни управлява кръга на този, кръга на онзи, кръга на трети, а всъщност ни управлява кръга „Квадрат“, в каквото са се превърнали главите ни – добре оформени, полирани телевизори с две програми – първа и втора, едната за новини и съветски филми, а втората – за студио Хикс.

Мисля си, че днес е неделя – ден, в който дори Господ е седнал да си почине, и че не искам да чета за листи, за хора, за обещания, които чета вече десет години и от чиято наглост се задъхвам, за да не повърна.

Мисля си, че искам днес и аз да си почина, защото знам, че говоренето за пържоли и шортета ще се върне, а аз ще трябва да съм тук, за да го поглъщам на големи порции и да се опитвам да не полудея от ужас, защото шортетата ще тичат след топката, а никой няма да разбере кой уби Яна, Мирослава и дали Лора е жива.

Неделя е и ще чета Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас, не непременно в този ред и ще си мисля, как някой трябва да преиздаде онези 4 новели на Храбал, обединени в „Строго охранявани влакове“, които някой ми гепи, защото неделя е ден за почивка.