Разни седмични

Вчера посред бял ден до Мол ъф София (м, ама как го казах) застреляли поредния бандит. Втори за две седмици „криминално проявен“, като и двамата са били известни наркодилъри. Иначе у нас всичко е спокойно. Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията коментира, че София е заприличала на това, което беше преди четири години и нарковойната е факт. Но все пак престъпността намалява и основния проблем на управляващите е как да си направят някаква агенция за сигурност, та да може и Станишев, и Петков да са доволни. А и в крайна сметка, преди четири години нямаше престъпност, нали Генсек на МВР беше Бат-ман.

Васил Божков – Черепа дава интервюта при Ники Бареков – Дудука, в които надълго и нашироко обяснява за първия милион, антиките, политиката, хазарта, инфраструктурните проекти. Много мило от негова страна, видяхме какъв добър и честен човек е. Вероятно Ники има нужда от още една кола. Аз бих му препоръчала след джипа да си вземе нещо спортно.

В детска градина в София 18 деца се натровили с нефидипин, лексотан и диазепам. Егати комбинацията. Не знам кой е тоя, дето го пие това, но повечето време сигурно е в ступор. Лошото е, ако същия човек се е опитал нарочно да докара децата до това състояние. Дали това е така или те просто сами са се забавлявали, факт е, че цари небрежност и безхаберие, а децата са без надзор. Сега сигурно ще се вдигне шум, но е много по-лесно да си затваряме очите какви смешни хора работят в тези заведения за смешни пари и какви грижи точно получават децата. Докато не стане нещо такова. А проблемите са много и сериозни – детските градини не достигат и групите са големи, заплатите в сектора са ниски и остават да работят само такива хора, пред които няма по-добра алтернатива или чакат последните години пред пенсия. Може би сега е момента за обществен дебат по въпроса, но едва ли ще стане.

Милан Дренчев си отиде сам и тихо в старчески дом. В медиите почти не излезе информация, явно първите години на прехода са забравени, както и героите на тогавашното време. Нека почива в мир!

Парламентарната група на НДСВ масово е напускана от депутати. Може би щели да направят нова ПГ – ЕЛА. Дали обаче няма да се присъединят към ГЕРБ е един много интересен въпрос. Само догадка.

А вчера са взривили Щастливеца. Последно, като минах покрай него приличаше на декор за „Сиянието“. Не искам да строят нищо на негово място.

Изобщо, интересна седмица.

Bon Iver | For Emma, Forever Ago

bon-iver-3.jpg

… или Мъгливо 2.

Намерих с какво да вдигна мъглата от себе си. For Emma, Forever Ago е тих и нежен фолк албум с много интересна история, която изобщо не предполага свойствата да оправя настроението в мрачен и мъглив ноемврийски следобед.

bon-iver-2.jpg

Bon Iver, или Justin Vernon (Mount Vernon и DeYarmond Edison) е интересен пич, който се е затворил за цели четири месеца в колиба в гората в Уисконсин, само с пушка, китара и старо звукозаписно оборудване. Цялото време прекарал в лов на сърни и писане на песни, а резултатът е този албум. Целият е китара и глас, само в две песни се чуват флейта и барабани (Flume и For Emma, единствените допълнително обработвани в студио). И макар да е плод на спомени, отдалеченост и самота For Emma, Forever Ago успява да стопли.

Вероятно заради непосредствения контакт с Джъстин, докосващите текстове и тихата музика. Или един Господ знае защо.

Come on skinny love just last the year
Pour a little salt we were never here
My, my, my, my, my, my, my, my
Staring at the sink of blood and crushed veneer

Мъгливо

От няколко дена насам София е мъглива и подтискаща. Адски ми е трудно да се изкарам от това настроение, даже понякога се чудя дали да не му се отдам, но и без това напоследък съм доста мрачна. Снощи вървях в мъглата, бях си пуснала Кино и Группа крови започна да ме хвърля в някакви измерения, които от една страна са доста привлекателни, но от друга са опасни с цялото това желание да заминеш нанякъде. Не навън, а вътре в себе си. Физически невъзможно, но химически да.

Сутринта пробвах с прелюдии на Шопен, в изпълнение на Марта Аргерич, но явна грешка. Мъглата си остана мъгла, а аз в нея. Даже без да искам да замина, само да потъна и да се разтопя.

Сега се опитвам да оправя една служебна каша, със слушалки в ушите, Pop Levi до дупка. Няма офисен шум, само музика. The Return to Form Black Magic Party – смесица от електро, поп, рок, фолк с влияния от Led Zeppelin (явно някаква тенденция напоследък, поне съдейки от сблъсъка с The Fiery Furnaces) и глам рока от 70те. Добре е, успява да вкара някаква енерегия в мен, така че до края на деня ще оцелея. И без това е петък.

Блогът на Мартин Заимов изчезна

Блогът на Мартин Заимов внезапно изчезна от уеб-пространството.

Жалко. Беше добра идея, с прилично изпълнение. И можеше да има някаква полза от него с настоящия СОС.

Появи се. Да видим докога.

132

Толкова са фирмите на членовете на СОС. Голяма част от тези фирми са от областта на строителството, транспорта и охранителната дейност.

Един господин, явно новоизбран член на съвета, каза сутринта по телевизията „Ама нали и тези хора трябва да се хранят от нещо?“.

Обръч от фирми, корупционен модел? Мне, просто начин за изкарване на прехраната.

Още нещо за комплекс и зала „България“ и НИПК

В днешния „Дневник“ продължават коментарите относно очакваната реконструкция или разрушаване на комплекс „България“ (не е ясно какво точно).

Във втората част на публикацията арх. Павел Попов (когото познавам лично и по тази причина не бих подложила на съмнение това, което казва) си позволява да напише нещо, което повечето хора, които са имали досег с НИПК знаят, а именно – че това е институция, която много често работи в синхрон с интересите на различните инвеститори (да го наречем така меко), като пренебрегва основните си задължения – защитата на паметниците на културата в България.

Цитат: „Свидетел съм, че ръководството на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) силно се подразни от гражданската акция в защита на хотел „България“. Както продължава да се ядосва, че гражданите продължават да протестират за ресторант „Ропотамо“. Че не искат да забравят Мавзолея, Библиотеката, Яблански, моста на гара Сердика. Всеки може да фантазира колкото иска, каквото си иска – дори върху паметник на културата. За мечти разрешение не се иска. Като му дойде времето, администрацията ще се намеси в съгласие със закона и нахалниците ще пият една студена вода.

В момента ръководител на института е арх. Георги Угринов, близък с настоящия министър на културата, според много хора готов да помогне в нужда на закъсали инвеститори.

Хубаво е, че в различните институции има толкова много жертвоготовни хора.

Новият председател на СОС Андрей Иванов

Малко информация за новия председател на СОС Андрей Иванов, който внезапно от полицай се превърнал в крупен бизнесмен, а от крупен бизнесмен – в мастит политик. При Радан, който задава интересни въпроси:

1. Ако е напуснал МВР през ’04, откъде е взел пари за „добър бизнес“, който през ’05 явно вече цъфтеше?

2. Притежава ли терен от няколко дка на „кооперативния пазар“ в Люлин?

3. Вярно ли е, че тези земи са му прехвърлени от „Искра 21“ АД, собственик на пазара, за погасяване на стар дълг? Какъв дълг в периода, когато е бил в МВР?

4. Кога е спечелил „общински търг“ за „Банкя 21“ АД и със спестените от МВР-заплата пари ли стана тази работа?

5. Как, в качеството си на висш служител на МВР, е участвал във фирма „Банкя 21“ от 2002г., във фирма „Реал строй АП“ ООД (в съдружие с депутата от БСП Петър Кънев“ от 2002 г., както и в още няколко фирми, преди – „според официалната биография“ да напусне МВР?

Едва ли някой ще отговори, още по-малко ще се придизвика разследване или поне публична дискусия. Моделът „Софиянски и Николов“ плавно се преименува на „Борисов и Иванов“, София става все по-мръсна и запусната (абе какво става в подлеза на НДК?), а в корупционните схеми се намърдват нови артисти от стари пиеси.

Явно никога няма да се измъкнем от затврения кръг. Засега поне можем пишем.