Да си гей в България

Текст, писан за Дневник, 26.06.2015г.

Какво е да си гей в България е нещо, за което много хора не си дават сметка. Разбира се, мнозина имат близки, които са някъде в спектъра на ЛГБТ (лесбийки, гей мъже, бисексуални и транссексуални), но повечето се сещат за нас веднъж в годината, покрай шума около прайда или когато им пуснат Азис.

Естествено, понеже в голямата си част българските медии поднасят изкривена, манипулативна и невярна информация, гарнирана със снимки „от Интернет“, кремълско влияние и солидна доза задъхана истерия, представата за ЛГБТ хората е силно стереотипизирана – ние сме някакви извънземни с артистични заложби, промискуитетно поведение и облекло като за бурлеска. Всичко това звучи твърде хубаво, но за съжаление единственото място, пълно с подобни индивиди, за което в момента се сещам е телевизия „Планета“. Реалността е доста по-прозаична.

Да си гей в България от една страна означава тези неща:

– Работя в офис от 9 до 6, пътувам с градски транспорт и често попадам в задръствания. Като всички хем псувам непрекъснатите ремонти, хем съм се примирила с надеждата, че някой ден нещата ще са по-добре. Или поне няма да има дупки.

– Плащам данъци и възможно най-големите осигуровки според закона, не укривам доходи и винаги се опитвам да съм максимално честна с държавата, дори когато тя не насърчава това. Като другите хора имам проблеми със здравеопазването, рушащата се квартална поликлиника, направленията, качеството и бързината на административните услуги, лошите ремонти в София и извън нея, изтичането на публични средства, корупцията, качеството на образованието и всичко останало, което вълнува средностатистическия гражданин X от град Y.

– Протестирам често. Веднъж в годината за основни човешки права за мен и тези като мен, през останалото време срещу назначения в ДАНС, за върховенство на закона, за зелени каузи, срещу рекомунизацията, срещу фалшификацията на веществени доказателства, срещу насилието, срещу опитите да се замаже убийството на Яна, за оставки и за какво ли още не.

– Имам родители, сестра, приятели, куче и баба съседка, която всяка вечер гледа до 2 екшънa и реалити форматa.

– Обичам да пия бира.

От друга страна да си гей означава и това:

– Ако двойка живее под наем, може да бъде изгонена, ако собственикът на жилището открие, че са гей. Случва се понякога на хора, които познавам. Разбира се, това няма никакви последствия, защото Законът за защита от дискриминацията се прилага трудно и има само пожелателен характер, а темата за фактическо съжителство и брак е табу. Ако гей двойка иска да вземе кредит, доходите им не се разглеждат заедно и естествено, резултатите от анализа не отразяват реално техните възможности. Право на наследяване и други имуществени права изобщо няма и да коментирам.

– Случва се да ставам обект на вербална агресия. Познавам хора, които са били нападани на улицата и въпреки физическите травми не отиват в полицията, защото ги е страх, че там ще станат обект на второ нападение и виктимизация. Често разказвам и за Михаил, когото убиха в парка, само защото „приличал на гей“. Ние, за разлика от другите малцинства, не сме защитени от Наказателния кoдекс, защото в член 162 липсват признаци „сексуална ориентация и полова идентичност“. А дори и да имаше – все тая, защото у нас престъпленията от омраза не се разследват и осъдени няма.

– Когато подам сигнал в прокуратурата за престъпление от омраза като добър гражданин, ме викат поне два пъти на разпит, за да ме питат защо. Защо съм добър гражданин ли? Честно, и аз не знам.

– Правото на медицинска и конфиденциална информация, която се дава само на роднини, не е често обсъждана тема в България, защото и тук, като за други неща, законът е врата в полето. Ние обаче искаме законите да се спазват и да имаме законово основание да получим информация за близкия ни човек.

– Всяка година, когато наближи време за прайда, ЛГБТ хората стават футболна топка за всеки един маргинал, който няма никаква друга възможност да се позиционира в публичното пространство. В години на избори като тази интерес проявяват и политтехнолозите, които използват принадлежащите на олигархията медии, за да всяват допълнително разделение, омраза и страх. През последните няколко години станахме и любимия враг на режима на Путин, а отровата от там се просмуква във всеки ъгъл на държавата и за хората е все по-трудно да различат истината от лъжата в една фантасмагория от еврогейове, танкове, хаарпове, Сорос, война, врачки, соц-носталгия и фалшиви светци.

– Всеки път, когато се опитаме да кажем, че не може да има дебат затова да ни има, или да ни няма и че агресията не е валидна гледна точка, срещу нас се изправят Расате, евангелски пастори, компрометирани ДС персони и всякакви други, които смятат, че „Окончателното решение“ е най-доброто нещо, измислено от Хитлер. И всички тези теории, базирани върху фалшива генетика и фалшива история, се посрещат безкритично от електронни и печатни медии, сякаш 2015 г. никога не е настъпвала по тези земи. Мълчанието е злато, а изкривяването на истината – кеш.

Ние сме като всички други и не съвсем.

На мнозина им е много по-трудно – на транссексуалните, на хората от малките градове и села, които никога не могат да кажат истината, на работещите в консервативна среда, на тези, които се страхуват от агресия, уволнение и остракиране. На по-младите и на по-възрастните.

Когато искам да разкажа защо ни е нужно да имаме шествие за равни права и защо изобщо са ни нужни права, ми се предлага да проведа дебат в студио с поредния самообявил се фюрер, защото няма политик или обществена личност, които да застанат на отсрещната позиция, за да проведем разговор за обхвата на необходимите законови промени. Не разбират и не искат да разберат. Защото човешките права никога не са тема на обществото, понеже 25 години говорим за цената на тока, АЕЦ „Белене“, новия черен дроб на поредния медиен магнат, рязането на лентички и изборите, тези нескончаеми избори, заради които никога, нищо не се случва.

Затова протестираме. За да живеем нормално

Или поне по-спокойно и сигурно. Доводите, че правата са привилегии, а прайдът – демонстрация на сексуалност са просто поредната манипулация, на която сме жертва, защото някой, някъде в държавата има свой дневен ред. Или просто е за няколкото клика в повече. А личният дневен ред рядко е в полза на обществото.

Доказано е, че обществата с по-малко дискриминация и насилие са по-проспериращи, по-щастливи и по-напреднали, защо трябва да бягаме от това?

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

3 thoughts on “Да си гей в България”

  1. Имам двама близки приятели гейове. Интелигентни, трудолюбиви, коректни, заедно са от десет години. Питал съм ги какво мислят за просташко-предизвикателно-агресивното държание на някои „обратни“. Коментарът им беше : „Простотия. Защо парадираш, че си различен, като твърдиш че не си различен „?
    Акуло, бъди каквато си искаш, лягай и ставай с който си искаш. Ако не биеш камбаната, никой няма да обръща внимание на предпочитанията ти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s