Нещастник си ти*

С настоящото бих желала да помоля (много настоятелно) Миро да спре да хленчи, че държавата не го била подкрепила, та поради тази причина песента в негово изпълнение за някакъв ангел се била озовала на дъното на престижния конкурс Евровизия.

Първо на първо, не знам коя година подред БНТ организира предварителна селекция на българска песен, която да участва, точеща се с месеци. Предвид нивото на българската музика през последните години и напъните на всякакви естрадни величия, текстописци и композитори да изкярят пътуване до чужбина, националният ефир стотици часове екранно време е пълен с пошла, остаряла и откровенно некадърна музика.

За капак в тазгодишния „конкурс“ участваха Миро, Миро, Миро и Миро, с песни, композирани от Миро и аранжирани от Миро. След като Миро спечели, БНТ финансира турне из Европа, с екип на БНТ, предвождан от Драго Драганов, който по едно нещастно стечение на обстоятелствата ми се пада братовчед. Ако повторенията в този абзац ви се струват много, грешката не е моя.

За сведение на Миро, БНТ е държавна телевизия, която се издържа изключително и само от бюджета, т.е. от държавата, която не го била подкрепила, явно и поради тази причина Сафура от Азербейджан, прогресивна европейска държава, е изпреварила националната ни светиня на състезание, което можеше да възроди националното ни достойнство и да доведе милиарди туристи в Слънчев бряг, на гроба на Златния Орфей.

Само че аз например, не съм съгласна данъците, които внасям да отиват за пошли представления и разходки на псевдомузиканти, а искам да гледам обективни публицистични предавания, адекватна документалистика и кадърни новини. Фелацията (ако така е множественото число) на президента, пералнята на Димитър Цонев и художествената самодейност са откровена кражба и корупционна схема.

Второ на второ, Миро, некадърен си и не ставаш, моето момче. Купи си телевизор, айпод, радио и легална музика и чуй какво правят хората по света. Днес. Защото естрада е жанр от преди половин век, който вирее само в удавени в соцносталгията си държави.

*по „Ангел си ти“

Battlestar Galactica’79

Скоро попаднах на един епизод на Battlestar Galactica от 79та – „Войната на боговете“, в две части, чиято централна тема се въртеше около вечната борба между доброто и злото, с чудесни ефекти за времето си, или поне в пъти по-добри от това, на което ние имахме удоволствието да се радваме по онова време (ултимативният хит „Седморката на Блейк“ след скорошно излеждане ми се видя доста семпъл и недодялан, пореден пример за това, че не трябва да се дава replay на детските ни спомени).

В голямата си част старата научна фантастика – филми, разкази и новели е визионерска, като често авторите не просто предугаждат какво ще се случи в бъдещето, но по някакъв начин го моделират. Въпреки че Battlestar Galactica е по-скоро фай, отколкото сай, и като цяло едва ли е изиграл някаква решаваща роля за развитието на човечеството, сблъсъкът с него е истинско удоволствие.

Бележка: автори и сценаристи често създават цял свят около фабулата, включващ религия, архитектура, технологии, музика и спорт, но понякога се стига до крайни нелепости, като тази игра на снимката, наречена „триад“, в която четири броя мъже тичат по слипове и наколенки, докато се опитват да вкарат топка в дупка, изрязана в един картон.

Хаспел

Отскоро в София съществува Социален център „Хаспел“, различното място за за екологични, икономически, политически и социални алтернативи.

Днес присъствах на много интересна дискусия за алтернативните, независими медии, в която участваха представители на Индимедия и Блулинк, в която се размениха полезни мисли за развитието и изобщо за бъдещето на подобен тип медия. Винаги е важно да има една независима, различна гледна точка, която да помага на хората, пък и на журналистите в другите медии да видят и обратната страна на медала.

Интересна насока пое разговора и по темата доколко е важно да се интегрират в подобна медия различни инструменти, които да играят ролята на социална мрежа и платформа за самоорганизиране и обмен на информация.

Чудесно е, че от мътилката извират и подобни неща, а защо Хаспел – идея си нямам.

Теория на суеверизацията

Тук би трябвало да има интродукция за възникването на езика и комуникацията, раждането и ролята на фолклора в социо-културологичен аспект и семиотиката на дискурса, но ще пропусна тази част с нескрито удоволствие.

Не мога да отрека, че като повечето нормални хора проявявам нездрав интерес към всякакви теории на конспирацията, митове и градски легенди, които приемам най-често с недоверието на рационалната ми част, която е закалена от другарката Гадинова, която в първи клас ни обясняваше: ако имаше нещо на небето, деца, Гагарин щеше да го види…

Но една друга част, тази, която носи в паметта си спомени за разкази край огъня, извън чиято светлина дебне Страшното, потръпва от ужас, като си представя злото, което се крие в мрака. И точно тази част обича да изчита куп книги и статии и да разказва после с леко преигран цинизъм за едни идиоти, дето вярвали, че… ама то са си пълни глупости… нали?

По-долу ще се спра на най-любимите ми митове и суеверия.

1. Теория на конспирацията

Тук въобръжението е в състояние да се развихри до неподозирани висоти: Ватикана, КГБ, наследниците на Исус, 9/11, осмокраките пилета на КФЦ, хората-змии, соматите, Царичина, Ванга и Людмила Живкова, Туле, Врил, илюминати, НДК, Кенеди и Монро – изобщо, за всекиго по нещо на сергията. Моите любими две обаче, изненадващо, не са политико-исторически, а:

1.1 Чуждестранна теория на конспирацията – Пол Макартни е загинал през 1966та, след което е заменен от двойник, а в песните на Бийтълс след тази дата е закодирано „Paul is dead, Paul is dead…“

1.2 Българска теория на конспирацията – Братя Аргирови са един човек, като удвояването става чрез сложна фото-оптична система от огледала. Виновници са най-вероятно БНТ и Българска Естрадна Дирекция, цели – неизвестни, но амбициозни.

2. Суеверие

Аз съм крайно суеверна, като не минавам под висилки, въртя се и плюя, след като черна котка ми мине път и не викам Дама Пика, откакто веднъж духът на Джон Ленън, привикан от коварните ми братовчедки обеща да ме удуши, докато спя. По тази причина и тук въобръжението ми може да се развихри безкрайно, но предпочитано и грижливо спазвано табу – не се убиват мравки. Защото ще вали. Защо ми е пречел дъжда в детските ми години нямам представа, но до ден днешен изпадам в ужас, ако трябва да убия мравка.

3. Градска легенда

Ето тук идва страшната част. Когато бях малка, лятно време, като се стъмнеше към 9 сядахме в кръг в градинката пред блока и си разказвахме страшни истории за убийци, изчезнали деца, чудовища, които изпълзяват нощем от канализацията и зли старци. До ден днешен обаче си спомням една – за жената, която моли едно такси да я закара до Орландовци и така натък, накрая се оказваше, че яде пресни трупове и естествено, живи таксиджии.

Явно тази съвременна митология не само няма да изчезне, но се обогатява, като историята за детето, което изчезва в мол-а за секунди, или за 7те нива под НДК, където има тайни тунели и машини, но затова не е виновна бг-мама, пък и кой е казал, че трябва да има вина. Страшнят фолклор е съществена част от културата на човечеството и освен това, кой наистина, по дяволите, не обича тези истории?

Бих чула с интерес любимите градски легенди и конспиративни теории на СъбинаАниБай ДалайНикола и Пейо.

Дисклаймер: не приемайте това като блог-игра, просто искам да дам по някой линк и най-вече да чуя историите на тези хора.