Българското лято 2012 – нищо ново и нищо розово

Последните месеци избягвам да пиша за българска политика, защото всеки си има праг на погнуса и моя беше някъде около пържолите и убийството на Мирослава. Ще ми се обаче да си нахвърлям нещата, които ме притесняват дори в състояние на пълно отрицание на действителността (това може би трябва да си има диагноза), с терапевтична цел.

1. Увеличението на тока е много лоша новина и вероятно ще повлече надолу икономиката, която и без това расте с много неубедителни и малки темпове. Доколко трябва да се протестира, ако сме пазарна икономика – управляващите се оправдават със „зелената“ енергия, с което наливат допълнително вода в мелницата на „екото е лошо“, но удобно забравят, че всичките соларни паркове и прочие принадлежат на откровени престъпници, не толкова откровени и разни олигарси като Цветелина Бориславова, близки до властта. Случайно нищо не се е случило. Съмнения много, истината е някъде там, но иначе Костов е виновен.

Вероятно протестите ще се размият, защото БСП се опитва да яхне вълната и да пробутва отново АЕЦ Белене.

2. Убийствата на Яна и Мирослава – неразкрити, с явни нарушения при разследването,  замазани и омазани, и то не случайно, а протести отново няма. Или ако има – са рехави. Освен, че е много страшно да отвличат, изнасилват и  убиват по най-жесток начин млади момичета, също толкова страшно е в подобни престъпления да участват представители на органите които ни пазят.

Така ли е? Не знам, но съмненията остават. Страхът също.

3. Медиите – тук няма нужда да се коментира, мисля. За повечето е ясно, че  собствениците обслужват властта и за забравили къде е границата между законно и незаконно, морално и неморално и умишлено помагат да живеем в свят от грозни лъжи. За малкото „независими“ пък е ясно, че така са ги стиснали за топките усмихнатите хора Борисов и Василев, че не смеят да измъцат. И се обясняват с жесто-мимични символи, барем някой ги разбере.

Но най-ужасното е, че сред работещите в тези медии цари пълна неграмотност и неразбиране кое е добро и зло. Това, междувпрочем обяснява защо някой за 500 лева би си продал освен гъза, и свободата, например в „Телеграф“.

4. Протестите за горите – чудесно е, че гражданската енергия се активизира, особено по важни каузи. Притеснително е обаче, че тя стига дотам. Хората, които не знам защо наричат „еколози“ не се притесняват, че освен горите, държавата удобно подари панаира на олигарха Георги Гергов, че убийства се прикриват от властта, че държавни поръчки се печелят отново от едни и същи хора, че освен да викаш „Долу Цеко от Алеко“, трябва да викаш и „Долу Емил Димитров/Георги Гергов/Пеевски/Златев/Василев/Донев/you name it от гърба на държавата“, например. Понякога си мисля, че тези хора са в още по-голямо отрицание от моето и са забравили, че човекът е също част от екосистемата, в която живеем.

5. Бизнесът – масово се храни от държавни поръчки и други форми на бюджетно или европейско финансиране. Процентът е огромен, печелят най-вече свои хора, особено що се отнася до медии и рекламни агенции. Голяма част от малките и средните предприятия са на ръба на оцеляването, специално извън София и разчитат на местния феодал. Безпорен факт: голяма част от кметовете от целия политически спектър кротко преминаха към ГЕРБ на последните местни избори, в тях е и хляба и ножа, т.е. държавните средства.

Кризата всъщност е рецесия, перспективите за растеж са много лоши, официалната берзаботица е около 12.5 процента, като в софия е 1%, сещайте се колко е извън София. Антикризисни мерки не се взимат, защото официално бележим успехи.

А хората говорят неслучайно, че премиерът си прибира всеки работещ бизнес с помощта на верни другари като Мирослав Найденов, Цветан Василев и Емил Димтров. Дали е така никога няма да разберем, но ще е показателно, ако заводът за коли на Гриша Ганчев премине в ръцете на КТБ, след целия показен фурор от арести.

6. Управляващите – притеснително млади, неопитни и неадекватно образовани хора управляват ключови сектори като здравеопазване и икономика. Също толкова притеснително неадекватни люде са начело на културата и разбира се, вътрешните работи. Това, подправено със солидна доза обслужване на частни интереси в ущърб на избирателя-данъкоплатец навява усещане за неминуем крах.

На фона на всичко това, украсено от медиите с грандиозни успехи като влака стрела до Димитровград и какво ли още не, по стахановски, димитровски и живковски Борисов успява да изглежда като добрия човечец – уморен, самотен и работещ, комуто пречат газовата мафия, неопитността на младите, които не знаят за какво протестират и разбира се, Иван Костов.

А да, пак за здравеопазването – ако ти се слуши нещо наистина лошо, или организираш смс дарителска кампания, или отиваш при пловдивския владика да ти чете против болест.

7. Опозицията – отсега се плаша. Струва ми се, че народът е измислил лафа за новия бардак и старите курви специално по случая.

8. Извън казионното медийно пространство – това вероятно трябва да са блогове, независими он-лайн медии и форуми. Лошото е, че в блоговете все по-малко се пише за политика – вероятно причините са подобни на моите – умора, погнуса и усещането че никога, нищо не се променя. Още по-лошото е, че управляващите и лично Борисов в последната година до следващите парламентарни избори ще се заемат с усилено манипулиране и замазване на очи.

На фона на гореизбореното ми иде само да възкликна „Hallo Wanjo, Mischo das Bier hat mich schon wieder angerufen“! И да идете на следващия фестивал на щастието, организиран от Цветелина Бориславова – не забравяйте, че е платен с наши пари. Ако и КТБ раздава нещо безплатно – взимайте, че другото ще си го влачат в гроба.