Нещоучение

Снощи участвах в дебат за и против законодателството, касаещо престъпленията от омраза (крайно грешна постановка на проблема според мен) и в главата ми се дооформиха разни мисли, породени от дискусията около вероучението в средните училища, „разтърсващите“ реформи в образованието и сблъсъкът ми с различни мнения в интернет, в медиите и на хора, които като цяло смятам за интелигентни и доста образовани.

Вече съм един милион % убедена че България има нужда от предмет, който да започва от предучилищната и да продължава до завършване на магистратура, предмет, предхождащ дори математиката, историята и географията, защото съм ужасена от неграмотността на гражданите (като носители на права и задължения, не живущите в градско населено място) и изкривените им поради различни причини разбирания за това що е държава, що е църква, що е човек, що е закон и що е разделение на властите, да не продължавам…

Преди на децата да се преподават изконни християнски или ислямски ценности и песните на Добри Чинтулов, е добре да бъдат научени на общочовешки ценности, какво е частна собственост, какво е гражданин, какво е престъпление, какво е закон, какво е национален интерес, какво са фундаметални права, защо плащаме данъци и осигуровки, защо трябва да уважаваме различията и защо сме щастливи, че живеем в един шарен и мултикултурен свят. И защо не е стигма да си с увреждане. Заедно с това ще дойде уважението, морала или най-малкото усещането че да биеш, убиваш и да мяташ камъни по детето със забавено развитие е лошо, грозно и НАКАЗУЕМО.

След това е добре да се набие в главата на всички (начело със столичната кметица* и вътрешния министър**) що е то правова държава, защо има закони и защо трябва да се спазват. И защо много често закона трябва да дойде преди обществото да е дозряло за него, и защо това, че едни закони не се спазват не е предпоставка да не се усъвършенстват или да се създават нови.

Защо трябва да се спазва Правилника за движение, защо трябва да си плащаме данъците, защо да счупиш главата на някого е зло, какви са ролите на парламента, премиера и президента, къде седи в това БПЦ, какво е конституцията и защо тя е най-важното нещо за един гражданин.

Елементарни познания, които липсват у мнозина. И повод за царящата диващина в общественото пространство, дебилни изказвания на политици, журналисти, прокурори и всякакви други компетентни експерти, които явно не са си правили труда да прочетат Конституцията или законите, върху които си правят волни интерпретации и използват за обосновка на действията и решенията си Корана, Библията, Паулу Коелю и Дан Браун.

Защото в момента държавата е само една правова рамка, населявана от самосиндикални единици, които имат за основна цел да укриват доходи, да лъжат Правилника за движение и да живеят под девиза „Моето е мое, чуждото е общо, а най-хубавото е държавното“. И на тази сбирщина разни клоуни като Борисов и Борисова продават бурета с развалена боза.

* Г-жа Фандъкова явно не е чувала, че  у нас има обудсман и че в НК има членове 108 и 162, също така не е чувала, че тя има правомощия да забранява престъпни шествия, и че ролята на един кмет не е само да открива градинки.

** Г-н Цветанов също не е чувал за член 162, както и явно му липсва елементарно възпитание, та се наложи Европейската комисия да му издърпа ушите.

Бел.  Това мнение не е част от дискусията за вероучението, а опит погледите да се насочат към по-належащия проблем с неадекватността на образованието и горчивата истина, че гражданите в момента не могат нито в семейството, нито в училище да получат базови знания за действителността, в която живеем. Иначе три хубави мнения относно вероучението, подбрани по партиен принцип – Радан,  Димитър и Никола.

Бел. 2 Моля, всички поддръжници на вероучението да не забравят, че в момента в теологическите специалности у нас се изучава само и единствено православното християнство и едва ли някой от завършилите има знанията да ги запознае с каквото и да е било друго, камо ли с принципите на съвременната, секуларна българска държава.

Крокодили и пари

Никодила и Акулата дегустират бири, основното им професионално занятие.

От днес имам още една причина да чета вестник Пари (освен присъствието на Иван Бедров, urban traveler и доста на брой други кадърни журналисти).

Лицето Никола Пенев, известен и като Nicodile ще има своето ежеседмично място във вестника, като днешният му коментар е за вероучението в училищата и други аспекти на образованието. Задължително четиво.

А вестник Пари напоследък е медията с най-добра, актуална и адекватна информация касаеща бизнеса и икономиката в България. Ако само още малко он-лайн версията на вестника се пипне, ще са безценни.

Църквата…

… не е социално министерство, а институция за спасение на душата. Свещеник в сутрешния блок на Нова телевизия (отново).

Това по повод шествието, опитите за вмешателство в правосъдието, образованието, културата и други елементи на светската ни по конституция държава.

Колкото до узурпацията на общественото пространство с дебата да има или да няма доминирано от БПЦ задължително вероучение в училищата, мога да попитам само дали на някой му е хрумвало, че има доста по-належащи неща, като проблемът с ромските първолаци в Пазарджик, абсолютната непригодност на излизащите от българските училища, потрошената база и какво ли още не.

И как е възможно на никой, ама никой да не му хрумне, че на бъдещите пълноценни граждани е добре да им се сложат 2 часа седмично икономикс, вместо да им се спасяват душите?