Истината и пост-истината

„Пост-истина“ (post-truth) е думата на 2016 година според екипа учени, които работят върху Оксфордския речник. Понятието предизвика доста повече коментари от обичайното, защото по някакъв начин се опитва да обхване случващото се в целия свят – конструирането на нови парадигми, стъпили върху полу-истини и неистини, върху които цъфти нов световен ред. Казано просто – парадигми, изградени върху лъжи и фалшифицирани факти.

За мен обаче пост-истина е изключително неточно и подвеждащо именуване на феномена с изграждането на цяла нова, изкривена реалност, в която хората взимат решение на базата на грешна информация. В най-добрия случай би трябвало да ползваме пара-истина* – такава фактология, която съществува заедно с другата, истинска истина и най-вече като нейна противоположност. Все пак нито светът такъв, какъвто го познаваме е свършил, нито хората със здрав разум, които виждат много добре какво се случва, са изчезнали (или изтребени, ако екстраполирам най-лошите си очаквания за нов исторически цикъл).

Колкото повече повтаряме, че живеем в ерата на пост-истината, толкова повече валидираме един от основните стълбове от канона на Министерството на Истината – че историята, такава каквато я познаваме е свършила, че отношенията между хората на всички нива – и лични, и между-класови, и между-расови, и междурелигиозни, и междудържавни не могат да се регулират по мирен начин, а само чрез нови войни, до налагане на единствено правилната позиция. А Министерството на Истината може да е по избор руската хибридна логорея, американските консервативни канали, пропагандата на ИДИЛ, свинските медии и всички останали, които имат интерес от глобална и локална несигурност. И самата идея, че случващото се днес е резултат от всенародни брожения срещу някакви елити издиша, когато си отговорим на въпроса cui bono са резултатите от налагането на паралелни истини.

И всъщност изобщо няма нужда от евфемизми, които да маскират истината (забележете колко често се повтаря думата „истина“ – до пълна загуба на смисъл) – пост-истина, пара-истина, съседна истина, истината на този и онзи. За това, което не е истина си има дума – лъжа. Редно е да наричаме нещата с истинските им имена – лъжа, измама, фалшификация, подмяна. Няма никакъв паралелен свят с паралелна истина, нито пост-свят, нито край на историята. Има тук и сега с факти, които всъщност са си все така доказуеми и валидни. Ако непрекъснато повтаряме, че някакви невалидни гледни точки са верни, бягащите от войни няма да станат по-малко хора, че да ни е спокойна съвеста. Ако непрекъснато повтаряме, че намаляването на свободите ще доведе до повече стабилност и сигурност, няма да станем нито по-стабилни, нито ни очаква сигурно бъдеще. Ако повтаряме, че рецидивистът е герой, той няма да стане по-малко рецидивист. Ако повтаряме, че популистите са тук, за да оправят света, те няма да станат по-малко лакоми глупаци без елементарен морал.

Един от най-сериозните аспекти на фалшивата реалност е, че предлага лесни решения. Разбира се, напълно нереални, но хората искат бързи отговори сега, защото са забравили, че нещата обичайно се постигат с много труд, усилия и време. В комплект с това предлага и разбирането, че моралът е относителен, че някои животи са по-ценни от други, а насилието е оправдано при повечето обстоятелства. Фалшивата реалност е чудесна рецепта за глобална катастрофа.

Така наречените елити  – политически, икономически, медийни, интелектуални и прочие – трябва спешно да спрат да се пързалят по плоскостта на популизма и да влизат в паралелната реалност, защото някой ден и този балон ще се пръсне, болезнено и след катастрофа. Вместо това трябва да търсят работещи решения на всички наболели проблеми – социални, икономически и военни кризи, които от своя страна водят до бедност, несигурност, миграция, страх и омраза.

А ние трябва да повтаряме истината непрекъснато и да наричаме нещата с истинските им имена. Пост-истината е просто лъжа.

* Пара, от представката от гръцки παρά, която се използва да означи нещо, което е грешно, противоположно, различно, наподобяващо или ненормално, например параноя, пародия, пареза и тн.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

7 thoughts on “Истината и пост-истината”

  1. Контра-истина сякаш също работи като превод (поне по нашите ширини), макар и да не звучи толкова неутрално, колкото изисква нивото на текста.

  2. А, не, пост-истината я наричат така, защото е пост-времето, в което едни определени политически мнения се приемаха за истина.

    Сега се намираме в нормална от историческа гледна точка ситуация: всякакви глупави политически мнения се приемат за истина, и се псуват, нападат, измъчват и убиват „противниците“.

    Пример: избирането на Тръмп наистина създаде бум в атаките на расова основа, кулминирайки за момента в онова печално известно видео по фейсбук как четирима чернилки измъчват някакъв бял. Но спокойно, и по-зле ще става. ККК няма да остави това неотмъстено.

    Постепенно само че еволюционните системи на обществото ще влязат пак в крак, и тези, които не се придържат към фактите, тези, които развиват колективистични идеологии, и тези, които лъжат за собствена изгода, ще бъдат изхвърлени по един или друг начин: или народът около тях ще го направи, или околните народи ще оставят този народ да им диша прахта. Просто се е доказало че еволюционно най-добрата стратегия за оцеляване на обществото е да се обосноваваш логически свързано, да базираш всичко в реалността, и да държиш на индивидуализма. Накратко казано, да казваш истината.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s