26 април 1986

Публикувано на април 26, 2009 от nervousshark

10

26 април 1986г.

Тогава не ни казахте, че не можем да тичаме под дъжда, да берем джанки и да скачаме в локвите.

Реклама

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на разни и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

15 Responses to 26 април 1986

  1. Иван Бедров каза:
    април 26, 2009 в 09:53

    И ходихме на бригада да берем марули. А от снощи знаем, че Белене изобщо не е в сеизмична зона…

    Отговор
  2. Сандо каза:
    април 26, 2009 в 11:36

    И марширувахме на първомайски манифестации под радиоактивния дъжд – беше задължително да се маха с усмивка на вождовете… Сигурно са очаквали, да им благодаря за рака на майка ми – жената си отиде на 43 години.

    Отговор
  3. Божо каза:
    април 26, 2009 в 12:28

    И ни учеха,че трябва издаваме другарчетата ако правят нередни неща,като поущряваха тези ,които го правят с червена точка на таблото.И ябълки брахме….
    P.S Преди дни кандидатствах за работа и ми връчиха бланка за автобиография в която трябваше да попълня къде,кога и какво са работили родителите ми – автобиография, каквато ни учеха да я пишем преди 20 години….

    Отговор
  4. me каза:
    април 26, 2009 в 19:53

    Баща ми преди няколко седмици ми се обади, защото периодично от работата му изискват да вписва данни за всеки член от семейството. Къде работи, от колко време, на каква длъжност, в коя фирма, БУЛСТАТ на фирмата. Разпитвали са го дори защо някои хора от семейството ни са ходили в САЩ.

    Отговор
  5. Антония каза:
    април 26, 2009 в 20:29

    На първомайската манифестация заваля първия дъжд. Другарите на мавзолея се криеха под чадърите, ние марширувахме по бели тънички ризи и водата се стичаше по вратовете ни.

    Отговор
  6. fregata каза:
    април 27, 2009 в 02:01

    Да… така беше. Студент 1 курс. Ръми дъжд, ние манифестираме пред „отговорните партиини и държавни ръководители начело с др… и.т.“
    И после хапваме по една салатка от марули и живота е песен!
    Аз лично разбрах от Сръбското радио за инцидента. Нашите „отговорни другари“ по техния типичен начин предпочетоха да се снишат докато отмине бурята. А иначе, специални доставки за Резиденция…
    Познат похват нали! Май и сега става нещо подобно с финансовата криза!

    Отговор
  7. Miss Biliana каза:
    април 27, 2009 в 04:24

    Бащата на най добрата ми приятелка, който беше виден ядрен физик, предупреди майките на нашата улица да не ни дават прясно мляко и салата. Много скоро след това беше изпратен на“практикум“ във Виетнам. По късно също научихме, че телефона им е бил подслушван. Но най много да са слушали как аз и Л. си правихме планове да играем на ластик и да берем джанки.

    Отговор
  8. kanew каза:
    април 27, 2009 в 09:21

    Тази дата не мога да забравя. Четири години след това събитие сестра ми почина от рак на гърдата, превърнал се в рак на костите. Майка плачеше постоянно за нея и с хлиповете чувах как проклеваше Чернобил. Сестрами беше на 48 години.

    Отговор
  9. batpep каза:
    април 27, 2009 в 12:13

    пък ний рупахме полвин метрови моркови и се радвахме на изобилието от огромни, евтини марули.

    а тогава аз играх хоро на бай тошовците на жълтите павета. да, валеше дъжд. или поне със сигурност – по време на едноседмичните репетиции.

    а след.. ае да не казвам колко години, преди да се роди детето ми се молех на… бе и аз не знам на какво, на съдбата май, то да е нормално…

    Отговор
  10. nervousshark каза:
    април 27, 2009 в 16:11

    Всички ядохме марули и джанки и всички бяхме на манифестацията. А тогава беше дъждовно.

    Отговор
  11. indreal каза:
    април 27, 2009 в 17:25

    И тогава, подобно на сега, държавните ръководители си дружаха само с разни африкански и азиатски сатрапи, чиито престъпни режими бяха виновни за дългогодишни войни и издевателства над населението на собствените им държави. Че ги наричаха и прогресивни. По време на Фолклендската война заклеймиха Великобритания като агресор, макар че не друг, а аржентинския диктатор Леополдо Галтиери нападна британската територия. Но кой ти гледа такива подробности – щом е срещу класовия империалистически враг, значи е прогресивен. Като Бокаса. Нищо, че се титулуваше император. Такива бяха, уви, такива са и сега. И по-страшното е, че продължават да ни управляват, стараейки се по всевъзможни начини да ни отдалечат от свободния свят. Пък било то и чрез постсъветската ядрена бомба със закъснител, наречена АЕЦ Белене.

    Отговор
  12. bg_1 каза:
    април 28, 2009 в 08:36

    сега не ни ли управляват същите бурсуци от партията майка, разликата е само във визията, сега като ни набутат и белене ще светнем като крушки, а другарите горе ще пълнят гуши

    Отговор
  13. zelenkroki каза:
    април 28, 2009 в 18:49

    http://zelenkroki.wordpress.com/2009/04/26/26041986-26042009/
    Животът продължава – има „щастие за всички даром, и никой да не бъде пренебрегнат“.

    Отговор
  14. nervousshark каза:
    април 28, 2009 в 21:43

    Мерси, зеленокроки.

    Отговор
  15. Любомир каза:
    май 24, 2009 в 13:44

    Това са те, скапаните комуняги. :(

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.