2015 2014 2013 2012 2011 2010 2009
Все по-рядко пиша в този блог, което поставя под съмнение и необходимостта от годишен обзор, но нека засега запазя тази традиция заедно с чернобилската, която беше и най-четената през годината (от общо 4 поста). Извън това пространство, най-четеният ми текст се оказа Оставам, ама ми се заминава в Капитал, а любимият ми е (Р)еволюция на храненето, писан за Бакхус.
Каквото и да кажа за годината, която мина, ще е недостатъчно, а може би и рано. Глобалните процеси лавинообразно увличат все повече хора и групи хора в непридвидимо поведение с непридвидими резултати, които могат да ескалират до реални военни конфликти навсякъде, не само в съсипания Близък Изток. В България усещането е за пълна безизходица и безсилие, след като поредните надежди за промяна бяха проиграни, твърде евтино, заради лични интереси и нежелание за промяна на статуквото. А за капак към обичайните престъпници от спортно-милиционерски произход ни очаква и възхода на още такива, но с ясно изразен фашистки и нацистки профил.
Дума на годината: хибриден. Хибридната война е вече неоспорван от никого факт, който трови обществата в целия свят от няколко години. Т.нар. пост-истина и популизмът са само резултат от новата световна война, която се води с всякакви средства и тепърва ще берем отровните и плодове.
Epic FAIL: Алепо и факта, че 2016 година отново се случват такива неща.
Epic WIN: всеки, който успява да запази здравия си разсъдък в безумието, което живеем.
Книгите: „Американски психар“, Брет Ийстън Елис, едва тази година я прочетох; „Поправките“, Джонатан Франзен; също части от „Тъмната кула“ на Стивън Кинг и цялата „Землемория“ на Урсула Ле Гуин. Кулинарните книги, които ми харесаха са тук, а от чуждите – The Fermented Man на Дерек Дилинджър.
От нехудожествената литература най-сериозен повод за размисъл беше The Nordic Theory of Everything: In Search of a Better Life на Ану Партанен, която сравнява живота в САЩ и Финландия в различни аспекти – семейство и семейни отношения, образование, здравеопазване, социална мобилност, сигурност и икономика. Авторката разбива митовете за данъците и „социализма“ в Скандинавските държави, като същевременно опитва да обясни защо гражданите им като цяло са по-щастливи и по-спокойни. Частта за образованието е особено интересна, с допълнителни източници за желаещите да се информират, тъй като извършените реформи във Финландия неминуемо навяват паралели с неизвършените в България.
Сериалите: Stranger things, без колебание. Освен него, Sense8 на сестри Уашковски, Westworld, The Man in the High Castle, Preacher, Master of None, The Night Manager, Mind of a Chef, Chef’s Table.
Филми: дотук The Nice Guys, Hail, Caesar!, останалите ще се гледат тепърва.
Музиката: изненадващо повечe нова музика тази година, но и задълбаване в Fleetwood Mac, Elliott Smith, Kate Bush и 70те години.
Пътуването: преход в Стара Планина, от Беклемето до хижа Ехо и обратно.
Аз: започнах да тичам. Run, Forrest, run.
И не, хибридната война далече все още не от никого неоспорван факт. Присъствах на кандидат президентска предизборна среща на Каракачанов, на която спечелилият в последствие изненадващите (поне за мен) 14,97%, заяви без да му мигне окото, че това с хибридната война било измислица, за да се отклони вниманието на хората от реалните им проблеми…
Самият факт, че персонажът Каракачанов съществува и се развива, е доказателство за хибридната война.
пфу, само той да беше…
Ето един текст по темата от днес https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/dec/30/first-world-cyberwar-historians?CMP=twt_gu