Корабокрушението на Св. Павел

Днес си прехвърлях снимките от телефона и открих тази от Малта, от катедралата „Корабокрушението на Св. Павел“ във Валета. Беше ми интересно да науча, че корабът на Свети Павел е претърпял крушение на малтийските брегове, но още по-интересен е пода на църквата.

Мисля, че отдолу са погребани рицари-хоспиталиери, като над всеки гроб има изключително странни мозайки, изобразяващи скелети, черепи, смъртта и други мрачни сцени, с надписи на латински. Картините са чудати, гротескни и красиви и съвсем нехарактерни за католическата църковна архитектура. За съжаление останалите снимки не са станали, но това определено е едно от нещата, които си заслужава да се видят в Малта.

от петък до петък

Две интересни компилации, които не се виждат в списъка – The Music and Politics Of Black Action Films 1968 – 75 и  Nigeria Disco Funk Special: The Sound Of The Underground Lagos Dancefloor 1974-79.

Много фънк, соул и социален заряд от времето, когато политика и музика все още не бяха в двата полюса на културния континуум.

Изненадващо за мен, Jamalca (1973) на Ahmad Jamal се вписва идеално между тези два сборника, явно духът на времето не прощава дори на класическите джаз пианисти, а с всяко парче от трите албума човек има чуството, че Фокси Браун ще изскочи от ъгъла и ще го запука с Бауера си.

ФАК*

Последните дни се натрупаха куп въпроси, на които отговор няма да получа, но мога поне да ги задам, ей така, малко за изпускане на парата.

1. Как така кумът на Сретан Йосич (известен в куп европейски и карибски държави престъпник, оплетен в гордиев възел с 60% от българските политици и полицаи) става сътрудник на парламентарната комисия по образованието, младежта и спорта  и в това му качество участва в писането на закони? Петър Стоянов-Вожда вероятно фигурира някъде документално като приближен до Йоца Амстердама, да не говорим, че за такива като него винаги се знае всичко. Говорейки си за сливане на престъпност с власт, интересно е и как тъстът му Здравко Попов се оказва съветник на министър Вежди Рашидов?

2. Кой плаща използването на кола на НСО с прилежащите гардове и шофьори за сватбена лимузина? Украсена с кремави карамфили? Защото този уикенд явно целокупната служба за сигурност го е играла шаферки на сватбата на президентския син. Само че това, мили господа, пардон товарищи от Президентството, струва пари. И за капак навява нафталинен полъх от любимия на Гоце Туркменбаши.

3. Преди две седмици ми откраднаха портфейла, който впоследствие двама мили младежи ми върнаха. В него нямаше пари и се оказа, че не липсва нищо освен рецептите ми за лекарства, които не мога да не пия. В момента личната ми лекарка е в годишен отпуск, лекарствата ми свършват, а аз най-вероятно трябва да прекарам отново няколко работни часа в бродене из поликлиниката, докато уцеля човека, който я замества. Или да отида до Торакс, където се пренасочват пациентите на д-р Георгиева, когато я няма. Какво правим?

4. Улиците и паважите са толкова разбити, че не е възможно след дъжд човек изобщо да върви, без да се окаля, спъне и падне, както аз направих вчера сутринта на път за РПУ-то. Вместо да садят белгийски лалета и да оформят герба на София с латинки, възможно ли е СОС и кметицата да вземат отношение и по малко по-спешни проблеми, тъй като разходката из лятна София заплашва да се превърне в същата касапница, каквато е зимната?

5. Научавам от информационна агенция, че концертите на Планета Пайнер нам-си-кво се случват на площадите в големите градове, като продължават минимум до 23.30 часа вечерта. Правилниците за реда навсякъде стриктно са регулирали часове, нива на шум и така нататък, но това явно е приложимо за всички, освен за въпросната компания. Тук въпросът е: кой позволява това, и кой прати полиция на партитата на София Дизайн Уийк и на концерта на Барабата в Южния Парк?

6. Пътят към морето е осеян с чудеса. От София до Пловдив могат да се видят няколко билборда с честитка по повод Св. Марина от Пловдивската Света Митрополия. От Пловдив до Бургас освен физиономията на Устата, блърната и бръшната като на пионерче от ранния соц-реализъм и позагърнатите каки от рекламите на всякакви реклами на автомонтьори, алуминиеви профили и друга шир-потреба, можем да видим прелестното зърно на брюнетката от билборда на Zlatna Belka. Освен че не знам доколко това е разрешено законово, мога ли да попитам къде сега са моралистите от Пазарджик и Пловдивската Света Митрополия воглаве с негово преосвщенство Николай, на които Азис, диското и запада са им виновни за моралното разложение на нацията?

7. Докато Бойко Борисов и Цецо Цветанов свенливо се пощипват кой бил по-по-най заплашван, хората продължават да стават жертви на всякакви небитови престъпления. Освен това май на всички вече девета година им писна да слушат как съдът е виновен за всичко. Защото от българската съдебна система може и чеп за зеле да не става, но полицията е на същия хал. Събраните доказателства не могат да послужат за нищо. Подобна повтаряемост говори или за некадърност, или за престъпни намерения. И най-вече за дългогодишна корупционна практика. Нищо лично.

8. Щракайки с дистанционното на гости, попадам на репортаж от въпросното турне на Планета Пайнер нам-си-кво. Звездите, с разголени бюстове и полу-порно костюми са на посещение в дом за изоставени деца. Като оставим настрана леко неадекватното поведение, общо-взето нещата вървяха гладко, дечицата се радваха до момента, в който кака им Преслава не запя, поклащайки се: „Ти, ти си яка тупалка, дай да правим вземане, даване. Ти, ти си яка щракалка, направи ми пълно представление. Гледаш и дразниш, пълниш и празниш и от мойта …“. И това пред малолетни – социална група, която най-често става жертва на трафик и насилствено склоняване към проституция? Къде пак е пресветия дядо Николай и целокупните български институции начело с министреството на социалните грижи?

9. 16 проститутки бяха арестувани и съдени за „безделничество“, след като били наблюдавани 4 месеца и е установено чрез оперативно-следствени действия, че те имат доходи от неморална дейност, не учат и не работят! Така, първо, тези момичета се скъсват от работа, при това най-гадната на света. Второ, никоя от тях няма да си признае, че е жертва на насилие, защото сводниците се озовават на свобода много по-бързо от момичетата. И трето – аре стига с тия архаизми. Безделниченето беше престъпно по социализма. Сега човек има свободата да избира дали да работи и да печели, или да си клати краката и да смуче Болярка в пластмасово шише. За останалото си има НК.

10. Георги Гергов щял да подарява ЦУМ на държавата за още един Лувър. А държавата за чий му го подари?

Най-сериозен е основния въпрос обаче: имаме ли държава, или всичко е просто един фарс?

*ФАК не като fuck, а като frequently asked questions

Кошмар пред 6то РПУ, София

На два метра от тетрадката.

Отварям пресата и какво да видя: МВР ще се отчита за извършеното през последната година. И ще се реформира. И не знам си какви още алабалистики и пластики.

Това не би ми вдигнало кръвното до около 300 на 250, ако то вече не беше вдигнато почти до тавана на човешките възможности пред 6то Районно Полицейско Управление в София, където за една бройка можеше да се случи трагедия като в Индиго или Дуйсбург поради престъпната немарливост на служителите на въпросната институция

Какво точно се случи днес, в края на юли, 2010та, време, в което хардуера и софтуера са по-интелигентни от около 73% от земното население и често по света облекчават живота на хората и работата на администрацията?

Решавам, че е време да подам заявление, пръстови отпечатъци и образ за нови лични документи в 6то районно, тъй като не знам защо съм преценила, че в края на юли повечето хора почиват и лудницата няма да е толкова голяма. Освен това познати ми казаха, че има съвременна система с номерца, така че да отидеш горе-долу в час и ден, когато ти се пада ред за подаване на документи.

Отивам аз в 7.30, с идеята да се наредя на опашка за номерче, тъй като официално РПУ-то работи от 8.30 и никъде официално не е казано, че колелото с редене/записване/редене/номерче започва да се върти около 2 часа след полунощ. Заварвам огромно, и наистина имам предвид огромно стълпотворение пред управлението, царящ хаос и кал, дълбока поне 5 сантиметра.

На стълбите е застанала жена, която чете от листче номера и имена, така и не разбрах за какво точно, най-вероятно викаше хора за изготвяне на лични документи, над нея застанали униформени полицаи, които седят и гледат тълпата отгоре. Попитах най-близката опашка за какво точно се редят, и получих отговор, че е за номерче. Тъкмо се наредих, и ми казаха, че първо трябва да се запиша в тетрадката. След упътвания със сочене се запътих, проправяйки си път през гъстата тълпа към отсрещния край на това, което някога е било градинка и попитах други граждани имат ли представа къде е въпросната тетрадка. Показаха ми водовъртеж от хора точно насред най-голямата кал.

В средата на група от около 60 човека гражданин или служител на районното, не униформен, така и не се разбра какъв (може би представител на самоорганизиралата се опашка?) държеше опърпана тетрадка малък формат, на линийки, в която без ред различни хора си записваха името. Почаках около 20 минути, в кал до глезените, за да се запиша, но така и не успях изобщо да стигна дори на 2 метра от властелина на бумагата.

Полицаи, застанали като на пост и човека, който продължи да чете имена  и номера.

И тогава дойде гадната и страшна част. В един момент разни бабаити предредиха възрастни жени, по-млади жени и културни граждани, от което тълпата побесня, хората започнаха да се блъскат, да напират към центъра, едни тръгнаха да се измъкват, повече бутаха отзад, няколко човека се развикаха с молба за помощ към униформените, които продължаваха да гледат с безразличие от стълбите. Никой не си мръдна пръста, даже един без униформа се развика на тълпата да млъква и се опита да се пошегува, че щял да взимо по левче, така и не разбрах за какво. Грозно.

Аз се измъкнах бързо, тъй като съм попадала през 80те в тълпа, в която имаше премазани (щях да пиша за това днес, но ще оставя за по-нататък), но хората продължиха да се натискат и блъскат, да се пързалят в калта, една дама даже грабна тетрадката  и тръгна да бяга. Често казано, намам спомени да съм присъствала на по-гнусно нещо, откак хората се редяха за хляб и се правеха, че не се познават, за да вземат повече.

Слава Богу, тълпата се самоусмири и хората продължиха да опитват да се доберат до тетрадката. Аз си тръгнах и реших, че не мога да рискувам да ме премажат заради безобразното отношение на една българска институция.

И тук идват няколко мои въпроса:

1. Къде е посочено, че записването в тетрадката става след 2 през нощта и къде е посочено, че тя е официален документ, в който трябва да си оставиш личните данни, за да можеш да си извадиш лични документи?

2. Защо трябва човек веднъж да се запише в тетрадка,  и втори път да се нареди на опашка за номерче? Реденето на две опашки е загуба на ценно време за няколко милиона трудещи се.

3. Защо няма он-лайн система, в която човек да се регистрира за ден и час, дори с месеци напред?

4. Защо няма автоматизирана система за номера в районното?

5. След като 6то РПУ е най-натовареното в София, не е ли възможно да се пренасочат граждани или да се увеличи капацитета?

6. Кой допуска тази престъпна безотговорност, и дават ли си сметка служителите на 6то РПУ, че заради пълното безредие и хаос може да се случи огромна трагедия? И че тя беше на път да се случи и чиста случайност не позволи няколко възрастни човека да бъдат сгазени от тълпата?

Смятам да се обърна към медиите, МВР и Министерски Съвет с тези въпроси и с информация по случая и да потърся отговорност за случилото се тази сутрин.

П.С. В понеделник свършват номерата за цялата седмица.

от петък до петък

Не знам защо Марк Брайдън, Кайли и Мина така са се хванали за главите, но сигурно е от възхита пред новите два супер хита на суперВеско.

Ако говорим обаче за естрада сериозно, и искаме да слушаме сериозна естрада, Мина е гранд-дамата, чийто песни, въпреки анахроничността си звучат все така красиво и чувствено.  За който още не може да свърже името с музиката: Amor Mio и Parole, образци в шлагерната музика, от които са се учили не само Лили и Йорданка Христова, но и имена като Далида и Шърли Беси.