2017

2016 2015 2014 2013 2012 2011 2010 2009

През 2017 осъзнах, че личното пространство е много важно, а присъствието в интернет и всичко, което правим може да бъде използвано срещу нас. За съжаление социалните мрежи се превърнаха в нещо доста неприятно и допълнително допринасят за обществен разпад, изкривяване на разбирането за добро и зло, фалшива представа за света и безпокойство. В този смисъл предпочитам да не научавам твърде много за света от фейсбук и светът да не научава твърде много за мен.

Писах повече за храна и малко за политика, а любимите ми текстове са „Евтината храна е скъпа“ и „Отвъд видимата стойност на храната“.

Дума на годината: балканизация. Тази чудесна дума, чиято етимология ни връща към родната ни, балканска история добре описва както разпада на обществото на по-малки анклави, така и гео-политически процеси като събитията в Каталония.

Epic FAIL: нормализацията на нацистки, фашистки и комунистически идеологии и режими. Още по-страшното е, че на техния фон меките диктатури изглеждат дори привлекателни, един вид „стабилни“, защото дават фалшиво усещане за сигурност. За съжаление, в държава, която не функционира по честни правила, мнозинството от гражданите са обречени на несправедливост. Доколко това усещане за липса на справедливост може да бъде вечно насочвано към други етноси, бежанците, европейците, ЛГБТ хората и прочие врагове на народа предстои да видим. Би било твърде спекулативно да се предположи дали това ще избие на някъде, или е част от новото нормално.

Epic WIN: трудно е да се каже. В цялостното усещане за посредственост, блато и надвиснала заплаха ежедневните, малки добри дела са нещо, което може да променя.

Книгите: „Сапиенс. Кратка история на човечеството“ на Йовал Харири; The Great Convergence: Information Technology and the New Globalization на Ричард Болдуин и Jerusalem: A Cookbook на Йотам Отоленги и Сами Тамими, която е колкото готварска книга, толкова и обяснение в любов към този древен и пъстър град. За съжаление твърде малко художествена литература, отново.

Музика, кино, сериали: n/a. Част от личното пространство, заедно с доста други неща (вече).

Пътуването: Виетнам в храна, Виетнам в снимки и още нещо от това пътуване.

Аз: в рамките на нормалното.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, литература, политика, разни. Запазване в отметки на връзката.

One Response to 2017

  1. Atanas Danailov каза:

    Едно откровение: Четейки статиите Ви ставам по-нервен от Акулата. Вие и много други споделяте „…това е добро, това е лошо, това е опасно…“ и правейки оценката в основата и стои личностната, националната или световна ценностна система на обикновеният човек. Значи всичко се свежда до съхранение на духовната култура на народите. Кое е правилно и кое е грешно се определя от целта, а средствата за постигането и са полезни за едната и другата посоки. Просто казано техническите и технологични постижения могат да превърнат хората в придатък, в роби на материалното или да облекчат животът им и Човеците да са по-човечни. От казаното, ако добре сте схванали, лесно се извличат реперите кой е врагът и какво трябва да направим. Задачата е Ваша, работете!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s