Честит празник на всички възпитаници на 9 ФЕГ!

Честит празник на всички възпитаници на 9 ФЕГ, която тази година навършва 50 години, а днес има и патронен празник.

За находящите се в София – към 17 – 17.30 часа среща в двора.

А ний, ний сме идиоти

Тениска на Марек, червено конче против уроки, икона на Св. Иван Рилски – адекватните регалии на днешната власт. Така или иначе пари има само за футбол, мощи, църкви и врачките от социологическите агенции.

Докато футболистът Христо Стоичков открива в Брюксел конференция на тема „Мобилност на работниците в рамките на общия европейски пазар в условия на криза – със или без румънски и български работници?“ и изнася лекция по въпроса за заетостта, премиерът на същата държава играе в 1/2-финалния мач-реванш от държавното първенство за ветерани по футбол между неговия тим „Витоша“ (Бистрица) и „Марек 2010“.

Докато правителството на ГЕРБ и прилежащият му … (посочете произволна длъжност) Христо Стоичков успешно се борят със заетостта, в резултат на което безработицата по неофициални данни достига 20%, главата на същото правителство в условия на криза (по темата на конференцията в Брюксел) рита футбол и помага (все още не е ясно как и по каква линия, явно работата му е не държавното управление, а да търси спонсори на позакъсали отбори) на футболни клубове от световен ранг като Марек, Берое и Пирин. Да не забравяме и средствата от бюджета за ремонт на стадиони.

Това пък, докато предизборно Симеон Дянков, министър на нещо си, който спортува неизвестно какво мънка, че пицата щяла да бъде постна и заплатите, пенсиите, образованието и здраевопазването през 2012та нам си кво …

Разбрахте ли нещо? Аз не, но мисля, че вариантите са 3:

1. Те са идиоти;

2. Ние сме идиоти;

3. Всички сме идиоти.

Каквото и да е, да ни е честито, можем пак да си ги изберем.

П.С.: Понеже явно имам проблеми с изказа и трудно ми се разбира, ето и без метафори и литературни украшения: работа ли му е на премиера да рита футбол в работно време, да се разхожда по гащета с икони в ръка и да търси спонсори на закъсали клубове, и то насред криза?

За една покана от един кандидат-президент

Този блог предизборно е изпаднал в кататония, както цялата държава и кастрираните медии, но ми се иска да внеса уточнения по темата с покани от кандидат-президенти към блогъри. Говорих по въпроса в предаването „Животът и други неща“ (по БНТ с Асен и Сибина Григорови), но тъй като е абсолютно забранено да се споменават имена, партии и пристрастия (!), още малко по темата.

Най-долу ще намерите поканата от Росен Плевнелиев или щаба му, по-нагоре и моя отговор.

Позволявам си публично да коментирам, понеже честно казано, косата ми настръхна от изказването, че „гражданската журналистика“, т.е. блогърите са искреният глас на обществото. За мен подобно признание от човек, който е бил член на настоящото правителство 2 години, допреди месец, е най-малкото цинично. Признанието, може би случайно и направено от някоя девойка, която работи по кампанията, че медиите не са искрени и независими и не правят гражданска журналистика е грозно и лицемерно. Къде бяхте Вие, г-н Плевнелиев, докато голяма част от медиите ставаха собственост на Красимир Гергов и на Пеевски-Кръстева? И наистина ли не знаете, че огромна част от тези и други медии обслужват властта до пълен слугинаж, че им се звъни от най-високо ниво с инструкции какво да пишат, и че и да искат журналистите, нямат право на „искрен глас“?

Честно казано, много ми е приятно да ме четкат и да ме наричат обществен лидер, искрен глас на обществото и каквото друго се сетите, но предпочитам да не ми вменяват ролята на абдикирали институции, на четвъртата власт и на официалните обществени лидери – избраните от гражданите политици, нито пък да лъскам имиджа на хора, които са участвали в управления, които намирам за откровено вредни за държавата (на ГЕРБ, Тройната коалиция и НДСВ-ДПС). Предпочитам медиите и държавата във всичките и проявления да си вършат работата, пък след това ще помисля дали искам да се взимам толкова насериозно.

Колкото до самата кампания – сигурно някой си мисли, че ще е много готин, контемпорари и куул, като се сети за „блогърите“ 3 седмици преди изборите и ги почерпи с тригуни, но не става така. Върху тези връзки е добре да се работи и преди един политик да влезе в кампания. Като цяло, за разлика от България, където в политиката влизат случайни хора, политиците по света идват от партийните структури, от обществени длъжности и така нататък – позиции и кариери, по време на които могат и трябва да култивират връзки не само с медии (но по честния начин, не за 30 сребърника), блогъри, но и с местни и граждански лидери, хора от квартала, майки, пенсионери и всеки друг, който би следвало в последствие да бъде представляван от кандидата/избранника.

Темата е дълга и няма да продължавам, но е добре да не се пренасят директно кампании от САЩ и Западна Европа, а и това, което стои зад тях.

Както вече написах също така, ходя само на срещи с кандидати на партията, чийто член съм. Смятам, че това е коректно както към ДСБ, така и към другите кандидати.

–––––

Моят отговор и въпроси, на които така и не получих отговор:

Здравейте,

Благодаря за поканата, но не мога да я приема.

Все пак, интересно ми е защо смятате, че:

1. Гражданите не се интересуват какво се случва в Катуница;

2. Мислите ли, че е нормално МВР да налага допълнителни такси на бизнеса, при условие, че дребния и средния такъв не успява да се съвземе все още, даже напротив;

3. Смятате ли, че единственият стимул за икономически растеж е инфраструктурата?

4. Защо смятате, че е редно държавният глава да се занимава с благотворителност, и то при условие че същата благотворителност поема задълженията и функциите на абдикиралата държава, например при лечението на деца (българската Коледа)? Знаете ли за държавен глава на друга държава, който се занимава с подобни инициативи?

5. Защо според Вас се случи така, че в момента медиите като цяло не правят „гражданска журналистика“ и се налага независими блогъри да са коректив на управляващите?

Желая Ви хубав ден,

Магдалина

Поканата:

Здравейте, Магдалина,

Най-напред бих искал да Ви поздравя за това, че заемате активна гражданска позиция по актуалните теми и на практика сте сред истинските лидери на обществото, най-вече на младите.

Признавам, че по време на предизборната кампания се срещам предимно с граждани в десетките населени места, които посещаваме с Маргарита, и с журналисти.
На практика обаче ми липсва контакт с междинното звено – гражданската журналистика, която наистина уважавам и смятам, че е искреният глас на обществото.

Бих искал да се видя с Вас и Ваши колеги, които поддържат блогове на различна тематика, за да си поговорим за всички онези неща, които ви вълнуват, но по някаква причина никоя от институциите не иска да чуе. Срещата с блогърите е насрочена за четвъртък в 11 сутринта в Червената къща в София и много ще се радвам да се запознаем там лично.

От моя щаб ще се свържат с Вас по телефона, за да уточните подробностите. Можете да ми пратите и няколко ориентировъчни теми и въпроси, които бихте искали да обсъдим.

Ще се радвам да се видим в четвъртък, за да преминем на “ти” и да поговорим приятелски.

Поздрави,
Росен