3 песни от 80те, имащи отношение към близкоизточните конфликти

Топ 3 на песните от 80те, които имат някакво отношение към израело-арабските конфликти, тероризма от 70те, Студената война и международното положение, което по онова време се въртеше около 2 оси – НАТО/САЩ/Израел и СССР/СИВ/арабските държави (с всички условности що беше то „арабска държава“).

1. The Cure – Killing an Arab (вдъхновена от „Чужденецът“ на Камю, но пък вплитана в политически контекст по всякакви възможни поводи).

2. Siouxsie and the Banshees – Arabian Knights

3. The Clash – Rock the Casbah

Класацията е вдъхновена не толкова от вълната, която преминава през редица държави в Близкия Изток и северна Африка последния месец, а от откритието ми колко слабо популярни са у нас Siouxsie and the Banshees, които са фундамент за голяма част от съвременната музика през последните три десетилетия.

Същото важи и за Bauhaus и доста други. Нищо чудно, че съвременната поп музика у нас е на ниво „залиняла естрада от средата на 80те с елементи на съжаление“, а критиците, които през последните 30 години не са чули песен, правена извън границите на Балканския полуостров и близките съветски републики, награждават Графа всяка година за „най-добър певец“.

А 80те години бяха много силно време за политическата песен – 2 непълни списъка тук и тук.

Софийски дървета

Дърветата из София, особено по спирките от десетилетия служат за табла за обяви и некролози, а телчетата, габърчетата и пироните се трупат година след година.

Тези от снимките са на спирката на Медицинска академия, посока Военна болница.

Слугинистика, лобизъм и Търговски регистър

Който и да се е надявал, че 24 часа и Труд ще спрат да са флагмани на най-порочното, вредното и продажното в българската журналистика след смяната на собствениците, жестоко се е заблуждавал. Като оставим настрана шедьовъра на тетка ни В. („мадам“ тя може да е само в болните фантазии на Доган), който е и плонж по очи пред вероятните истински собственици на двете „медии“ и сам по себе си всъщност не е нищо по-различно от елегиите, посветени на цецовото бягане, вескомариновите страсти и на трудния път на Борисов,

използването на манипулация за прокарване и нормализиране на решения на властта, които отнемат трудно придобити информационни права и свободи (ако някой още помни какво означават тези две думи) са по-грозни и гнусни от всякога.

„24 часа“ във вчерашния си брой пусна интервю с депутата от ГЕРБ и вносител на законовите промени, касаещи ТР Емил Радев под заглавие „Измамници крадат фирми по интернет“, в което управляващата партия прокарва посредством страниците на вестника идеите, че: от Търговския Регистър се крадат лични данни, което е довело до стотици злоупотреби, използват се фалшиви удостоверения за актуално състояние, чрез които се крадат дружества, много чуждестранни граждани са станали жертва на имотната мафия, а това, което ЕДИНСТВЕНО прави ГЕРБ в случая е, да защити гражданите от повече посегателства.

Какви са обаче фактите: 1. има доказателства, което г-н Радев или вестника в качеството му на независима четвърта власт не споменават, че кражбите и злоупотребите не стават чрез данните от Търговския регистър. Просто защото няма нужда. Личните данни на всички ни са толкова незащитени, че могат да бъдат получени по хиляди други начини, и за 9 години, откак има ЗЗЛД ние не сме станали много по-защитени.

Факт 2: затварянето на регистъра няма да доведе до намаляване на броя на злоупотребите, който е почти същия отпреди съществуването му, за сметка на това ще се увеличи многократно корупцията сред тези, които ще имат достъп до данните. Вековната практика показва, че ако информационният ресурс е трудно достъпен, а има желаещи да го използват добросъвестно или недобросъвестно, цената му се покачва и се появяват нови продавачи на черния пазар.

Факт 3: фирма „Грамма нет ис“, която поддържа Търговския регистър e предложила различни решения, някои от които биха излязли на държавата безплатни, за да се реши проблема с капацитета на системата, за да може тя изобщо да продължи да функционира. От ТР обаче системно отказват всички предложения, като в момента ТР е почти неизползваем, а само 1/5 от заявките се изпълняват. Тенденцията е това съвсем скоро технически да не бъде възможно, като няма да може да се ползва дори оскъдната информация, предвидена да бъде достъпна след законовите промени, внесени от Емил Радев. Управителят на „Грамма Нет Ис“ е убеден, че става въпрос за предизвестена смърт, а в интервю за вестник „Пари“ разкрива неприятни факти около умишленото разтакаване от страна на Агенцията по Вписванията от 18 месеца насам (което съвпада с началото на работата на текущия парламент).

Факт 4: Горните факти няма да бъдат прочетени масово от българските граждани, които вместо това ще научат от 24 часа, че ГЕРБ ни пази от наглите апаши. Кого обаче пази ГЕРБ в случая е един твърде прелюбопитен въпрос, който можем да допълним с: кому пречи прозрачността, защо промените се внасят от адвокат по търговски дела от Варна, до кои варненски фирми е близък той и т.н.

Тези въпроси и техните отговори никога няма да прочетете в 24 часа, Труд и другите вестници, близки по сърце и душа до Цветан Василев/Делян Пеевски/Ирена Кръстева/Ахмед Доган/Бойко Борисв/Цветан Цветанов/Красимир Гергов и така нататък по веригата от уж политически противници и конкуренти на медийния пазар. Няма да чуете коментари и в електронните медии, над 90% от които обслужват правителството на ГЕРБ и прилежащите му олигархични кръгове.

Гражданите няма да разберат, че са лишени от свое основно, трудно придобито и платено от данъците и труда им право.

Лудите, лудите – те да са живи. Само дето и те са се продали. Отдавна.

Глас в Свежо

Шапки на сериали

Отдавна се каня да направя подобна класация, но едва от седмица загледах True Blood и все още съм в колебание дали да сложа интрото му на първа или втора позиция, но ето засега топ 4 на най-добрите по мое скромно мнение откриващи заглавки/шапки (не мога да намеря по-добър превод на title sequence) на сериали:

1. Carnivale (Карнавал), HBO.

2. True Blood (Истинска кръв), на HBO.

3. Boardwalk Empire (Престъпна империя), отново на HBO.

4. Dexter, на Shwotime.

И две, които трябва да бъдат задължително упоменати:

Fringe 1985 (Експериментът, Bad Robot, Warner Bros.), изработена специално за един епизод от сериала, който обяснява доста неща от миналото на двамата Бишъп и интро на сериала от другата страна.

Разбира се, и шапката на Weeds (Трева, Showtime), която не е нищо особено от визуална гледна точка, но песента Little Boxes за всеки епизод е изпълнена от различен музикант, ето и Joan Baez, The Decemberists и Death Cab For Cutie, из десетки вариации по темата.

Прегледах шапки на по-стари култови сериали като Чоки (която изненадващо ми хареса дори сега), Twilight Zone 62 (музиката е култ), Twilight Zone 85, Twin Peaks, The X Files, Star Trek Voyager, Lancelot Link, Dr. Who 63, както и на по-нови като 24, Lost, ER, The Sopranos, някои от които и в момента изглеждат и звучат великолепно, и ако имах време, щях да ги разделя на епохи и подтипове.

Като че ли обаче с еволюцията на сериала като жанр и форма интрото също се промени и някои от заглавките сами по себе си са синтез на епохата, в която се развива действието, могат да съществуват извън контекста на сериите и като цяло са шедьовър на визуалното изкуство.

От HBO и Showtime последните години предложиха съвсем различен тип телевизионно зрелище, което често не отстъпва на доброто старо кино нито като качества, нито като имена, имащо обаче предимството да държи зрителите с месеци в напрежение. Сравняваната с картина на Магрит откриваща поредица от кадри под музиката на Brian Jonestown Massacre на Boardwalk Empire е само едно от измеренията на променящият се свят на телевизионната индустрия/изкуство.

Малко от Виена, февруари 2011

Няколко образа и гледки от февруарска Виена.

Хората чакат да започне представление, в случая – „Прилепът“, на, естествено, Йохан Щраус. Виена е градът, където навсякъде човек се сблъсква с класическата музика, Моцарт и Щраус и има истински бален сезон. Дори на градската ледена пързалка звучат виенски валсове.

Магазинче за аксесоари за мокро бръснене – бръсначи, четки с всякакъв косъм, сапуни, сребърни самобръсначки и ножчета.

На витрината на италиански ресторант висят бутове и салами. В този град не е лесно за хората, които обичат да похапват.

Новите реалности върху старите сгради.

Будки за наденички, повечето с модерното название „Хот дог“, което не пречи около тях да се събират чичовци на кезевурст и бира и да разменят клюки около спорта и политиката.

Готика и барок се отразяват в стъкло и стомана.

Група ученици на 14-15 с костюми и вратовръзки.

Карети (не файтони).

Специално място за фасове върху кошчетата за боклук. Във Виена се пуши доста, включително в определени заведения, положението горе-долу е като у нас.

В този магазин в рамките на 5 минути бяха въведени 2 кучета. Магазинът е за човешки дрехи.

Традиционна виенска пекарна до японски ресторант с манга кретен в логото.

Под колоните във виенски вариант.

Местна наливна бира, на която не помня името в едно от многобройните кафенета.

Тези стенни декорации ужасно много ми напомниха на многобройните такива в Ловеч.

Изкуството е навсякъде и във всякакви форми…

Дори над леглото ми… Вездесъщият Климт е навсякъде, но можеше и по-зле – Моцарт на стената и Щраус в тоалетната. Всъщност във Виена има прекрасни постоянни експозиции, а аз за малко изпуснах изложба на Егон Шиле.

Френското посолство – имперска помпозност в сърцето на вечния архи-враг Австро-унгария. Посолство, внушаващо повече величие от царския дворец на жълтите павета.

Паметникът на съветската армия. Въпреки, че Виена често е давана за пример у нас на тези, които искат да се премахне паметника в Борисовата градина, австрийците в голямата си част не приемат този символ, като масово го наричат Erbsendenkmal (Граховият паметник), Паметник на незнайния изнасилвач и Паметник на грабителя, като многократно за последните няколко десетилетия неизвестни граждани са се опитвали да го взривят с променлив успех. Паметникът е издигнат по силата на международно споразумение, а не от благодарност от страна на австрийския народ. Съветската Армия е планирала издигането му през февруари 1945 година, преди края на войната.

С паметник и без него – все тая, Виена е пълна с руснаци, а през нея си минали повече червени пари, отколкото някоя държавна банка на членка на СИВ е виждала изобщо.

Лукойл в Център Арнолд Шьонберг.

Съвсем истинско кино. Сигурно и филмите се прожектират на лента.

След известно чудене и надничане през стъклата, установих че Bundy Bundy, украсен с фотографии на направени на Фрида Кало жени, е фризьорски салон.

Съвсем модерна кантора, която предлага електрическо оборудване, е запазила стария си знак.

Уйгурски ресторант. Първоначално реших, че предлага почти прабългарски ястия (каквито и да са те), но след взиране в менюто установих, че явно уйгурската кухня е нещо средно между китайска и монголска. Не успях да опитам, чакаха ме твърде много вурстове и джолани.

Ключарница и обущарница в едно.

Магазин за бижута, в който предлагат красиви ръкавели.

Нещо като балканче. Не мога да разбера защо вече е толкова трудно са се намери сгъваемо колело.

Модерна скулптура в градината на замъка Белведере, единствената такава между стотици нимфи, тритони и херувимчета.

Кръст и ветропоказател.

Белведере, в който се помещава най-голямата колекция модерно изкуство в Австрия.

Гледката от нивото на замъка обяснява и името му.

Кунст във Виена имаме всекакъв.

Не можах да схвана посланието, защото сърцето ми заприлича на женско д***. Сигурно съм само аз.

Блус, рок, Луизиана, австрийска бира, виенска архитектура.

Шварценбергкафе е едно от най-старите съществуващи във Виена. Казват, че е станало прекалено туристическо, но в 9 сутринта беше почти празно, само няколко възрастни господа си четяха вестниците на кафе и кифли. За сметка на това по същото време отсреща, в Макдоналдс куп руснаци нагъваха бургери.

И като човек така и така е попаднал във Виена, е грехота да не си изпие виенския меланж с тортичка – захер, естерхази или някой друг от безбройните видове. Най-сетне емпирично се убедих, че за пасти и сладкиши това е мястото.

В Шварценбергкафе в сезона на баловете започват да сервират закуска от 4 сутринта.

Следващият път повече.