Стерео-киното в София

Снимка: Изгубената България

Стойчо и Комитата са написали паралелно по едно ревю на „Аватар“, но не за това става дума тук.

Стойчо пише:

„Малко отклонение: по дяволите, защо се връзваме на всякакви маркетингови трикове и доброто старо стерео-кино наричаме с модерното 3D? За тези, дето се правят на неразбрали – през 80те в София имаше специализирано стерео-кино, което беше предназначено точно за 3D филми (бившето Култура 2 в началото на Солунска). Вярно, че тогава повечето филми бяха руски и научно-популярни (лос търчи срещу зрителите или ловец се подхлъзва на скала, която ти пада върху очилата). Беше яко. И киното си се казваше „Стерео кино“. В момента на негово място има магазин за компютри.“

Откак се появи IMAX-а на Стамболийски с твърдението, че това е първото триизмерно кино у нас, се опитвам да обясня на всички, че в София с години имаше стерео-кино на Солунска, с разните му там очила и изобщо, съвсем както трябва да бъде. Моите спомени са почти липсващи, но то като че ли оцеля някъде до началото на 90те, след това май се появи друго на Алабин, което пък съвсем бързо изчезна и където прожектираха най-вече анимации.

Само че, масово спомени – никакви, то не че има откъде да дойдат,  затова и минават номера от сорта на 5D кината във Варна и Бургас (петата дименсия явно е някакъв локален, крайбрежен феномен) и „първо“ 3D кино в България.

Живи и здрави, само дето с тая tabula rasa не е учудващо, че ни пробутват всякакви шменти-капели и врели-некипели.

А старите кина ми липсват.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на софия. Запазване в отметки на връзката.

15 Responses to Стерео-киното в София

  1. legrandelf каза:

    Засега от никой не съм чу(ва)л да казва „Първото 3D кино в България“… единствено званието „Най-голямото 3D на Балканите“ – that’s all :)

    Но Стереото (макар, че не съм убеден дали правилно са го наименовали тогава) ще го запомня! :)

  2. Belomore каза:

    От носталгията по старите кина се сетих как навремето Еленко, преди да стане елитарен блогър, а беше само симпатичен младеж, беше измислил един urban тест за жители на столицата. Въпросният тест се състоеше от два прости въпроса:
    1. Назовете пет бивши (затворени) кина в София – тогава (90-и късна) още нямаше молове и не всички някогашни кина бяха бастисани. Изискваше се наистина сериозно познание!
    2. Назовете поименно петима от арабите (служители) на „араби“.

    Като се сетя колко пъти съм чакал да се съберем 7 човека за прожекция в Рекс (а.к.а. Млада гвардия) – явно това е бил лимитът по отрасловата нормала.
    Там ми беше кварталното двд :)

  3. nervousshark каза:

    Първото ми квартално беше Влайкова, после Вазов…

    Елфе: http://digital.bg/%D0%BC-%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-imax–nnno7008.html

    А някой да си спомня какво имаше на ъгъла на Раковска и Патрираха срещу Френската, много преди да има араби? :)

    • legrandelf каза:

      О, това е digial.bg FAIL :)

      Раковски и Патриарха, хмм… преди банката имаше гръцка сладкарница. Лъскавата сграда на енергото, ама пак нещо не ми се връзва. Къде ги тия араби на ъгъла? :)

      • nervousshark каза:

        Арабите са тия на Попа (Мимас), точно от другата страна на булеварда имаше закусвалня за варени кренвирши.

        Срещу арабите на попа имаше варени кренвирши…

        А това от digital.bg е официалния прес-рилийз по повод откриването на киното…

      • legrandelf каза:

        Заблудил съм се от изречението :)

        „много преди да има араби“

        говорила си общо за появата на арабите, а не на контретния ъгъл :)

  4. Комитата каза:

    От години съм се отказал да обяснявам, още повече че така и не стъпих в стереокиното навремето, защото не си харесах филм ;-)

  5. Сандо каза:

    Имате кино, имате проблеми… А в Перник няма кино от години и на хората им е леко на душата!

  6. Димитър каза:

    На ъгъла на Раковска и Патриарха имаше гръцка сладкарница, а преди това пекарна май :).

    • nervousshark каза:

      Най-добрата пекарна с кифли осморки и кисело мляко. Долу на ъгъла пък правеха най-добрите баници.

      Срещу арабите на попа имаше варени кренвирши…

  7. Стойчо каза:

    @Сандо, за какво им е кино, като си имат университет ;-) (май още го нямат – не съм следил точно)

  8. Алексей каза:

    Роден съм в София, но това не е моя град.. Живея в Пловдив от как съм се родил, НО стерео киното го помня много добре и се опитвам да убеждавам съвременните киноманиаци че аз съм гледал 3d през 80-те ама дебели глави … – това не е 3d … гледал си нещо друго и т.н. а аз си знам много добре че гледах ТОЧНО 3D С ОЧИЛА (макар и с картонена рамка) …. – естествено руски филм но беше някаква приказка и хич не беше лош. ЕЕЕЕХХХ sweet 80-s…

  9. Емил Андреев каза:

    Здравейте,
    На мен също никой не ми вярва, че съм гледал 3D кино през 80-те. Целия репертоар беше 4-5 филма от които два документално-рекламни. Рекламираха стерео ефектите в киното (но зрителните). Два бяха приказки и то много хубави. Бил съм на 21-22 когато съм ги гледал, но бяха ракошни и ефектите съм ги запомнил. Стрелата летяща към теб, хвърлените шепа жълтици, летящия влак и т.н. Проблемът на стерео киното тогава бяха два, че се правеха много малко филми и ако в САЩ са правили и за имали такияа кина, явно са били много скъпи, защото филмите тук естествено бяха руски, бяха обявили и още един от соц. лагера, но така и не дойде този филм. Другия проблем беше, че се крадяха очилата, а те не са били никак евтини. Имаше моменти, когато почти не бяха останали очила. И такива ми ти работи за така нареченото сега 3D кино през 80-те.

  10. Пламен Кочев каза:

    Аз съм от Пловдив и съм на 47 години. Учех в Пловдивската Художествена и редовно ни водеха на екскурзия до София (с учебен ден) да посетим изложбите на Шипка 6, около 1982-3 г. На това стерео кино (то се намираше на 20 м по Солунска след пл. Славейков на десния тротоар) съм ходил два пъти на кино. То така се и казваше СТЕРЕО КИНО. Който не знае, нека знае. Единия път гледах съветския филм „Тайнственият монах“. За гражданката война в Русия, белогвардейци и един монах ятак в манастира. Конете на казаците като препускаха към камерата и като спряха цялата прах се изсипа върху публиката. Втория път в програмата имаше само научно-популярни кратки филмчета. Едното беше с балетисти в една красива ботаническа градина. От един храст излетяха стотици пеперуди и повечето се наблъскаха в камерата, беше яко. Имаше и едно филмче, снимано в зоопарк. Там шимпанзетата човъркаха от любопитство камерата и направо ти вадеха гурелите от очите. Или една голяма риба лепеше джуки на стъклото на аквароума, направо в камерата. Такива ти ми работи. Така, че руснаците много неща са правили преди другите. Но както винаги, щото им липсва бизнес нюх, само толкова – никога не се е развивало до мащаби на индустрия.

    А не знам колко от вас знаят, веднъж на панаира в Пловдив дойде едно панорамно кино. Аз бях ерген, значи около 1987-88. На асфалта бяха опънали един балон от плат (полусфера). Беше закован диектно за асфалта и се поддържаше надут с постоянно обдухване от един компресор вътре. Влизахме по 20-30 човека и за около 20 мин прожектираха по няколко кратки филмчета – американски. Гледаше се без очила, но ефекта на „присъствие“ се осъществяваше чрез големината на екрана. Отвътре балонът беше бял наполовина, т.е. четвърт сфера. Прожекционният апарат беше странен – с широка фуния подобна на полицейските сирени. Явно за да озигурява твърде широкоъгълната прожекция. Когато застанехме с средата на балона (прави и стъпили директно на асфалта) и погледнехме екрана, краят му не се виждаше и ти просто „СИ ТАМ ВЪТРЕ“ във действието. Филмите се опитваха да объркат вестибуларния апарат и се клатега завиваха и ние се клатехме и се люшкахме насам и натам. Накои хора изпопадаха и стана голям майтап. Имаше видео то реолекоастер, от хеликоптер, който пада от Гранд каньон и тоно над реката се стабилизирва. Имаше пожарна, която много бързо взимаше завоите, кола закъсала на прелез и влякът едвам спира преди да я прегази. Ей такива номера за мозъка. Сега се опитват с 4-5 D да постигнат някакъв ефект. Е, има го, но не е онова шоу под купола. Друго е, разглезено едно такова, на готово поднесено. Друго си е да те захапе акулата и да има къде да избягаш, а не да си вързан за стола.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s