Big Data is Coming to Town

3Vs of Big Data, линк към Jeff Hurt Blog

Вече без съмнение big data е горещата IT концепция на годината, а може би и на следващата (поне в компанията, в която работя големите данни са заложени като един от трите стълба на корпоративната стратегия за следващите 5 години).

На български възприетата терминология е „големи данни“, а темата е още топла-топла, като през последната седмица излязоха няколко изключително интересни материала, които дават ясна и задълбочена представа дори на хора без специализирани познания в областта. Освен „що е то“ е важно да знаем също за какво служи анализът на големите данни и какво следва от това.

Задължително четиво по темата е People and Big Data: Separately Good, Together Great на Брайс Мадок за HuffPost, в който освен полезна информация заедно с историческа ретроспекция на обработката на големи масиви данни, авторът дава и пример със случай, в който Target разбира, че тийнейджърка е бременна преди баща и да научи това.  Начинът, по който Target извличат информация от базите данни на клиенти (data mining) им позволява да определят на момента дали клиента е бременна или не, което пък е довело и до огромен ръст на продажбите им точно в този сектор.

Други увлекателни и полезни текстове:

Meet the New Boss: Big Data от Wall Street Journal за начина, по който анализа на информацията може да влияе при подбор на персонала и как един алгоритъм може да замени шефа при взимането на решение – „Мощни компютри и софистициран софтуер правят възможно да се оценяват повече кандидати, да се трупат повече данни и да се наднича по-дълбоко в личния живот и интересите на кандидатите“.

Why Everyone (Not Just Geeks) Should Care About Big Data от Wired за човешкото лице на големите данни и проекта на Рик Смолан The Human Face of Big Data, чиято цел е да „измери света“ и в който може да се включи всеки посредством приложение за мобилен телефон.

Big Data Analytics a Big Benefit for Marketing Departments от CIO за това как големите данни могат да се инкорпорират в маркетинговата стратегия на една компания (като отново се засяга възможността за влияние върху потребителските решения, както и използване в политиката), а от по-стари броеве от тази година Big Brother’s Mining Our Data, Do We Care? и Big Data for Marketing: Respect Consumer Privacy or Get Burned, които засягат освен техническата, и моралната страна на извличането на информация от големите данни.

Getting Up Close with Big Data: Part One във Forbes, където авторът David Leinweber дава конкретни примери за извлечена информация, като например: хората, които се интересуват от контактни лещи често се интересуват също от разкрасяващи продукти, слънчеви очила и са фитнес манияци.

Infonomics: The Practice of Information Economics от Douglas Laney от Gartner за Forbes, The Big Lie About Big Data пак за Forbes от Irfan Khan, CTO на Sybase, дивизия на SAP, считан също за гуру в областта на големите данни и отговорът му от онзи ден в блога на SAP по повод констатацията на Gartner, че концепцията за големи данни е в пика си и оттук насетне я чака само бавен залез – Gartner Dead Wrong About Big Data Hype Cycle.

Допълнителна информация: за суперновата във вселената на големите данни SAP HANA от Уикипедия и Fobes –Bringing Value of Big Data to Business: SAP’s Integrated Strategy2012-a: Звездна година за “големите данни” и бизнес анализите е преводна статия от българския CIO по темата, лекцията Big-Data Tutorial на Marko Grobelnik от Artificial Intelligence Laboratory, Jožef Stefan Institute и Users Bring Real Value to Big Data, Machine Translation от блога на Wired.

Дали големите данни са просто поредния хайп или случващото се пред очите ни е научно-фантастично бъдеще има много мнения в целия спектър между двете крайности. Възможно е животът на много хора да се подобри качествено, или пък търговските вериги да научават преди вас, че сте бременна и то с близнаци, или Големия брат да изпраща таргетирани предизборни послания, базирани на факта, че сте търсили в гугъл „пушка“, „негър“ и „фитнес добавки“ в различни години.

Брайс Мадок използва са текста си в ХъфПоуст този цитат: „Defense network computers. New… powerful… hooked into everything, trusted to run it all. They say it got smart, a new order of intelligence. Then it saw all people as a threat, not just the ones on the other side. Decided our fate in a microsecond: extermination.“ Системата е Skynet, а филмът – Терминатор I, 1984та, но ми се струва, че не зад всяка качествено нова иновация дебне апокалипсис.

Медии, свобода на словото и истинa след Нийли Крус

Безспорно темата на седмицата е посещението на еврокомисар Нийли Крус и най-вече срещата и с издатели и журналисти, която се превърна във фарс, след като част от присъстващите подмениха дневния ред.

Какво и защо се случи може да се прочете в репортажа на Жени Колева за „Дневник„, в текста за „Капитал“ на Алексей Лазаров и Весислава Антонова „100 нюанса сиво“ или да се изгледа на запис. Нестихващите и масови реакции в социалните мрежи, голяма част от медиите, блогове, форуми и лични разговори показват колко точно една сериозна част от обществото беше потресена, погнусена и вбесена от поредния опит за фалшификация на реалността.

2 текста, публикувани днес дават допълнителни измерения на продължаващия дебат.

„Българските медийни проблеми вече са европейски проблем“ на Ралица Ковачева, публикуван в euinside анализира проблема с медиите и свободата на словото в България в контекста на Европейския Съюз, както и посочва път за промяна. Признавам си, че аз съм от тези, който искаха организирани и по-радикални действия по време, пък и извън тази среща, но се надявам хора като Ралица и хората зад тази позиция да имат успех. Не революциите, а еволюцията води до по-качествени резултати.

Също така ми се иска този текст внимателно да бъде прочетен от съответните отговорни хора в администрацията и управлението на ЕС, защото той е колкото за нас, толкова и за  тях. Не мога и не искам да забравя Унгария и медийния закон, около чието изготвяне различни граждански организации – вътрешни и международни се опитваха да вдигат шум, но всички стояха с глава в пясъка с надеждата да не мине. Е, мина.

Текст втори: „Икона от Опиц, мъченика… (на гости в дома на един убит наркоман)“ от Иван Бакалов за e-vestnik. Статия-разследване колкото за едно убийство, толкова и за медиите в България. В противоречие с всякакви професионални стандарти, етика и закони телевизии, он-лайн и печатни издания манипулираха фактите, подмениха истината и публикуваха откровено неверни факти. С един-единствен източник – интервю на осъдения на всички инстанции убиец.

Представих си същите медии с текстове за Брейвик, в който сърцераздирателно се описва как е бил нападнат с лъжици и вилици от първокласниците на лагер. Представих си и идващите парламентарни избори.

Много ми се иска обаче да натъртя, повторя, потретя, че у нас има много журналисти, които не са част от статуквото и платиха тежка цена за това, а други се опитват да правят нормална журналистика и да вадят истината наяве въпреки невъзможната среда, в която работят и живеят.

Иска ми се също да кажа, че истината и свободата на словото и тяхната защита не са работа и отговорност само на хората, който работят с това слово. Те са отговорност на всички граждани и функция на това, което те правят и не правят. Така както политиката не е за политиците, а също е функция на отговорностите и задълженията ни като граждани. И хора.

Дискусия за недискутируемото

Пропуснах да водя 2 дискусии очи в очи/статус и коментари, относително актуални през последния месец в публичното пространство. Или поне в това пространство, което на мен ми е познато, защото нямам идея дали в пространството на хората, които се информират почти изцяло от контролираните от Пеевски и Гергов медии изобщо се формират подобни дебати.

Казус първи: Pussy Riot. Няколко млади жени протестират срещу руския самодържец, след което се включва цялата пропагандна и административна машина на Русия, включително съда и РПЦ, за да дърпат струни като православие, патриотизъм и разврат, казусът се контекстуализира и реконтекстуализира. Естествено, тези струни дрънчат и у нас.

Ще дам паралелен, плашещ пример от родната ни действителност, случил се не толкова отдавна за хората с памет: през 1989та година вестник „Работническо дело“, а мисля и други средства за масова дез/информация използваха всичките си възможности, за да заклеймят поета Петър Манолов. В края на зимата на 89та официалният орган на БКП публикува няколко страници изключително тежки обвинения, включително цитати от еротичната поезия на Манолов, в която се срещаха думи като „путка“. Проведени са многобройни „клеймящи събрания и дискусии“ за разврата и липсата на морал у поета на открити партийни събрания в цялата страна, а обществото масово се настройва и ожесточава срещу него.

Защо се сещам ли? Защото майка ми и баща ми, вече разделени, се бяха видели по повода и тихо и с ужас обсъждаха случващото се. Аз прочетох вестника, а малко след това Манолов беше екстрадиран от България.

По-късно разбрах, че Петър Манолов в началото на същата година е станал учредител и секретар на Независимо дружество за защита правата на човека в България.

Казус втори: Опиц. Човек убива извън дома си невъоръжен човек със самоделно/преправено оръжие. Нито един съдебен състав няма съмнение за вината му, но подклажданото от търсещи сензации долнопробни медии, обществото иска помилване. Защо? Защото жертвата е боклук, ерго – убиецът е герой.

Обърнете внимание на причинно-следствената връзка. Както и на факта, че дебатът се дирижира от медиите, които подпомагат формирането на крайни мнения и то от силно аматьорска/необразована/немислеща позиция и едностранчива гледна точка.

Ще спомена и неслучилата се дискусия около реабилитацията на Иван Главчев – Ванко 1 в електронните медии и дори поканата му за „ВИП брадър“. Въпросният е осъден за склоняване към проституция и е участвал в канали за трафик на хора/жени (които като проститутки са трета ръка хора, т.е. престъплението му губи тежест и той спокойно може да раздава лайфстайл съвети и акъл от ефира на национална телевизия).

Връщам се към началото: защо не водих тези дискуси? Дали защото все по-внимателно филтрирам хората в социалните си кръгове в интернет и реалния свят? Не съвсем.

По-скоро заради силното ми вътрешно убеждение, че има неща, които не подлежат на обществен дебат, в каквато и да е парадигма – например ляво/дясно, либерално/консервативно, религиозност/атеизъм: едното от тях са основните човешки права, сред които са свободата на изразяване, правото на справедлив процес и правото на живот, а друго – че законите важат еднакво за всички и трябва да се спазват еднакво от всички.

Законите не важат с различна тежест за различните хора, както различните хора нямат части от права. 

А дебатът в публичното пространство, включително в медиите трябва да се изнесе в съвсем друга плоскост: не курви ли са девойките, развратник ли е Манолов и отрепка ли е жертвата на Опиц (жени, музикантки, богохулещи / поет, развратник / наркоман, крадец – изобщо трета ръка хора) и не герой ли е Опиц (мъж, полицай, иконописец – първа ръка човек) или обратното,

а какво е довело обществото ни до пълна правна и етична неграмотност, неразбиране на базови концепции като самозащита, право на свободно слово и разбира се – право на живот.

Кой решава кой трябва да живее и кой трябва да умре? Опиц, интернет група или вестник „24 часа“ (който поне ще ви помогне с безплатен съвет как да отървете пандиза, ако ви осъдят за убийство)? И защо изобщо зададох този въпрос?

Едната част от обществото е изгубено в море от долнопробни медии и готовите решения, предлагани там, а останалите – в дискурси, парадигми и стигми и между тези два свята се води дискусия за недискутируеми неща. А на поредния въпрос „защо“ бих отговорила: защото обществото е изгубило своя фундамент от междуличностни отношения, от лидери и авторитети (споменати от Комитата като повод и тук), от институционалност и държавност, от причино-следственост, от общи разбирания и знания за добро и зло, за делегиране на права и задължения и най-общо за правото да се живее и правото да се мре. А основите са подменени с ерзац такива, които е въпрос на време след поредната Катуница, Опиц, дело за радикален ислямизъм или побой пред джамия да подадат.

На това също искам да знам отговора на въпросите „защо“ и „от тук накъде“.