Кой е виновен за отмяната на забраната?

С отмяната на забраната за тютюнопушене медии (и граждани) хвърлиха цялата вина на пушачите, но може би е добре да уточним, че в случая роля изигра не „лобито на пушачите“, а лобито на вносителите и производителите на тютюневи изделия.

Не знам дали фокусът се измества нарочно от виновниците, които са Димитър Лазаров, Иван Иванов и Светлин Танчев – вносители и 85 депутати, гласували „за“, но ако толкова лесно голяма група граждани можеше да влияе на решенията на българския парламент, нещата щяха да са доста по-добри, или доста по-лоши, щяха да се спират разни безумни закони или просто да се обяви война на Турция по случай рождения ден на генерал Луков.

Аз съм пушач (за което се обяснявам във всеки трети пост, въпреки че не го дължа никому, аз не карам никой да ми се обяснява защо пие по кило ракия вечер и след това бие жена си), но смятам, че в България трябва да се въведат най-добрите световни практики за ограничаване на тютюнопушенето на обществени места, разбира се, без да се стига до крайности като във Ванкувър.

Сигурна съм, че една част от пушачите са на моята позиция, а една друга по-голяма едва ли изобщо е чувала, че подобно нещо се гласува, нито пък има някаква идея кой и защо е в този парламент, който като ги питаш къде е, ти казват „срещу Най“.

Аз лично не съм видяла някакви организирани групи на пушачи с лозунги на шествие, за сметка на това всички можем да видим закононарушенията на производителите на марките „Мерилин“ и „Кинг’с“, чиито реклами изтичат от всички медии и филми. По мои спомени същите „Пещаци“ бяха забъркани в един огромен корупционен скандал заедно с бившия вътрешен министър Румен Петков и висши полицаи, а тези господа заедно с още няколко такива спокойно могат, и си купуват законова поправка.

У нас има тенденция вината да се деперсонифицира: „демокрацията съсипа земеделието“, „пушачите отмениха забраната“, „София е мръсна заради кучкарите“, защото така е по-лесно, но в България такова нещо като колективна отговорност няма.

Има лица, които трябва да се назоват и да си понесат съответната наказателна или поне морална отговорност. Такъв филм като „пушачите отвръщат на удара“ няма. Има лобита, които си плащат за да получат закони, които увеличават финансовите им печалби, има и депутати, които срещу пари се занимават с глупости, вместо да вложат някаква мисъл при обсъждане на болни и тежки проблеми като кризата, болничните и отпуските.

А докато половината общество се възмущава и сочи с пръст останалата половина, ще приемат и още мерки за ограничаване на личните ни свободи.

Който иска, да вярва, че аз – пушачът, съм виновен за това, което стана вчера. Статуквото в тази държава се крепи на баламурници.

В Капитал за проблема с отпуските

От „Капитал“, Почивка по никое време на Екатерина Попова:

„По Закона за държавния служител се полагат средно по 40 дни платена почивка годишно. По други специални закони като този за МВР, отбраната и съдебната власт броят им стига до 60 дни. Заедно с добавките при работещите на трудови договори също се събират средно 30 дни“, обяснява Снежана Славчева, директор „Индустриални отношения“ в Българска стопанска камара (БСК).

В статията има и друга полезна и интересна информация по темата за натрупаните отпуски.

А аз се замислих – доколко е редно в една държава да има годишни платени отпуски от по 2-3 месеца за държавните служители?

от петък до петък

Няколко думи по изслушаното тази седмица:

Ariel Pink’s Haunted Graffiti – не мога да спра да слушам последния албум Before Today, въпреки че вече това звучене „саундракът на Емануела на виеща касетка“ взе да става леко банално след MGMT и Neon Indian, но пък тук се усеща Емануела 3 и Генсбур – баща + тюрлюгювеч от седемдесетарски фънк, софт рок, жици. Добър.

Broken Social Scene и The Apples in Stereo  – всички индизаври се завръщат с нов албум, не мога да реша последните на тези две банди дали ми харесват или не. Ще се слушат още.

New Young Pony Club – добро завръщане с The Optimist, без да изневеряват на стила си. А клипът към We want to е убийствен маш-ъп от реклами на Модна къща Валентина и телевизори Рубин.

Joanna Newsom – трудно ми е да я слушам, но всъщност ми харесва, въпреки че понякога имам усещане за déjà entendu и ако се заблея, изведнъж се стряскам с мисълта: какъв е тоя албум на Кейт Буш, който не съм чувала? Заяждам се. Have One On Me е красив албум.

UNKLE – не лош албум, но какво правят в най-слушано за седмицата, не знам.

CocoRosie – чудесен Grey Oceans.