две хиляди и единадесета

Вече традиционният мини-обзор на изминалата 2011:

2009

2010

Годината: безкрайно интересна по света – архи-злодеите Ким Чен Ир, Бин Ладен и Кадафи умряха по един или друг начин, арабският свят се тресе от революции с неясно бъдеще, геополитиката и геоикономиката написаха едни от най-дебелите си глави, а социо-икономическите и политическите процеси предвещават интересни времена;

У нас, за разлика от случващото се по света, положението е: нашето село е най-китно и дивно, затова ще си покажем най-китната селяния, пък кого го интересува какво става в съседното село?

Книгите: „Измерването на света“, Даниел Келман; „Събирането“, Ан Енрайт; „The History of Taste“, Пол Фрийдман; няма много време за художествени книги, повечето се записва по сметката на научно-техническата литература.

Филмите: The Ides of March, X-Men: First Class, Page Eight, The King’s Speech, предстои новия Шерлок, Лео като Хувър, Шон Пен като Робърт Смит и Drive.

Филмов герой: Нъки Томпсън, Тирион Ланистър.

Порното: на изчерпване. Какво ще правим, когато всичко от 70те и началото на 80те свърши?

Сериалите: вече съвсем не са това, което бяха. Блестящи Boardwalk Empire, Game of Thrones и Homeland, силни последни 2 сезона на Dexter, eye candy с Pan Am и True Blood.

Блогът: 12 Bottle Bar.

Музиката: годината на големите женски гласове – PJ Harvey, Kate Bush, Feist, St. Vincent, Lykke Li, Stivie Nicks и още, новобранците Anna Calvi, EMA и Austra; отново много Африка, с повече фокус върху Гана и Мириам Макеба; афро-бразилския Jorge Ben Jor.

Концертите: Handsome Furs и No Age в читалището в Хаджи Димитър, иначе не особено интересна година по сцените в България.

Пътуването: към себе си.

Хората: между множеството таксономични класификации можем да сложим и тази (по Тайм): протестиращият, буден, работещ не само за себе си, но и за обществото човек и

мрънкащ тип, характерен за тукашните географски ширини, за когото протести и събития не са се случили, ако той самия не е бил там. Ако пък някой все пак протестира, то това не е точния човек, за точната кауза, на точното място, в точното време и с точните средства.

Epic FAIL: изборите – президентски и местни; неадекватните действия на кмета на София и цялата му администрация – джамията, прайда, Паметника на Съветската Армия, рекламата и крадените снимки върху орлите на Орлов мост; съдебната система на калинки – Янeва и ко; Путин; словесната дизентерия на премиера.

Медиите: Пари и Дневник се сляха в Капитал Дейли, извън това, медиите у нас се оказаха собственост на 3 групи играчи, известни повече с прякорите си Дебелите, Пъпките и Сервитьора. Мисля, че няма нужда от по-нататъшен коментар. Четем чужди медии и се правим, че не сме от тук.

България: вулгарността, долнопробието и чувството за безнаказаност достигнаха нови пикове по всички етажи на властта – видими и невидими, в публичното пространство и в ежедневните междучовешки отношения.

Престъпленията: много, страшни и в голямата си част – неразкрити.

Светът (извън политиката): голям, вълнуващ и необятен. И ужасно привлекателен, а има толкова малко време.

Аз: кого ли го интересува? Но да, в личен план – много по-добре, отколкото миналата година по това време.

1983та, когато порното изглеждаше така:

Корпус за бързо реагиране (набира кандидати)

На първо четене човек решава, че набират нинджи за борба с подпалвачите на коли, но след бърз преглед на посочения адрес става ясно, че плакатът е тийзър към „новия български филм“ и „игра с предметни награди“.

Жалко, вече си представих българския чуждестранен легион, който гаси датсуни ’83та с вълнени одеала от закрития Държавен резерв.

Feels Like Christmas – The Mixtape

Весела Коледа с фина селекция от празнични песни:

A Side

  1. Siouxsie and the Banshees – Il est né le divin enfant с Робърт Смит на чинелите
  2. Alison Moyet – Coventry Carol 
  3. Depeche Mode – Christmas Island
  4. Nina Hagen – Stille Nacht
  5. Patti Smith – We Three Kings
  6. The Smiths – White Christmas
  7. The Cure – Merry Christmas Everybody
  8. Cyndi Lauper – Feels Like Christmas

B Side

  1. Pink Floyd – Merry Christmas Song
  2. Jimi Hendrix – Silent Night/Little Drummer Boy/Auld Lang Syne
  3. The White Stripes – Candy Cane Children
  4. Amy Winehouse – I Saw Mommy Kissing Santa Claus
  5. Johnny Cash & June Carter – Christmas With You
  6. Sufjan Stevens – Joy To The World
  7. Florence + The Machine – Last Christmas
  8. Annie Lennox feat. The African Children’s Choir – Lullay Lullay

Виновните, епизод 417

Това, което Борисов прави и което е много грозно, е да насъсква гражданите срещу цели съсловия с цел да отклони справедливия им гняв.

Пресният пример от вчера е изказването му по повод болничните на железничарите, на които той едва ли не бил платил от джоба си (разбирай държавния) и които упомена в стотици хиляди. Разбира се, това е ужасно манипулативно, защото простата калкулация показва, че се падат около 1 ден болнични на човек/месец, което, хайде да бъдем справедливи, съвсем не е малко, но не е и фрапиращо много (бих искала да видя същата справка за МВР, МО, МС, СО и тн.т.).

А съвсем друга тема е, че железничарите изобщо не са виновни за хала на дружеството, а некадърното и престъпно управление от последните 22 години, в което пръст има и вече изобщо не невинното правителство на ГЕРБ, защото след 2 години и половина не може да си измиваш ръцете с Тройната коалиция, Беров, Костов, Луканов и Халеевата комета.

Съвсем трета тема е, че изобщо не е редно държавата да плаща осигуровките на когото и да е било.

Четвърта е, че когато трябва да направиш болезнени реформи и съкращения, не е необходимо да се цупиш, да обиждаш тези, които ще си загубят работата и да се правиш на засегната провинциална кокона.

Вместо обаче някои от виновните, ако не и всичките да се озоват поне в съда, имаме една голяма група, посочена за виновник. Кой? Ами служителите естествено, нали те съсипаха БДЖ с безотговорното си поведение.

Другият такъв ужасно грозен, даже по-грозен казус е насъскването до истерия на целокупното гражданство срещу лекарското съсловие. Вместо да се мисли, говори и работи за спешно поправяне на агонизиращата и мутирала до Кракен здравна система, отново имаме виновник. Кой? Ами лекарите, естествено. И сестрите, и санитарките.

Виновни са и журналистите за качеството и достоверността на „журналистиката“ у нас, че собствениците на медии и медийни групировки са се договорили с властта и положението е танто за кукуригу, или влияние и манипулации срещу държавни пари в банки, летища, голф игрища и прочие. Работещите в тези вестници и телевизии са подложени на тормоз, заплахи и изнудване (ооо, сменяш си работата, ммм, добре, след 6 месеца ще купим и тях и ти ще си първия, който ще изхвърчи). Самият горд обвинител Борисов пък има навика да звъни лично на редактори, репортери и телевизионни говорителки със заръки и команди.

Само дето, ако изобщо има вина за нещо, колективна такава няма.

А ако има небрежни и виновни единици във всяко съсловие (хайде да не забравяме полицейското, срещу което пък се е настроила цялата държава, но Борисов и Цветанов пазят като майка – орлица), включително сред лекарите, работа на същото управление е да осъди, т.е. накаже виновните и да пресече по-нататъшни злоупотреби и престъпления.

Това, което аз очаквам е след вчерашните сигнали, че сметките за парно в София ще са 50% по-високи е ново посочване на виновния от премиера. Кой? Не Вальо Топлото, некадърното управление, кражбите, липсата на инвестиции, естествено. Работниците от ТЕЦ-овете са виновни за вашите сметки за парно.

Въпрос за един милиард лева

Грубо за около месец в София са подпалени между 30 и 40, по-скоро към 40 автомобила на частни лица.

Полицията има няколко версии, като според министъра на вътрешните работи „може само да се разсъждава“ в една или друга посока, но в крайна сметка обществото остава с впечатлението, че никоe от отговорните лица няма идея какво всъщност се случва.

Данъкоплатците остават пък със следните впечатления, съвсем резонни между впрочем, като се вземат предвид последните много години безхаберие от страна на полицията и симбиоза между власт и организирана престъпност:

1. Полицията, от най-ниските до най-високите нива отново прикрива застрахователи и/или фирмите, държащи платените паркинги в София. Генезисът на първите е във всички престъпни групировки, а вторите са част от групата Софиянски/ВИС.

2. Правоохранителните органи са абсолютно неспособни да си вършат работата, дори когато става за битови престъпления, камо ли когато гражданите са жертва на организирана престъпност/тероризъм/пиромани.

3. Управляващите и полицията не успяват да гарантират основното конституционно право на всеки един български гражданин: неприкосновенност на собствеността и защитата на това право от закона (чл. 17).

Кое от горните е вярно е въпрос за ЕДИН МИЛИАРД лева.

Слабо, много слабо като за сума с 10 цифри. В такъв случай обикновено се подават оставки.