Какво научихме от изборите

Какво научихме след приключването на изборите за Европейски парламент:

1. Загубилият е спечелил. Войната е мир, свободата е робство и така нататък.

2. Не е важно дали ние губим, а че другите не печелят.

3. Привържениците на политическия ни опонент са копеленца.

4. Младите нямат място в Европарламента, той не е училище.

5. Никой няма място в Европарламента, освен тези, които ние посочим.

6. Преференциалният вот е корпоративен, защото партиите по подразбиране са корпорации. Ако не са – толкова по-зле за тях.

7. Миньорите са идиоти и затова трябва да гласуват, за когото им се каже.

8. Избирателите ни са идиоти.

9. БСП стигна исторически минимум, защото се занимава с битовизми, а не с големи идеи и мечти.

10. Социолозите са пиари. Социолозите са голфъри. Социолозите са рекламисти. Социолозите са бизнесмени. Социолозите са брокери. Социолозите са модерния Леонардо да Винчи.

11. В България „в рамките на статистическата грешка“ е около 10%.

12. Ако някой не е гласувал за нас, то е защото още не се е осъзнал. Ерго несъзнателно подкрепя правителството.

13. Относителната тежест на влиянието на Ванга се увеличава с намаляването на влиянието на науката и образованието върху обществото.

14. Пеевски е по-добър, по-морален и по-интелигентен от всички останали кандидати.

15. През май растат много гъби.

16. Христос е възкръснал веднъж, а Бареков – три пъти.

17. Врачуването по вещаенето на ДПС лидера е основния инструмент за политически предвиждания вече 25 години.

18. По-лишени от логика от опорните точки са само изказванията, лишени от такива.

19. 30% от 35% са идеален повод за логорея.

20. Извинете се. Бе. На Пеевски.

Дали сме човеци?

Че сме изгубили всичко човешко напоследък и обществото ни е в пълен разпад, болно и загнояло, е факт. Както са факт ужасяващи от морална гледна точка неща, които се случват ежедневно и освен да ни накарат да повдигнем вежда, някак си вече не могат да запалят искра. И като че ли вече няма задръжки и всичко, което се случва се търкаля като лавина, а по нея се полепват гадост след гадост. И тя заплашва да ни смачка, като убие и у нас всичко човешко. Да ни откаже да мислим, да искаме, да гласуваме и който оцелее – просто да се маха, за да остане само аморфната маса от болните сънища на политинженерите. А ние нямаме сили.

Само последните месец и нещо ни обляха:

– Пребита от скинари чужденка, вероятно заради различна раса, прокуратурата предлага споразумение на извършителите, и то за хулиганство. Поредният отказ, при това със сигурност мотивиран и съзнателен, да се противопоставят на омразата. И ако за този случай разбрахме, защото една гражданка на ЕС знае, че трябва да си търси правата, ежедневното насилие над различни не се и регистрира, защото няма смисъл. Вече знаем, че няма смисъл.

– Гледаме неколкократно репортажи от Бобов дол, от които отново ни става безпределно ясно, но този път в HD, че в тази държава има много зависими, безпомощни, третирани като крепостни хора. В 21 век, когато уж робският труд е останал само някъде в Африка и ние се борим с него, като си купуваме fair trade шоколад и киноа. Защото не знаем, че трябва да поискаме и fair trade енергетика. Тъжно и срамно.

– Употребата на изчезнали в планината момчета за атаки и предизборна пушилка, с въпроси „кой ще плаща“, все едно ние, другите данъкоплатци питахме кой плаща лечението на пияния, намушкан Бага, кой плаща надупчената Барета, кой плаща вертолета на пребития борец, кой плаща търсенето на изчезналото момиче в Бургас. Но не, ние сме хора и не питаме такива неща. Но само до време. Ще питаме и ние, защото това е новата норма.

– Опитите за деградация на същите изчезнали момчета, които били „наркоманчета“ и „богаташчета“, и съответно не трябвало да бъдат спасени. Както преди години едно друго правителство се опита да си измие ръцете за липсата на действия при убийството на Яна, като я нарекоха наркоманка, клошарка и развратница. Мигар всички не сме равни пред смъртта и всички не заслужаваме спасяване. И обстотятелствата нямат никакво значение, нито дали момчетата са сгрешили или не, защото истерията започна още преди да се знае дали тези хора са живи или не. Човешко? Едва ли.

Още по-страшно е истерията около младежка грешка, когато имаме непрекъснати опити за суспендиране на Конституцията, държавна измяна, купуване на гласове, източване на държавата, насилие, агресия, лъжи, изнудване и какво ли още не. Всичко това, което днес подменя бъдещето на децата ни и го прави по-бедно, по-тъжно и по-несвободно. Тези деца, които едва ли са по-различни от тримата изчезнали герои. Деца като деца. Страшно е, че обикновени хора се включват във воя, хора с деца, хора с работа и дом и не може да не си направиш в главата пралалел с нацистка Германия и общата лудост, която поразява и най-обикновения човек.

А най-страшно е поставянето на цена на човешкия живот и скоро ще има етикети с цени за подаване на ръка, когато падаш дори.

– Ужасно страшното прогонване на хората от Розово, сред които болни и деца, с участието на появил се около Бареков съден за иманярство, експлоатацията на темата за политически цели, опитите да се изкриви дебата дори от политици към тъй наречената „народопсихология“, която оправдава защо хората са извършили престъпление. Сякаш нечий тъжен живот е оправдание за престъпление и нисък морал и санкция не следва. Свикнахме и не се шокирахме, че юристи и дори вицепрезидент не говорят за отговорност, превенция, прилагане на закони, а за битова драма, рози и сълзи и колко е тъжно, но момчета са, ще пораснат, нали България е спасила евреите, по генетика сме толерантни. Спете спокойно, деца. Тъжно е, да, но най-тъжни са псевдо-управляващите и техните клакьори. Защото хората от Розово са просто хора и ще разберат кое е добро и кое не, но медийно-публичната шлака и тези зад тях – едва ли някога.

– Тоталната фалшификация на миналата година, на миналото и на сегашния ден, в който злото е добро, доброто е зло, а усилията ни се оказват просто вандализъм в ущърб точно на тези хора, които са феодално зависими, а ние кой знае защо сме си мислели, че викаме и за тях. Така умира надеждата. За да покълне отново, но някъде далече, на други брегове.

И още, и още. Дали ще оцелее човешкото в нас? Трудно е да бъдеш бог, но още по-трудно е да бъдеш човек.

Рационално

Pillars_of_Creation

Тази снимка на Стълбовете на сътворението държим у нас на видно място

Ratio е форум за популярна наука. И по-точно – форум за популяризиране на науката. Какво го прави толкова важен за мен?

Изобщо защо е важно да се популяризира науката е въпрос с доста тъжен отговор – макар и вече да е 2014 година, в която преди 30 години очаквахме да има колонии на Марс, лек за всички болести, летящи соларни коли и пътуване във времето, някак си изведнъж се оказахме в позиция да защитаваме научните достижения, разходите за наука и да влизаме в отбранителна позиция дори по въпроси, касаещи живота на децата – задължителната ваксинация и последствията от масовия отказ да се ваксинира.

Интересен и повод за по-сериозни размисли е и факта, че с края на Студената война интересът към науката намаля за сметка на масово влечение към езотерика, конспирации, шифъри на Леонардо и всякакви страхотии, подплатени с псевдо-научни доказателства, които обаче достигат до все по-широки групи хора на принципа „една жена каза“ и „пишеше го в един сайт“.

Стигнали сме до момент, в който подкрепата за геостратегически решения се определя от това, което можи би е била казала Ванга, по националните телевизии се говори за кемтрейли, рептили, чипиране, извънземни, световни правителства, опасностите от кохлеарните импланти (!?!, а вие имате ли роднина, който губи слуха си прогресивно? защото аз имам) и всякакви други безумици. В представящи се за сериозни вестници се коментират антиправителствени протести през призмата на кемтрейлите, които някой е пуснал над жълтите павета. Други медии пък пращат хора, които боледуват от рак и други тежки заболявания при баячки, чакръкчии, ходжи, екстрасенси и други „лечители“, без дори да се замислят за последствията от това.

Всичко това, което се сипе ежедневно – тюрлюгювеч от агресивна религиозност, мистицизъм, езотерика и солидна доза опортюнизъм – поникнал върху благодатната почва на безпросветността, и то не само в България води до нерационални решения, които обаче засягат всички.

Хубавото е, че напоследък като че ли се възражда интереса към науката, знанието и просветлението, и особено в области като космическите изследвания, генетиката, физиката и медицината. Расте отново интереса дори към научната фантастика, която мен ме е карала да мечтая за далечни светове и хапче за всички болести и вероятно щеше да ме направи учен, ако не бяха трудните 90те.

Този интерес ни носи новия „Космос“, форуми като Ratio, нови млади умове и надявам се – път към звездите.

На 24 май в София Ивент Център ще имаме удоволствието да чуем д-р Андрю Бери – британски биолог, преподавател в Harvard University, специализирал в сферата на еволюционна биология и историята на теорията за еволюцията,  Христо Колев, докторант в катедра “Аналитична химия” при Софийския Университет и д-р Джон Ръниънс от Oxford Brookes University, който се занимава с биология на растенията и изследва клетките на живите организми.

Причини да гласувам

Никога не съм имала нужда от специална причина, за да гласувам. Имала съм нужда от много специална причина да не гласувам, каквато беше балотажът между Волен Сидеров и Георги Първанов на президентските избори през 2006 година, като това изключение опасно заплашва да се превърне в правило, а аз не искам да го позволя.

И не само, че нямам нужда от специална мотивация, за да дам гласа си, а напротив – смятам, че това е мое гражданско задължение, което мотивирано извършвам, по същия начин, както мотивирано се боря за гражданските си права. Гласуването в България не е задължително по закон, но това по никакъв начин не променя факта, че всеки един гражданин трябва да участва в управлението на държавата с всички позволени му от закона средства (Конституция на РБ, член 1.2 Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция). И никой не е казал, че това трябва да е лесно – били са необходими хилядолетия, за да стигнем до концепцията, че управлението идва от нас, а не от поставени от висши сили хора. Демокрацията е плуване срещу течението, трудното срещу привидно лесното, работа срещу отказ. Но аз не искам да я губя.

Извън написаното в основния ни закон, тежките тълкувания и сложните думи, всъщност най-важната причина да участваме е, защото трябва сами да се грижим за живота си. Както и за живота на тези, които обичаме и за общия си живот с тези, които ни заобикалят и с които трябва да делим един двор. Винаги идва ден, в който ние или някой, когото много обичаме се пенсионира, има сблъсък с правосъдието, влиза в болница, бива обран, чака за място в детска градина или просто иска да живее по-добре. И никой няма да дойде и да ни го даде наготово.

Истината е, че политиката не е това, което се случва по телевизора с участието на 300-400 човека и няколко зад тях, политиката е нашето ежедневие. Няма как ние да се разграничим от нея, нито от процесите, които я съставляват, защото те са начина по който работи или не работи системата – здравеопазване, образование, сигурност – нашите участие, натиск, контрол или пасивност са политиката, която определя как се случват нещата.

Политиката е начина, по който управляваме собствения си живот, доколкото може и това е много важно. Поне за мен е – искам да се чувствам сигурна за дома си, за семейството си, здравето си, старините си, да имам добра градска среда, нормална храна, запазена природа, нормален икономически климат, фундаментални човешки права и всичко останало. И искам да знам, че това не е изцяло извън моите ръце и в същото време е в някакъв баланс с желанията на още няколко милиона като мен.

Накарали са ни да вярваме, че „политиката“ са те – шайка бандюги, които се пощипват в парламента, докато решението мистично се взима някъде си и от нас нищо не зависи. Усещането за безнадежност и липса на сила се задълбочи с упоритото нежелание да се признаят грешка, неспособност за адекватно управление и държавна измяна, с пълното игнорирането на дълги и многолюдни протести и най-вече с тоталното изкривяване на истината, което стигна дотам упражняването на конституционни права да се нарича фашизъм, а фашизмът да се нарича национално-отговорно поведение.

Отговорно поведение, национално, квартално, семейно или каквото друго щете е да продължим да опитваме да накараме нещата да работят – с вот, с натиск, с протести. Другото води към ада.

И още няколко причини под линия (2 от точките са от мой стар пост, защото всеки път водим този дебат):

1. Макар и изборите да са за европейски, а не национален парламент, е важно какви партии и хора ще влязат от България в него. Тези наши представители ще участват във взимане на решения, касаещи бъдещето на съюза по принцип, общата търговска политика, управлението на бюджета, политиката към Русия и други неща, които ни касаят съвсем пряко. Тези хора ще са мое, наше лице в Европа и аз лично бих искала да направя всичко възможно да не се повтарят грандиозните гафове на Димитър Стоянов, нито хора като Делян Пеевски и лобистът Емил Радев да пренесат уж от мое име вредния си начин за правене на политика.

2. При по-висока избирателна активност се намалява тежестта на купения вот, а оттам и относителната тежест на престъпни групи в управлението, както и всичко останало, което произтича от това. Важно е също да изходим от презумпцията, че част от вота се купува от държава, чужда на съюза, която не прави това от най-добри намерения.

3. Участието в изборите е основно право и задължение на всеки един български гражданин. Чрез овластяването на народни представители ние управляваме, и понеже това не е цикличен процес веднъж на 4 години, трябва да избираме внимателно и непрекъснато да упражняваме полагащите ни се контролни функции и задължения. Ако не управляваме правилно, се чувстваме недоволни, прецакани и маловажни, съответно губим интерес към процеса, а самата система се изражда и вече не обслужва нас, а само група облагодетелствани лица.

4. Няма универсално и готово решение и това не трябва да ни фрустрира. Моят избор отговаря на моите семейство, образование, живот, доходи, сексуална ориентация и разбирания. Този мой избор се доближава максимално до пресечната точка на упоменатите фактори, и често ми се налага да правя нелеки компромиси с едно или друго. Когато претеглям опциите, обичам да мисля не само за мен и моя живот, но за това, което би било по-полезно и добро за държавата като цяло, колкото и да е трудно да се намери втора пресечна точка между толкова много интереси и нужди. Водещ фактор за мен си остават честността и доверието.

А на другия въпрос – „За кого?“ – мога само да перифразирам Теди Москов -българският избирател може сам избере, достатъчно е умен.