Защо Емилия Масларова е в делегацията в Япония?

Снимката е от блога на bendyourcircuit, която първа забеляза, че Масларова е част от делегацията.

Имам един изключително сериозен въпрос:

Защо Емилия Масларова, подсъдима по дело за длъжностно присвояване на 11 милиона лева е част от правителствената делегация в Япония?

Бившият социален министър освен, че е използвал длъжността си за отклоняване на огромни суми, е персонално отговорна за смъртта на деца и възрастни хора в институции, за нечовешките условия на живот там, за схеми и обръчи от фирми, през които са преточвани пари за детски закуски, за обида към същите хора, от които тези пари са откраднати.

Защо БСП, социалната партия със същото социално правителство, под чиято егида потънаха социалните пари излъчва крайно компрометираната личност Емилия Масларова за свой представител за тази визита?

Защо министър-председателят Борисов включва в делегацията за срещи на най-високо равнище в Япония личност, която ще допринесе за образа на България като държава, в която има превес на корупцията и на свързаността на управляващите с мафията? Така ли се привличат инвеститори?

Борисов вече има да отговаря на твърде много въпроси, включително дали наистина смята, че дребните бизнеси на икономически емигранти се третират от настоящото правителство като преки чужди инвестиции? Дали наистина е закрилял фирми и по този начин е станал съучастник в деяния, считани от българския закон за престъпления?

И сред всички тези неприятни теми трябва да отговори  и на този: има ли чадър над Емилия Масларова и над всичко останало, извършено от правителството на Тройната коалиция  и смята ли, че гражданите на България искат да бъдат представлявани пред други държави от откровени престъпници?

Елементи на разсъждение

В учебната система от онова време се появи странната, хибридна литературна форма „преразказ с елементи на разсъждение“. Която, както ни учеха, защото през 89та това беше една от възможностите за изпита по литература за езиковите гимназии, трябва да съдържа повече преразказ, и по-малко разсъждение. Като оставим настрана, че тогава насоката на разсъжденията беше предварително зададена, тази ограниченост и фрагментираност на разсъждението не изчезна, дори когато вече можеше да се мисли, говори и пише по различни от официозните коловози.

И така си и останахме –  с елементи на разсъждение, оттук-оттам, понякога тези, които ни изнасят, а понякога – защото толкова си можем. А много често – защото ни пишат двойки за „разсъждения не по темата, неправилни разсъждения, твърде много разсъждения за сметка на преразказа“. Да, това се случваше, а сега животът се е превърнал в една огромна метафора на елементите на мисленето, които от догми се превърнаха в непречещ никому modus vivendi.

Произвеждаме и консумираме елементи на разсъждение по обществено значими теми, по държавните политики, по изборния кодекс, по употребата на СРС-та, по милионите за подслушване, по здравно-осигурителната система, по лечението единствено с СМС-и, по каратягата, който размахва ръце и краце в Япония, по елементите на истерия, които са заменили дори остатъчните елементи на разсъждение в медиите, по елементите на протекции, които получават „частници“ за сметка на другите предприемачи, по начина, по който изобщо се движи живота ни.

И когато вместо елементи на разсъждение в правилната доза в преразказа се появи мисъл, ученикът получава в най-добрия случай мълчание. От онзи тип, който казва „Ти никога няма да успееш да пробиеш, защото мислиш неправилно. И мислиш твърде много“. В по-лошия неправилността е оценена със слаба оценка, публична ехидност и насилствена подмяна на мислите в главата.

Понякога животът ни днес твърде много напомня точно онзи симулакрум на истински живот, в който обаче разсъжденията бяха на елементи, съревнованието – предрешено, а правилността – предварително зададена. Живот с елементи на реалност.

ПС. С благодарност към всички, които дадоха от времето си, за да разсъждават наистина върху СРС-тата – блогъри, журналисти и всички останали граждани, без предварително зададените елементи, които превърнаха темата в елементарно упражнение по стил.

Станишев автогол

Милият Станишев се опитва да изкара хора на улиците, като не знам доколко се замисля какъв автогол си вкараха той и близките му политически съратници на 14ти януари 2009та година, когато платени хулигани-скинари саботираха протеста срещу оглавяваното от него правителство.

В резултат от провокациите зародилото се недоволство постепенно се отля от площадите, гражданите бяха настроени срещу протестиращите, а хората се отвратиха до степен в момента един протест да събира максимум няколкостотин човека. Разбира се, този процес не се случи само за последните 2 години, а започна още в началото на миналото десетилетие с големия политически сън (или кома по-добре) на правителството на НДСВ.

Въпреки обезличаването на гражданското общество, или по-скоро профанизирането и демонизирането му то започна да прави плахи опити да се надигне с еко-протестите (първият от които завърши с неправомерни арести) през 2007ма година.

Кулминацията беше на 14ти януари 2009та, когато явно притеснените управници си позволиха да използват кадесарски методи, с които първо, да представят активните граждани като лумпени, второ, да сплашат протестиращите и трето, с помощта на широк кръг от медии да изманипулират общественото мнение, като се представят за жертви – ход, който им беше крайно необходим в изборната година при напълно проваленото управление.

Ако мога да перефразирам: който саботаж вади, ще си събира пенсионерите от районните партийни организации на площада. Доколко пък БСП и Станишев имат право да призовават към протести няма да коментирам, тъй като тези господа отдавна са доказали, че нямат срам от нищо.

Новините днес

Симеон Дянков стана победител във вътрешно-ведомствения конкурс за есе на тема „Защо (ми) е хубаво да ме подслушват“ в ожесточен спор със седем други министри. Очакваме победителя от подобния конкурс, провеждан в Народното Събрание, като отсега познавачи сочат за фаворити Искра Фидосова и Менда Стоянова.

Лексиката на Бойко Борисов и Вальо Танов пък ще залегне в новите езикови норми, подготвяни от прочути лингвисти от ГЕРБ. Баба Пена отказа коментар по темата.

Мирослав Найденов потвърди, че застреляното до Кости диво прасе е турски гражданин, преминал митницата нелегално, скрит зад 3 мастербокса китайски цигари. Доказателствата са събрани чрез използване на СРС.

Профсъюзът на шофьорите на такси в София на нарочна пресконференция декларира, че като единствени представители на гражданското общество в България таксиджиите ще продължат да протестират пред Народното Събрание. Заместник-председателят на сдружението каза: „Ми кво, те ни дерат кожите с данъци и осигуровки, то не остава лизинга да платиш и накладките, и зимните гуми, и разрешителните, и никой не ни плаща тока, абе втора ръка население сме един вид, ще се събираме на жълтите павета и ще блокираме, докато не регулират цените в наша полза да са 5 лева на километър, ние сме го сметнали, че е толкова. И да ни дадат по един буркан за предимство“.

Очаквайте следващата ни емисия.

Сега опесъчаване, а след това?

Вчера алеите в градинката на Кривата река се оказаха посипани със солидни количества пясък, както може да се види от приложения доказателствен материал.

Както всяка година, аз и тази задавам един въпрос: кой после ще отмие от този град солта, пясъка и химията? Улиците в Кривата река не се мият, освен по-главните веднъж на 2 години, когато има местни избори (което значи, че тази година може да ни огрее), като положението е същото в целия град.

Проблемът обаче не е само в недосвършената работа на общината, която явно смята, че нахвърлянето на пясък с лопата тук-таме е нещо страхотно, заради което заслужават овации.  Огромен проблем освен безразборното и ненужно изсипване на химия и пясък е, че те остават,  и остават, докато снегът на следващата зима ги затрупа, за да не се виждат.

Няма по-жалък, мърляв и прашен град от София, когато се разтопи последният сняг – всичко е сиво-кафяво, а вятърът вдига тонове боклуци и пушилка, които всички дишат. Никой не знае какво точно има в разсипаното от общината, а и при създалите се обстоятелства е по-добре да знаем може би, тъй като това означава да не мигнем от ужас и притеснение. Същият пепеляк отива по фасадите, колите, листата на дърветата, в къщите, а децата получават странни кашлици и алергии.

Аз разбирам, че е трудно във времена на криза да се нагласи бюджета, но това положение съществува от дълги години. Както плащам, за да не се пързалям и улиците да са изчистени, така плащам след това някой да отмие шлаката и другите неща, чието място не е в белите дробове на жителите на София.

Сега се оказа, че парите за снегопочистване са свършили в началото на зимата, после ще се окаже, че парите за миене са свършили още преди началото на пролетта, като за Великден ще се измият 3 централни улици, по които минават кортежите на Борисов, но мен това не ме интересува, защото подобни грешни разчети говорят само за едно: лош мениджмънт, лошо управление на финансите, лошо планиране и може би за поредното източване на средства.

И понеже ми е писнало да живея в най-мръсния град, искам той да бъде чистен и мит, за което си плащам всяка година.

Снимките са направени с личното ми СРС.

Баронът по дърветата

„Баронът по дърветата“ на Итало Калвино (Отечество, 1979 г.) е ценност, на която попаднах случайно, докато ровех в един кашон с книги по 1 лев.

Приказка, алегория, исторически преглед върху седем десетилетия от 18 век, „Баронът по дърветата“ всъщност съвсем не е детски роман, а многопластова фантазия, която се докосва до социални, емоционални, политически и други проблеми на епохата, които обаче спокойно могат да се отнесат и до времето, в което е писана книгата.

Преводът е на Светозар Златаров, съвсем не звучи анахронично и смешно въпреки архаизми като „вардияни“, за съжаление не мога да намеря „Космически комедии“, за да проверя дали той е и неин преводач.

Книги

Книгите като че ли са по-малко за сметка на вестниците и списанията, хаосът е в пъти по-голям, успокоителното е че с 1-2 изключения това не са същите книги от миналия януари.