Време е!

Време е за добрите.

№ 19.

Кой се страхува от Неда?

От Де Зората, автор Милен Радев.

***

Кога за последен път пред очите ви е издъхвал застрелян с куршум дум-дум човек? Ставали ли сте свидетел на смъртната му мъка, виждали ли сте отблизо как вместо последни думи, от устата бликва кървав поток, а впереният му във вас поглед замръзва и животът напуска завинаги телесната обвивка?

На мен и на десетки хиляди хора по цял свят това се случи в събота вечер. Пред очите ни, благодарение на изумителните способности на модерната техника и комуникация, издъхна едно младо и красиво иранско момиче. Издъхна в ръцете на баща си, който не преставаше да се кае и, както по-късно се разбра, да я призовава «Не се страхувай, дъще! Остани при мен, Неда!»

Неда обаче, застреляна от снайперист на силите за сигурност на техеранския режим, си отиде пред очите ни и ни остави безмълвни, покъртени, разярени.

Три дни видеоклипът, заснет с GSM-а на анонимен демонстрант се намира в мрежата на новата платформа за нередактирана, нефилтрирана информация iReport. Той се разпространява от човек на човек, обикаля глобуса и вече се превръща в най-силното възможно визуално послание, свиделстващо за безчовечността на режима на аятоласите в Иран.

Само минути след качването на клипа, той бе споделен и с българските потребители на форума Де зората. Три дни обаче трябваше да минат преди утвърдените, “академични” световни медии и агенции да се осмелят да заговорят за него, за така конкретната и съ-преживяна смърт на горещия техерански асфалт.

Къде бяха големите медии?

В събота през нощта и в неделя Световната служба на Би Би Си, CNN, авторитетните немски медии, които следя, продължаваха да се надпреварват със съобщения за «сблъсквания» в Техеран, за многобройни ранени и за «жертви», но винаги с уговорката, че това била «непотвърдена от независими източници» информация, че тъй като достъпът на техните журналисти бил блокиран от властите, не бивало да се прибързва със заключенията и изводите…

По същото време, когато със средствата на Facebook, Twitter и на платформата iReport свидетелства от първа ръка обикаляха света и показваха на всеки, решил да се откаже от сладката си дрямка и спестил си омекването на мозъка пред поредния ТВ-сериал, издевателствата на ислямистките опълченци и жандармерията, по същото това време солидните медии се упражняваха в общи многословни коментари, игнорирайки почти напълно раздиращите сърцето и бунтуващите ума картини на любителите репортери от Техеран.

Дори YouTube многократно сваляше без смислено редакционно обяснение клипа за Неда и подобни записи, запечатали завинаги смъртната мъка на други жертви на тоталитарния ислямски произвол. Само настойчивостта на хиляди потребители и постоянното качване на нови места на видеоклиповете, осигури кратка, «неверифицирана», но разбираема и убедителна за всеки, участвал в подобни улични събития информация.

С наивна слепота за обречеността на такава тактика CNN и Би Би Си до последно отказват достъп до своите сайтове за най-драстичните свидетелства на терора в Техеран. Едва днес сутринта «Шпигел» отдели малко място в коментарните си колони за «случая Неда» и за вихъра, с който този клип заплашва да отнесе приемания като неоспорима даденост информационен монопол на големите агенции.

Намираме се в преломно време.

Световните информационни мастодонти с техните безкрайни финансови и технически възможности не от вчера треперят пред възможностите на необвързаната с правителствени и икономически интереси гражданска журналистика. Сковани в неадекватни на новото време журналистически канони и в десетилетни предубеждения, все по-тежко повратливи и трудно криещи своите собствени задкулисни зависимости, медийните гиганти са на път да загубят своя монопол за бърза и достоверна информация. А когато пред лицето на очевидния за всеки здравомислещ човек изборен фарс в Иран в тях все още четем многоучени умувания за това дали и доколко демократични и честни са били президентските избори в Иран тогава и всяка претенция за сериозност започва да изглежда комична.

Реализацията на най-същински демократичното право на гражданите – да произвеждат и разпространяват без филтър новини от своето непосредствено социално битие заплашва традиционната, утвърдена конструкция за създаване и управляване на световно обществено мнение. Формите на съпротива срещу информационното самоопределение са най-различни. Те стигат от куршума дум-дум до игнорирането, злепоставянето и клеветата.

За щастие тези дни показват, че съвременната техника не позволява дори на тоталитарен режим като Техеранския да прекъсне изцяло връзките със света. Това със сигурност се регистрира с внимание в Пекин. Където вече предчувстват и силно треперят. Почти толкова, колкото в медийния истаблишмънт, в ръководните етажи на CNN, Би Би Си и Ройтерс.

А как ли е в София?

Нецензурираното видео.

In memoriam Вера Мутафчиева

Вчера в София си е отишла акад. Вера Мутафчиева.

Поклон.

Нещо, което написах преди почти точно година, не че има някакво значение.

Дума на деня: гъба

Като гледам избирателната активност, явно почти цялото целокупно българско население е брало гъби в неделя от зори до здрач. По-голямата част от останалото явно е яло псцилобки, а една доста голяма част орки, понеже са гладни и за 13 лева и 67 стотинки си дават “гласа” за тролове, е добре до другите избори да минат на Gyromitra esculenta (която със сигурност прилича повече на мозък, отколкото това, което имат между двете си уши).

Между другото, гъба в българския език има значение и на пълен тъпанар.

??? ->

ГЕРБ – 24,48% от гласовете;

Коалиция за България – 18,59%;

ДПС -14,21%;

АТАКА -12,01%;

НДСВ – 8,00%;

Синята коалиция – 7,99%,

ЛИДЕР – 5,73%;

РЗС – 4,69%

Коалиция “Напред” – 2,26%.

В неделя ще гласувам в синьо

В неделя ще гласувам. В синьо.

№ 11.

Поредните лъжи на червените крадци

Поредните големи лъжи на БСП са, че Костов (да не забравяме, че имаше и правителство на ОДС, освен Костов, но това е само вметка) е намалил пенсиите.

Какви са грубите факти?

1. През нито една година от управлението на ОДС няма намаление на пенсиите. През този период средната пенсия се увиличи близо 2 пъти и половина, а минималните пенсии и максималната пенсия около два пъти. Ето и конкретните данни:

Видове пенсии
1997
2001

Средна пенсия на един пенсионер (лева)

37.27
92.32

Минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст

33.27
50.60

Социална пенсия за старост

22.00
42.33

Максимална пенсия

86.70
176.00

В тези сравнения не влизат обидните за възрастните хора 2 – 3 долара пенсии в разгара на ЖанВиденовата криза.

Пак през този период се въведе и така наречената „вдовишка добавка” – преживелия съпруг или съпруга да получава 20 на сто от пенсията на починалия.

2. Втората лъжа е, че с новата пенсионна формула са орязани пенсиите на стотици хиляди пенсионери. В приетия в края на 1999 година Кодекс за задължително социално осигуряване имаше изричен текст, че ако при преизчислението се получи по-нисък размер, пенсията си остава същата. В резултат на преизчислението от 01.01.2000 година около 1.7 млн. пенсионери получиха средно увеличение 13.60 лева, което отнесено към тогавашната средна пенсия е нарастване с около 24 на сто. През същата тази 2000 година имаме и най-голямото реално нарастване на пенсиите – средно със 17 на сто.

3. Третата лъжа, или по-точно манипулация, е свързана с деноминацията на лева от 1 юли 1999 година. БСП твърди, че с деноминацията възрастните хора са ощетени, като ги кара да сравняват сегашните си пенсии с тези отпреди 1989 година, което е крайно неправилно. Деноминацията е една техническа операция, която няма нищо общо с размерите на пенсиите. Ако най-масовата пенсия към 30 юни 1999 година е била 70 000 лева, а килограм сирене е бил 3 500 лева, то с пенсията се купуват 20 кг. сирене. След деноминацията от 1 юли пенсията става 70 лева, а сиренето 3.50 лева за килограм и пак се купуват 20 кг. сирене.

И повече при Димитър.

Няколко спомена за Голямата екскурзия

Не знам колко от нас се сещат за горещата пролет преди 20 години, когато започна това, което евфемистично сега наричаме “Голямата екскурзия”.

Аз обаче съвсем ясно си спомням седмиците преди 29ти май – датата, на която Тодор Живков официално призова в радио- и телевизионния ефир Турция да отвори границите си за тези български граждани, които желаят да се изселят. Спомням си спотаения ужас още от април, един познат на майка ми от Статистическия институт, ходил надолу, към Кърджали и Хасково, който ни разказваше страшни неща за уплашени хора, танкове и очакване за огромна буря.

Няма да проследявам хронологично събитията, искам да си спомня обаче каква беше атмосферата по онова време в центъра на София, когато едно дете ходеше на уроци за езикова гимназия, джанките даже не бяха радиоактивни, а информацията идваше прошепната от познати, за които никога не можеш да бъдеш сигурен какво целят и на кого още шептят разни други неща.

В “Работническо дело” почти всеки ден излизаха статии на по 2-3 от огромните му страници, пълни с не съвсем разбираеми за мен неща, които трябваше да ме накарат да се страхувам от тези хора, да ги намразя и да съм съгласна с всичко, което се случва. Как попадахме на тези статии, 13 годишните зубъри и хулигани? Ами по обичайния път – класната ни ги изчиташе изчерпателно в час на класния, или караше отговорника по политческата дейност към отряд “Седемте ястребинчета” да чете вместо нея на допълнителни пионерски събрания.

Всичко би било просто поредното скучно мероприятие, ако у нас не говорехме непрекъснато за това, което става, за срутването на мумиите в другите държави на изток от Берлинската стена, а майка ми ми обясняваше, че това, което правят с българските турци е нещо много, много лошо.

И после бурята започна и вече нямаша как да я скрият. Това, което виждахме по телевизията ни ужасяваше – лади и москвичи, натоварени с одеала и някаква покъщина – портрети, неизползвани чеизи и неща, награбени в бързината, Господ знае защо – щайги, легени, буркани.

Естествено, Първа програма показваше усмихнати физиономии на хора, които обясняваха колко е хубаво, че се “завръщат” в Турция, но зад тях се виждаха хилядите коли и хора, които се лутат загубени около тях. Загубени и загубили всичко, изгонени, лишени от всякакво човешко достойнство и избор.

А хората все повече говореха и никой не можеше да спре истината. Горещото лято напредваше, а ужасът във въздуха не намаля дори с изпитите, ваканцията и деветосептемврийската манифестация, на която като фон пред трибуната ни смениха единия лозунг от “Българският народ – единен и неделим” на “Българските нация и народ – единни и неделими”. Идиотщина, нали?

Двадесет години по-късно. Краят на май, очертава се горещо лято, а същите хора, които организираха екскурзионното летуване на стотици хиляди хора отново са тук, размахват пръст и плашат със смяна на имена, с отделяне на автономни територии и всички останали заготовки, които аз още помня от вестник “Работническо дело”, само че напечатан едни двадесет години по-рано.

Да, страшно е, когато синовете на Станишевци и Велчевци, агентите Сава и Гоце и цялата им клетка от ДС пак са тук и играят същия театър. И е страшно, че Голямата екскурзия беше забравена, а гласуването се е превърнало в конкурс за красота.

Началото

Началото на кампанията ме върна в духа на 90та. Този път наистина е време.

Днес е началото, време е!

Днес е официалното откриване на кампанията на Синята коалиция.

Мястото – НДК, зала 1, часът – 18.30.

Всички сме там, защото е време!

Книги

Книги, които бих искала да съм написала аз:

37,2 сутринта, Филип Джиан

Мъжагите не танцуват, Норман Мейлър

Алексис Зорбас, Никос Казандзакис

Тенекиеният барабан, Гюнтер Грас

Вино от глухарчета, Рей Бредбъри

Животът е пред теб, Ромен Гари (Емил Ажар)

Самотният бегач на дълги разстояния, Алън Силитоу

Параграф 22, Джоузеф Хелър

Отбой в полунощ, Уилям Уортън

Старецът и морето, Ърнест Хемингуей

Les Petits Chevaux De Tarquinia, Marguerite Duras