За избора и управниците

Бях решила известно време да не пиша за политика, а само за храна и други разтоварващи неща, поне докато се канализират процесите след изборите, но днес, след откриването на 42рото Народно Събрание ми се ще да нахвърлям няколко реда.

Сегашният състав на парламента е унижение за институцията и обида за електората, а арогантността, неграмотността и несанкционираната корупция от последните 2 парламента вещаят тепърва политическа криза, уж смешни, но всъщност гнусни диалози и икономически мерки, които ще са колкото неадектавтни, толкова и разнопосочни и необмислени поради компромисите, които ще трябва тепърва да се правят.

Мислех си, че когато избираш, целта не е да посочиш някой, същия като теб, а да дадеш малко повече правомощия на човек, който е по-умен, по-образован, по-опитен и по-гъвкав от теб. Номерът е само да надмогнеш егото си и да избереш някого, който ще свърши работата по-добре.

В 10ти клас, когато започнахме да учим за кандидатстудентски изпити, г-жа Бенова ни даде списък с куп книги, между които новоиздадените на Петър Мутафчиев, забраняван по време на т.нар. развит соцализъм (щастлива съм, че ме караха не да зубря учебник, а да чета книги). В “История на българския народ”, в една от първите глави той разказва за обичай на прабългарите, които като видели някой по-изтъкнат и кадърен измежду тях, го бесели, за да отиде да помага на Тангра.

Тозу полу-мит ми направи огромно впечатление тогава, а обичаят – да мачкаме умните и кадърните като че ли се е запазил и до днес. За сметка на това величаем силните, тези, които бият и мачкат, защото вместо нас ще въздадат справедливост, ще избият собствените ни комплекси и безпомощност и ще станат носител на желанието ни за възмездие. Архетипите на Хитър Петър и Крали Марко и приказката, в която втория освобождава робините, набива първия, щото е кекав интелигент и сяда под дебела сянка да пие руйно вино с млади агънца.

Изборът на водач или управници е един огромен компромис, каквото е и всичко друго в живота. Трудно е да си представиш, че някой може нещо по-добре от теб, но е факт – може, и още как. А ти можеш нещо по-добре от него – да пишеш, да програмираш, да сееш, да продаваш или нещо пето и десето. И няма нужда да делегираш на някого да бие вместо теб, когато може изобщо да не се стига до бой.

Защо и за кого трябва да се гласува?

След 2 дни са поредните избори от най-новата ни история, с очаквани резултати, които не вещаят нищо добро за България. Нито една партия няма да събере достатъчно гласове, за да създаде стабилно правителство, а единственият възможен вариант е безпринципна коалиция от 2 или 3 партии, задълбочаване на политическата и икономическата криза, нови протести и последващи парламентарни избори, може би още след година.

Писала съм многократно какво мисля за първите четири в социологическите проучвания – БСП, ГЕРБ, Атака и ДПС, но мнението ми е синтезирано в тези 3 поста: Най-бързият път към диктатурата е пътят на най-малкото съпротивление, Защо БСП не може да е алтернатива на ГЕРБ и Уродливите изчадия на българската политика.

Все пак, защо и за кого трябва да се гласува?

1. Тезата, която се лансира упорито от много т. нар. лидери на обществено мнение, че трябва да се гласува само за големите партии, за да има стабилно правителство като концепция не е грешна. У нас обаче, поради факта, че системата е изключително изкривена и уродлива, доброто решение е да се подкрепят по-малките, честни и внушаващи доверие партии, за да може да се промени статуквото, което смазва държавата и нейните граждани. Тези 4 големи партии за повече от 12 години (някои за почти 70) доказаха, че не могат да доведат до нищо добро, а един нов баланс между 4те ще е от полза единствено за тях и зависимите от тях хора и бизнеси.

Начинът да се справим с това е не да гласуваме за голям, или да не гласуваме, а с масов вот да направим малките големи и силни. Този оздравителен преход ще е болезнен и продължителен, с няколко предсрочни избори, но няма чудодеен лек за това, което допуснахме да се случи за последните 12 години.

2. Участието в изборите е основно право и задължение на всеки един български гражданин. Чрез овластяването на народни представители ние управляваме, и понеже това не е цикличен процес веднъж на 4 години, трябва да избираме внимателно и непрекъснато да упражняваме полагащите ни се контролни функции и задължения. Ако не управляваме правилно, се чувстваме недоволни, прецакани и маловажни, съответно губим интерес към процеса, а самата система се изражда и вече не обслужва нас, а само група облагодетелствани лица. Или задници, въпрос на терминология.

3. За да не ни се налага всеки 4 години да се чудим за кого да гласуваме, е добре да участваме и в партийния процес, независимо дали като членове, симпатизанти или просто заинтересовани лица, според времето, което можем да отделяме. Да си член дава предимството, в нормална и демократична партия да определяш кандидатите, програмата и коалиционната политика.

Това е и моят избор – от 9 години съм член на ДСБ, учредител съм на партията, както и участвам в Социалната комисия към Националното Ръководство. За тези девет години видях партията да израства, да съзрява, да се променя и да преминава през трудни моменти. Имах моменти на негодувание, когато Синята коалиция подкрепяше ГЕРБ или когато част от “младите лъвове”, в момента в ДБГ бяха превърнали партията в опит за елитен мъжки клуб. Слава Богу, през последната година ДСБ се обърна отново към тези, чиито интереси трябва да защитава – малкия и средния бизнес, свободните професии, професионалистите и експертите, изобщо хората, които имат нужда от спешна промяна на статуквото и търсят свобода от олигополи и олигархия, вопиюща простотия и профанизация на медиите, политиката и обществения живот, подслушвания и репресии с помощта на държавния апарат.

За тези 9 години видях заедно с мен да порастват и моите връстници, приятели и съученици като Радан Кънев и Борис Станимиров, които от ентусиазирани млади хора се превърнаха в зрели политици, а познати лица от НПО сектора като Роси Рачева да се включват все по-активно. ДСБ инвестира време, средства и усилия в изграждането на младото си поколение, като част от плодовете на този труд отидоха в други партии, което е доказателство за възможността да се подготвя кадрови потенциал за управление.

Мога със задоволство да кажа, че познавам голяма част от хората в листите на ДСБ-БДФ (а и в листите на други партии), познавам програмата, особено частта със социалната политика, за която имам принос и в момента се чувствам уверена в избора си. Пътят напред е труден, но не и невъзможен.

4. Няма универсално и готово решение. Моят избор отговаря на моите семейство, образование, живот, доходи, сексуална ориентация и разбирания. Този мой избор се доближава максимално до пресечната точка на упоменатите фактори, и често ми се налага да правя нелеки компромиси с едно или друго. Когато претеглям опциите, обичам да мисля не само за мен и моя живот, но за това, което би било по-полезно и добро за държавата като цяло, колкото и да е трудно да се намери втора пресечна точка между толкова много интереси и нужди. Все пак, може би водещ фактор за мен остават честността и доверието.

Нормално е хората да имат различни нужди и разбирания, затова в нормално работещите демокрации има партии в ляво и дясно от центъра, както и профилирани такива, а не сбирщина от популистки пенкилер, който обещава на всеки всичко, а накрая страдат всички. Затова и смятам, че трябва всеки един да работи за изграждането, стабилността и контрола на една демократична партийна система.

Няма добри резултати, нормалност, честност, свобода и просперитет без много труд.

Приоритети на следващото правителство

Преди 10 дена направих анкета във Фейсбук, чиято цел беше да се степенуват приоритетите пред следващото правителство. Имаше възможност да се добавят нови отговори и да се избира повече от един, като допълнително бяха добавени образованието, по-строг контрол върху субсидиите от ЕС и развитието на селските райони.

Видя ми се важно да чуя какво мислят и други, тъй като в момента социологическите проучвания се фокусират върху въпроса “за коя политическа сила ще гласувате”, но не и какви са приоритетите на избирателите, които ще овластят впоследствие депутати и правителство.

За мен резултатите са изключително интересни, като от тях могат да се направят също толкова интересни изводи, а повечето теми осезателно липсват в предизборните кампании на партиите:

1. 71 човека, или почти всички участвали в анкетата посочват като топ приоритет (и 2 пъти повече от 2рия – реформите в здравеопазването и пенсионната система) реформата на съдебната система, корупцията и зависимостите в съдебната власт.

Тази тема, която със сигурност вълнува огромна част от активните граждани в България като че ли изобщо не е предмет на дебат в публичното пространство в момента. И ако това не се случва в предизборния период, едва ли ще се случи извън него. За сметка на това масовият коментар от партии и дори президент около скандалите с подслушването е, че това не е приоритет, че темата не е важна и отклонява вниманието от други теми, които интересуват обществото. А самото общество много добре осъзнава, че и незаконното подслушване, и огромните бюджети за това, и разменените реплики, които изтичат и доказват търговия с влияние, сливане на уж независимите власти и корупция са симптоми на едно много тежко заболяване. И точно това тежко заболяване е приоритет на гласоподавателя.

Коментар на Юлия Узунова под анкетата: ”Наистина всичко гореизброено е важно, но някои неща зависят от други. Струва ми се трудно да се провеждат ефективни реформи в която и да е област, докато злоупотребяващите вилнеят безнаказано заради прогнила съдебна система. Та все отнякъде трябва да се почне.”

Познавам повечето отговорили на въпросите – повечето са с магистърска или докторска степен, работещи в медии, чужди и български компании или университети на експертни и мениджърски позиции, както и хора със свободни професии – изобщо точно тази обществена прослойка, която има интерес от промяна на статуквото, за да произвежда повече БВП, иновации, да стартира нов бизнес и да остане да живее в България заедно с децата си.

2. Безработицата и увеличаващата се бедност са изпреварени от реформите в здравеопазването и пенсионната система, големите икономически групировки, които задушават МСП и независимото предприемачество, като ТИМ и КТБ, и образованието, т.е. приоритет е изкореняването на причините, а не просто лекуване на симптомите.

Здаравеопазването може би е най-болната тема (и въпреки това, да подчертая, в момента е на 2ро място), като и осигуряването, и лечението и профилактиката имат нужда от спешна интервенция.

3. Монополите и картелите получават едва 16 гласа, а любимата инфраструктура на ГЕРБ – едва 5. Още един мит е развенчан. И съм сигурна, че дори хора с друг профил, като например жители на Северозападна България или от села със затихващ живот не биха поставили магистралите на първо място.

4. Интерграцията на етническите малцинства е с едва 11 гласа, но пък под анкетата има много хубав коментар: “Интеграцията на етническите малцинства е важна и защото много от тях са в работоспособна възраст или по-млади. Ако участват в икономиката на страната, това ще е полезно за всички ни.” Застаряването на населението е факт, който удобно забравяме, но пък той ще има тежки икономически последици в един бъдещ период, особено с нереформираната пенсионна система. Целенасочена работа, стратегия с 30-40 годишна рамка и ефективно използване на европейски и бюджетни средства биха минимизирали щетите от капсулирането на ромското население и намаляването на активната работна ръка.

5. За съжаление контролът върху еврофондовете и развитието на селските региони бяха добавени по-късно и имат съответно само по 5 и 3 гласа, но тези проблеми имат общо с реформата в съдебната система, изкореняването на корупцията и донякъде с минимизирането на влиянието на групировки като ТИМ, където потъва огромен процент от земеделските субсидии. Привличането на чужди инвестиции има само 8 гласа, въпреки че на мен това ми се вижда важно предвид невъзможността в момента българските бизнес и предприемачи да правят големи инвестиции и да разкриват достатъчно работни места.

В едно нещо съм сигурна – ужасно много хора искат коренна промяна, чистка и контрол върху съдебната система, и това не е желание само на хората от най-големите градове. Едва ли има човек, който да не е потъвал в неефективно и безкрайно бавно съдопроизводство, а корупцията е толкова масова, че е трудно вече да се шокираш от някое ново разкритие.

Нота бене: възможно е да има сериозна промяна в резултатите, след като пусна поста с линк към анкетата, тъй като тя е още активна.

27 години

Всяка година пускам специален пост на тази дата, на годишнината от Чернобилската авария, тъй като не бива да забравяме какво причини на собствения си народ безотговорното и престъпно поведение на една диктатура.

Ето и линковете от предните 5 години:

2012 – 26 години

2011 – Миграцията на моруните

2011 – 25 години

2010 – 24 години

2009 – 26 април 10986

2008 - Гери: спомени от април-май 86та

2008 – 22 години

Нито ще простим, нито ще забравим.

Защо БСП не може да е алтернатива на ГЕРБ

Защо БСП не може да е алтернатива на ГЕРБ или която и да е друга партия е въпрос, на който ми се струва важно да си отговорим, тъй като медиите и шаманите упорито ни убеждават, че у нас има 2 партии, като едната е алтернатива на другата, а двете са позиционирани в двата края на оста ляво-дясно.

Първо, лявото не е алтернатива на дясното и обратно, това трябва да е пределно ясно на всеки, който разсъждава, а на лявото алтернатива е нещо друго ляво.

Второ, разбира се, нито БСП е лява, нито ГЕРБ е дясна партия, а политиката и управлението им могат да се определят като популистки тюрлюгювеч без реформи, силно доминиран от олигархични и лични интереси. От тази гледна точка няма как едната да е алтернатива на другата, защото не предлагат нищо различно, а изборът е между по-бабаитски и по-излъскан милиционерски подход. Въпрос на вкус.

Твърди се, че листите на БСП са по-реформирани отвсякога, поради факта, че от там за извадени знакови фигури като Румен Петков, Румен Овчаров, Емилия Масларова и други. За мен тази теза обаче изобщо не е убедителна, а историята може метафорично да се преразкаже така: някакъв тип систематично те пребива, но ти продължаваш да го пускаш в къщата си. След последния голям побой той отново иска да му отвориш вратата, но този път хич не ти се иска. Той обаче си облича други дрехи, натиска френетично звънеца и ти вика “Виж, аз съм с ново палто, пусни ме вътре, така хубаво ще си живеем пак”.

След фиаското на Виденов, удобно забравено от медии, политолози и обществото и удавеното в корупция и кражби управление на Станишев и Тройната коалиция, което обаче бе засенчено от крайно грубото управление на ГЕРБ, все пак е добре да си припомним какво точно направиха управляващите между 2005та и 2009та година в най-общи линии:

1. Заменките – няколкостотин скъпи държавни имота преминаха в ръцете на близки до властта фирми, като загубите могат да се измерят в стотици милиони. За нас остава сметката, а за тях – терени по морето срещу 27 лева квадратния метър.

2. Огромна корупция – трудно е да се изброят корупционните скандали на това правителство, но можем да споменем отново заменките и горите при Нихат Кабил, светата сливенска троица Асен Гагаузов, Батко и Братко, потъналите десетки милиони уж за ремонти на социални домове и участието на обръч от фирми на Емилия Масларова и съпруг, енергетиката при Румен Овчаров и Вальо Топлото и разбира се – аферата Хохегер с участието на самия министър-председател Станишев. Загубите стигат милиард и нагоре.

3. Клетите създания – не може да се забрави изключителната арогантност на правителството на уж социалната партия, увенчано от Емилия Масларова, която нарече момиче с увреждане “клетото създание”. Това отношение напълно отразява разбирането на политиците от БСП, които са толкова модерно леви, че не смятат застрашените групи и малцинствата за нещо повече от досадна подробност, която може да е единствено обект на подаяния и съжаление. А да, и не лош начин за източване на кинти.

4. Приватизация за свои хора – БСП подари Пловдивския панаир на Георги Гергов при неизгодни условия, а и напълно в разрез със закона. В резлутат на това данъкплатците отново изгубиха милиони, Панаирът западна, а самият Гергов прогони немалка  част от големите изложители. Но пък семейство Гергови в момента са най-големия дарител на БСП. И това изобщо не е единствения случай.

5. Румен Петков и симбиозата МВР/организирана престъпност – след изтекли СРСта стана ясно, че е сръбският наркотрафикант Уйович-Куйович-Муйович е получил редовни български документи с подписа на бившия главен секретар на МВР Илия Илиев, че заместник-шефът на ГДБОП е получавал подкупи от собствениците на Винпром “Пещера”, а самият министър Петков е бил опънал чадър над тях. Румен Петков беше засечен на среща с братя Галеви, след което последва странна вътрешно-външна партийна битка с Алексей Петров. Последният послужи за инструмент на Станишев за минимизиране на влиянието на Руменовците.

И ако в момента имаме скандал с незаконно подслушване, то подобни имахме и тогава, а Станишев създаде ДАНС, който заедно с други служби беше в услуга на властта при следенето на неудобни фигури в и извън управлението.

В областта на личната сигурност се случиха огромен брой отвличания, убийства на младежи като Стоян Балтов, възход на неонацистки, хулигански и бандитски образувания, които при това извършваха услуги в полза на властта.

6. Групировките и олигархията – влиянието и възхода на Цветан Василев, както и консолидацията на медиите от Делян Пеевски започна от времето на Тройната Коалиция, като парите на държавните фирми от енергетиката още тогава се озоваха в КТБ с благословията на Овчаров и Станишев. Силата и влиянието на ТИМ също бяха предмет дори на книги от чужди автори, като “Новите български демони” на Юрген Рот. С протекции и спечелени търгове се ползваха ГБС, Холдинг Пътища на Васил Божков, Красимир Гергов и много други знайни и незнайни герои.

7. Блокирани еврофондове за половин милиард по САПАРД, ФАР и ИСПА, скандалите с близките около Георги Първанов бизнесмени Марио Николов и Людмил Стойков, отчайваща некомпетентност, отново корупция и пълна излагация по всички фронтове, увенчана с жълти картони и статут на “персона нон грата” в Европейския Съюз.

8. Провал във всички области – може да се каже, че въпреки благоприятните условия и бързия растеж на икономиката заради строителния балон, вместо да се направят реформи в болни области като здравеопазване, социална политика, инфраструктура, бедствия и аварии, земеделие, бизнес климат, образование, енергетика, екология, те не само не успяха да се подобрят, но в някои допълнително се отбеляза регрес, който постави добри основи за пълния крах в условията на последвалата и очаквана икономическа криза.

9. Чуждо влияние – с БСП на власт никога не знаеш дали положението е “Говорит Москва” или не е.

В заключение – липсващи няколко милиарда лева, корупция, сливане на държава и престъпност, източване на парите на данъкоплатците, пълзяща монополизация, лош бизнес климат и лош имидж на България в Европа. Ако това звучи познато от описанието на управлението на ГЕРБ, то това е защото нито една от двете партии не ни предложи нищо различно от това.