Елементи на разсъждение

В учебната система от онова време се появи странната, хибридна литературна форма „преразказ с елементи на разсъждение“. Която, както ни учеха, защото през 89та това беше една от възможностите за изпита по литература за езиковите гимназии, трябва да съдържа повече преразказ, и по-малко разсъждение. Като оставим настрана, че тогава насоката на разсъжденията беше предварително зададена, тази ограниченост и фрагментираност на разсъждението не изчезна, дори когато вече можеше да се мисли, говори и пише по различни от официозните коловози.

И така си и останахме –  с елементи на разсъждение, оттук-оттам, понякога тези, които ни изнасят, а понякога – защото толкова си можем. А много често – защото ни пишат двойки за „разсъждения не по темата, неправилни разсъждения, твърде много разсъждения за сметка на преразказа“. Да, това се случваше, а сега животът се е превърнал в една огромна метафора на елементите на мисленето, които от догми се превърнаха в непречещ никому modus vivendi.

Произвеждаме и консумираме елементи на разсъждение по обществено значими теми, по държавните политики, по изборния кодекс, по употребата на СРС-та, по милионите за подслушване, по здравно-осигурителната система, по лечението единствено с СМС-и, по каратягата, който размахва ръце и краце в Япония, по елементите на истерия, които са заменили дори остатъчните елементи на разсъждение в медиите, по елементите на протекции, които получават „частници“ за сметка на другите предприемачи, по начина, по който изобщо се движи живота ни.

И когато вместо елементи на разсъждение в правилната доза в преразказа се появи мисъл, ученикът получава в най-добрия случай мълчание. От онзи тип, който казва „Ти никога няма да успееш да пробиеш, защото мислиш неправилно. И мислиш твърде много“. В по-лошия неправилността е оценена със слаба оценка, публична ехидност и насилствена подмяна на мислите в главата.

Понякога животът ни днес твърде много напомня точно онзи симулакрум на истински живот, в който обаче разсъжденията бяха на елементи, съревнованието – предрешено, а правилността – предварително зададена. Живот с елементи на реалност.

ПС. С благодарност към всички, които дадоха от времето си, за да разсъждават наистина върху СРС-тата – блогъри, журналисти и всички останали граждани, без предварително зададените елементи, които превърнаха темата в елементарно упражнение по стил.

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

7 thoughts on “Елементи на разсъждение”

  1. Добре казано, но ми звучи малко пораженческо. Ако политиците, колегите и приятелите ни са мислили толкова линейно и фрагментарно, то за нас не е проблем. Да му мислят тези, които идват след нас, а след нас и потоп :) Това го е казал поетът, но ми се изчерпиха разсъжденията :)

    П.С. За СРС-тата е крайно време да спрем да им обръщаме внимание. Това, по какъв начин сме забравили „бръмбъргейт“ на Костов и „галерията“ на Станишев, е показателно, че от подобни дискусии нищо не произлиза. Щом Светла Петрова ми твърди в ефир, че „единственият по рода си сканадал с подслушване“. Получава се любимото ми положение – „Устата ми говори, а умът ми мълчи“ – жалко.

    1. Пораженческо е да не правиш нищо. Аз нямам такъв проблем и не влизам в конфликт със себе си. Какво правите Вие, за да е по-добре?

      И освен това, точно в този коментар се вижда проблема с елементите на разсъждение – елемента „писна ни от СРС-тата“ замести елемента „а защо всъщност министър председателя на РБ е провел този разговор“. А сега де?

  2. @Богомил А не е ли по-добре най-после да спрем да спираме да им обръщаме внимание, защото от много спиране се получава така, че никой не го е еня, а всякакви безумия се нормализират и институционализират. Утре ще започнат да арестуват хора за щяло и нещяло (не че сега не се случва) и след третия ден на отразяване в медиите, пак ще кажете, ама айде стига вече, да не им обръщаме внимание…Търсенето на отговорност в тази държава, не забелязвам да се възприема като основна функция на прокуратурата и др. институции, така че единствения шанс да се случи някакво подобие на такава, е да не ни омръзва и да не спираме да настояваме за нея.
    Иначе за мен проблемът „преразказ с елементи на разсъждение“ е по-сериозен от описаното. От послдните събития с анализите на СРС-тата се видя, че някои медии не се справят със задачата преразказ на информацията, а какво остава за разсъжденията.

  3. Преди много години имах преподавател по лителатура,които бе от старата генерация.Той емаше дежурен лаф-аз не искам кавалерийско четене, а с калема в ръката да подчертавате и да мислите.Горкия учетел. Ако знае какво се случва сега …Каква ограниченост и фрагментираност…Трябва да оставим децата да се развиват и разсъждават свободно.Може би това закара в небитието без време и Петя Дубарова и Димана Данева.

  4. не съществува обществена система, която да освобождава от отговорност за взетите решения или да предлага безплатно все правилни и безболезнени такива. разбира се, някои общества са по-противни от други, но вероятно това го дължат на перманентната липса на хора, които са склонни да пренебрегват пробиването (по-сложен вид суета е това, съответно не присъства в слабо софистицирани системи). отъждествяването на хората, които не желаят да превърнат [каквото там се крие зад] акронима срс (примерно) в смисъл на живота си с вагончета на коловоз, драматичен похват ли е или желателен коловоз на мислене?

  5. Без манкиране. Писна ми от СРС-та, значи – оценявам управлението зле, ако се занимава с интриги, което става от 21 години. А иначе, акулите не са нервни животни, за разлика от теб – прекалено много нерва :)

    findley – точно това е основата – стига с преразкази на елементарното политическо съдържание – то храни политиците, а не нас. Аз съм човек с активна гражданска позиция и съм безумно ядосан от цялата тази говорилня и от „революционерите“ по кръчмите. Съвременната политическа класа се храни от медийни кризи и скандали, а аз ям книги, храна и електричество. Ако си искал реална позция, а помниш ли 14 януари – „Удари го да падене бе“ и нито един иск срещу полицията. Сори, ако не можеш да действаш – си трай.
    Тютюнджиите ще ни оправят :) а те не могат и да пишат :/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s