Хумор, сатира и други тъпотии

Вчерашният пост породи някои много интересни размисли относно процеси и тенденции в българското общество, които ще нахвърлям, без да имам каквито и да е претенции за научност:

1. Хората масово не разбират сатирата. Не само не я разбират, но и не могат да я разпознаят нито като литературен жанр, нито като провокация към положителни обществени промени. В този смисъл Радко Константинов ще ме прощава, но нито Трикорни, нито Генади, нито 8-битова еротика са „медии, които засищат глада от подигравки“ (за разлика от ьТВ). При дори бегъл поглед става ясно, че постовете в тези блогове осмиват доминиращи социални и културни явления, като определени личности или групи хора са единствено в ролята на архетипи, чрез които се имплицира посредством ирония, хиперболизация и пародиране чиста проба социална критика.

В този ред на мисли у нас като хумор (без да се разпознава социалния елемент) се разбират единствено грубоватите, вулгарни скечове от телевизиите в стил Гацо Бацов и неопределимите като жанр статии на Иво Сиромахов (за Туитър и Фейсбук например).

Интересен е въпросът по какъв начин са били възприемани фейлетоните на Алеко Константинов, Чудомир, Петър Незнакомов, цели генерации стършели и доколко обществото е загубило чувствителността си към критиката, поднесена чрез сатира?

2. Притеснителен е фактът, че млади, образовани в Лондон хора си позволяват да използват мутренски прийоми, като вместо да напишат любезен мейл, започват да звънят по телефона и с меко казано заплашителен и арогантен тон да нареждат какво да се махне и какво не в един блог. Вероятно това е начина, по който в момента се работи с българските медии у нас, но честно казано за мен подобно поведение е неприемливо. Особено от 24 годишни младежи, които тепърва започват житейския си път като пълноценни граждани на държавата.

3. Не знам колко от вас знаят, че вчера беше Международният ден за елиминиране на насилието над жени. Не знам и колко момичета реално си дават сметка какви са потенциалните заплахи от предоставянето на интимни снимки (голи, по време на секс, взимане на наркотици и тн.т.) на всякакви сайтове за запознанства, социални мрежи и така нататък (условията на aha.bg, които Пламен се постара да намери).

Мили момичета, в момента имате късмета снимките ви да са предмет на сатира от добре възпитани млади хора. Защото тези снимки един ден могат да са в ръцете на злонамерени люде, които да ги предоставят на бъдещия ви работодател, съпруга ви, майка ви, медия или поотрасналите ви деца. Сигурна съм, че в момента реално не си давате сметка за последствията, но това, което се говори в кампаниите за защита на децата от кибер престъпления (изнудване, заплахи, насилие) важи в пълна степен за всяка от вас.

И докато друг виден IT специалист, завършил Хранително-вкусовия в Пловдив – Явор Колев продължава да обслужва корпоративни интереси, 14 годишни момичета и зрелите им каки продължават да оставят снимките на циците и задниците си където им падне.

4. Образът на Джийзъса в Шоуто на Слави е откровена кражба от Трикорни, и ако традиционалистите не разпознават все още туитовете и статусите като интелектуална собственост, то подобно откровено плагиатство няма как да се нарече по друг начин дори от лелята на Сиромахов. Притеснителното е, че масово се толерира подобно арогантно поведение, ако престъпникът е известна мутроподобна особа или жълт вестник (както се случи многократно – с Еленко, Петя Кирилова-Грейди, Нож и виличка и тн.т.), а пострадалият – непознат на средния студент от хранително-вкусовия блогър.

Толкоз. И ако повечето тенденции са всъщност начинът ни на живот през последните ен-найсе години, то абсолютната липса на самокритичност, самоирония и възприемането на сатирата като градивна критика е плашещо.

За да не се правя на света вода ненапита, няма да възкликна O tempora, o mores!, а „умната“, защото и простотията е до време и никога не е късно да станеш за резил (Сиромахов, теб визирам).

NB Следващият, който ми се накара, че съм задигнала писмо от агенцията на Наско Лазаров ПРофайл ще получи Златен цървул за проявена мисъл.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

16 thoughts on “Хумор, сатира и други тъпотии”

  1. Доста се зачудих вчера, че много хора не могат да различат PРофайл от ПРофАН.
    Може поради недобро познаване на езика?

  2. Да! Поздравления за статията! И аз забелязах този феномен и мисля, че сатирата, иронията , на база иносказанието, или ползването на Езопов език, условно казано се разбираха и развиваха преди 89 г в „неволя“ и е обяснимо защо, авторитарният режим налагаше ползването на една своеобразна автоцензура, прост пример :“Ние живеем мирно, свобоно…Мирно! Свободно!“- сега едва ли ще предизвика усмивка у някого…
    Далеч съм от мисълта, че медиите сега са свободни, напротив! Ако преди трябваше да се съобразяват с една линия, сега не знаят от къде ще им дойде.
    Свободна е простотията, чалгата и олигофренията

  3. 3-та точка е голяма глупост, все едно баба ми я е писала, а голи снимки може да се направят на всеки, включително и на папата

  4. хах! Случайно ли е, не знам, но първият линк, на който кликнах, за да се образовам що е то ПроFail се оказа с правописни грешки. ОК, затворих си очите за безумния шрифт ,)

  5. Ирония, сарказъм – непознати неща тъдява. С това слабо образование грамотността е ниска, разбира се всичко буквално. Помниш ли случая с гръцкия премиер? Авторът на блога е талантлив, определено:
    http://neverojatno.wordpress.com/2010/11/14/10-хиляди-българи-се-преселват-в-бразили/

  6. Не всеки опит за сатира е сполучлив. Одеве четох нещо на Генади и ме засегна, усетих го като подигравка, а не като осмиване, без обективност. В сатирата има лекота, а когато авторът прекалено директно започва да изказва своята гледна точка и се намесва в собственото си писание, резултатът не е добър. Добрият сатирик /Марк Твен, Удхаус, Тери Пратчет/ успява да осмее една тема по начин, по който и на най – яростните им привърженици да им стане смешно и да се погледнат отстрани. Авторът от невероятно е доста добър, например

  7. Може ли да използвам character-а Явор?

    Не мога да повярвам, че някой се е засегнал от мой постинг :( Аз съм известен с толерантността си все пак. Станало е недоразумение.

  8. Статията е чук!

    ;)

    Забележката на voxy навярно третира „милото“ обръщение към бъдещите зрели (а де!) жени :)
    Възприемат се като глупости тези неща, о да! До момента, в който не станат лични ;)
    Щото дъщерите са еби му майката и отговорността!

    :P

    Пък с бой говедото не става човек ;)

  9. Върху пойнта, който е залегнал в точка 1 (визираща мен лично), съм си мислил и аз. Например, спомням си едно списание „Фрас“, което много ме разсмиваше. Опитвам се да ги сравня със сегашните сайтове, е не мога.

    Тук е моментът да се уточни, че фактите в точка 1 са представени некоректно. В публикацията си съм споменал Трите корни и 8 бит еротик, но не и РиълГенади. Защото Генади има далеч по-фин и сполучлив хумор (който много харесвам), а е и локомотивец :))

    Разбирам еуфорията около сатиричните сайтове, особено при дефицита на свеж хумор в масмедиите. Но 8 бит еротик да се сравнява с класик като Алеко на мен лично ми идва в повече :)

    И накрая, но не на последно място, основният пойнт в моя постинг е срещу свободните тълкувания на авторските права върху написаното в блоговете и социалните мрежи, а не срещу хумора и сатирата. Жалко е, че бях свързан с неверна и никога неизричана теза…

  10. Защо ми се струва, че долавям ирония относно образованието на Явор Колев? Изобщо има ли значка къде са учили Явор Колев или Калин Василев, на когото колежа скъсахте от презрение коментаторите…
    @Нервна акула, няма смисъл да сме морални квестори, всеки сам си избира совя modus vivendi и не е задача на Явор Колев да е виртуален пъдар. Аз например и капка не емпатизирам и не съжалявам за тези „кифли“, които ДОБРОВОЛНО са си качили смешните снимки из нета. Internet е място, където нещата се разпространяват с много бърза скорост, а тези девойки точно това ценят. Така

  11. Хубав материал, браво! Като става въпрос за хумор и сатира или за липсата им в българския ефир, се сещам за още едно масово превъплащание на актьорите от различни шоу-програми (Слави, Иван и Андрей, Комиците) карикатурният образ на българската жена. (Да, някоии жени наистина изглеждат карикатурно, но същото важи и за мъжете). Приемам и че на някои мъже им прави удоволствие да се обличат като жени, други се изживяват като такива, но нека това да остане в личната сфера. Трети, които се люшат между плюса и минуса просто мразят жените, защото не могат да установят приемлива комуникация с тях. Има много теми от действителността, които заслужават вниманието на стирика. Сценаритите и водещите на шоу-програми у нас показват видими признаци на умора. Крайно време е бъдат поосвежени с нови попълнения.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s