Такъми

Включвам се с леко закъснение в мега-гига-информационната вълна, стартирана от Еленко, която ще помете всичко с пълни свeдения за гаджетите и всякакви други джунджурии на българските блогъри.

Ето вещите, които ми дават super powers и са събирани в различни нива на „My Life I : Survival & Bullshit“.

Първи по важност такъм – портативна аптечка с променливо съдържание, висша еманация на ипохондрията ми. Мога да се самоизцеля от всичко – от инфекция на евстахиевите тръби до берсекски пристъп.

Друг крайно важен аксесоар – очила неизвестна марка с много висок диоптър. Стъклата са минерални, тежат около половин килограм и от тях ми клепват ушите, само не пея в хора.

Без тях със сигурност ще се пребия в най-добрия случай, или ще ме сгази кола в не толкова добрия.

Фотоапарат Canon EOS 400 D. Той всъщност е на Крис, но понеже е служебния апарат на Нож и Виличка, го използвам и аз, къде повече, къде по-малко кадърно.

Друг апарат – учебен, връчен ми от същото лице, което притежава Canon-а за да тренирам. Оказва се, че като човек, който е снимал последно с неавтоматик в училище и считащ, че Скината е „чудесна машина“, образованието в областта ми е крайно необходимо. Понеже е от Япония, го зареждам с кабела от радио-касетофона на майка ми, който е почти на възрастта на днешен кандидатстудент.

Две нокии, дори не им знам моделите, черният използвам като домашен, а другия получих служебно, след като върнах в предишната ми работа много удобен E51. В момента се оглеждам за по-приличен, като вариантите засега са два.

Ножчета. Имам цяла колекция, но тези са ми фаворити – офицерски Victorinox в красив син цвят и Bosch от рециклирана пластмаса от бормашинки с гума по края за по-удобно хващане. Най-хубавото в него е отвертката, с която могат да се сглабят и разглабят разни компютри за ужас на другарчетата, които са се подлъгали да ни ги поверят.

Alfex. Точен като швейцарски чаовник, какъвто всъщност е. В момента обаче усилено издирвам часовник за плуване, който да може освен това да се използва при гмуркане до 3-4 метра, да мери пулс, както и да му се задават горна и долна граница на пулса, при преминаването на които да сигнализира със звуков сигнал или вибрации. Ако може да мери кръвно и да кърпи чорапи, още по-добре.

Освен това вече не ми се налага да ходя толкова официално натокана на работа, халелуя.

Лукс онле – черен звяр, швейцарски часовник и женска ръка. Най-добрата рекламна идея след тази на парфюм „Евтерпа“.

Всъщност Добри държеше да участва в цялата фотосесия, понеже счита бюрото за своя собственост, пък и всички любопитни предмети подлежат на завличане и сдъвкване, така че за наказание беше хванат за носа и накаран да позира.

iPod 80 гиги, перфектен във всяко едно отношение. Едната слушалка на Sennheiser-a започна тука-има, тука-нема и по тази причина временно съм с тези от комплекта.

Личният ми любим компютър, в който всичко почти е подменяно поне по веднъж собственоръчно от моя милост. Скоро може и да сдаде багажа, но дотогава няма да му търся заместник.

Тефтерче Moleskin и писалка Parker Frontier, която се пълни от мастилница, но може да пише и с картуши. Шишенцето е на снимката за композиция, иначе не го разнасям със себе си, за да не стане като любимото ученическо преживяване на майка ми с ежемесечно изливане на мастилницата в чантата.

Аналогови вещи за баланс.

Текущите кецове, средната наядена от Добри (доброто куче Добротий) – два Convers-a и един Adidas. Кецовете са на сто години, но все още отказват да сдадат Богу дух. Иначе съм скатала още няколко чифта – неносени и преносени, които не намериха място в този пост. И в мен като във всяка жене дреме една Имелда.

Бижута. Никога не свалям халките от ушите си, чакам момента, в който някой работодател ще ме помоли учтиво да ги сваля, за да му кажа: Did I ever tell ya that this here represents a symbol of my individuality, and my belief in personal freedom?

Кубинска кафеварка и пудел, който сам се е наврял в кадър. В домашни условия предпочитам кафе от нея, но иначе не отказвам и други видове.

Единствената козмтика, която разнасям със себе си – балсам за устни с мед на L’Occitane.

Не обичам дъвки, затова гледам винаги да нося със себе си ментови бонбонки. Снимката е от By the way, където малко след това ни обяниха, че снимането е забранено, вероятно оттам минава големия андронен джинджипляктор на ЦЕРН.

Това като че ли е най-важното, крилата и маската остават за следващия път.

Едно леко воле към Антония, Крис, Димитър, Димитрина, Пламен, Свилен, Марфа и Хасан.